Самуил (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

Самуил
Общи данни
Население 1 497 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,731 km²
Надм. височина 501±1 m
Пощ. код 7454
Тел. код 08477
МПС код РР
ЕКАТТЕ 65276
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Самуил
Бейтула Мюмюн
(ДПС)
Самуил в Общомедия
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Групов портрет на участниците от гара Самуил и община Разград.

Самуѝл е село в Североизточна България.

Административен център на община Самуил, област Разград и важен жп възел.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старо име на селото – Ашиклар (Ъшъклар). С построяването на жп линията Варна – Русе през 1866 – 1867 г., малкото дотогава селище Ъшъклар се превръща в гара с голямо значение за околността, и до един период носи името Гара Самуил, т.е. било е гарово селище, след което минава просто на Самуил, в чест на средновековния Цар Самуил. А първите му заселници са били гръцки търговци и жътвари. След Освобождението вече се заселват много българи тук.

По-късно започва и строежа на първата републиканска жп линия, за градовете Исперих, Дулово и Силистра (първоначално е построена само до Дулово, по-нататък във времето е продължена до Силистра), което допълнително усилва значението на селото за региона, и икономическото му развитие. Така близките селца Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената жп линия, и тук пътниците могат да правят връзка с влаковете и в трите направления – Силистра, Варна и Русе.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основна икономическа роля за града и общината играе транспортната му инфраструктура. С приблизително 54% от площите в общината, засети със зърнени култури, водещ отрасъл е селското стопанство. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната[1].

Водещи предприятия в селото и общината са техните вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия. Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Статуята на патрона на селото Цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
  • Гора „Колчакова кория“[2].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Пазарен ден за Самуил е събота. В селото се провежда и ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември[3].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Самуил

Работили в Самуил

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]