Самуил (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

Самуил
Общи данни
Население 1497 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,731 km²
Надм. височина 501±1 m
Пощ. код 7454
Тел. код 08477
МПС код РР
ЕКАТТЕ 65276
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Самуил
Джевдет Азис
(ДПС)
Самуил в Общомедия
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Групов портрет на участниците от общините Побит камък, Разград и гара Самуил.

Самуѝл е село в Североизточна България.

Административен център на община Самуил, област Разград и важен жп възел.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старо име на селото – Ашиклар (Ъшъклар). С построяването на жп линията Варна – Русе през 1866 – 1867 г., малкото дотогава селище Ъшъклар се превръща в гара с голямо значение за околността, и до един период носи името Гара Самуил, т.е. било е гарово селище, след което минава просто на Самуил, в чест на средновековния Цар Самуил. А първите му заселници са били гръцки търговци и жътвари. След Освобождението вече се заселват много българи тук.

По-късно започва и строежа на първата републиканска жп линия, за градовете Исперих, Дулово и Силистра (първоначално е построена само до Дулово, по-нататък във времето е продължена до Силистра), което допълнително усилва значението на селото за региона, и икономическото му развитие. Така близките селца Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената жп линия, и тук пътниците могат да правят връзка с влаковете и в трите направления – Силистра, Варна и Русе.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основна икономическа роля за града и общината играе транспортната му инфраструктура. С приблизително 54% от площите в общината, засети със зърнени култури, водещ отрасъл е селското стопанство. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната[1].

Водещи предприятия в селото и общината са техните вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия. Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Статуята на патрона на селото Цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
  • Гора „Колчакова кория“[2].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Пазарен ден за Самуил е събота. В селото се провежда и ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември[3].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Самуил

Работили в Самуил

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]