Самуил (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.
| Самуил | |
|---|---|
  Самуил  Самуил |
|
| Общи данни | |
| Население | 1497 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 13,731 km² |
| Надм. височина | 501±1 m |
| Пощ. код | 7454 |
| Тел. код | 08477 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 65276 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
|
Община - кмет |
Самуил Бейтула Мюмюн (ДПС) |
| Самуил в Общомедия | |
Самуѝл е село в Североизточна България.
Административен център на община Самуил, област Разград и важен жп възел.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старо име на селото – Ашиклар (Ъшъклар). С построяването на жп линията Варна – Русе през 1866 – 1867 г., малкото дотогава селище Ъшъклар се превръща в гара с голямо значение за околността, и до един период носи името Гара Самуил, т.е. било е гарово селище, след което минава просто на Самуил, в чест на средновековния Цар Самуил. А първите му заселници са били гръцки търговци и жътвари. След Освобождението вече се заселват много българи тук.
По-късно започва и строежа на първата републиканска жп линия, за градовете Исперих, Дулово и Силистра (първоначално е построена само до Дулово, по-нататък във времето е продължена до Силистра), което допълнително усилва значението на селото за региона, и икономическото му развитие. Така близките селца Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената жп линия, и тук пътниците могат да правят връзка с влаковете и в трите направления – Силистра, Варна и Русе.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Основна икономическа роля за града и общината играе транспортната му инфраструктура. С приблизително 54% от площите в общината, засети със зърнени култури, водещ отрасъл е селското стопанство. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната[1].
Водещи предприятия в селото и общината са техните вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия. Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Статуята на патрона на селото Цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
- Гора „Колчакова кория“[2].
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Пазарен ден за Самуил е събота. В селото се провежда и ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември[3].
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Самуил
- Васил Карадимов (р. 1937), български художник
- Гюнер Тахир (р. 1961), бивш политик от ДПС
- Даут Осман (р. 1956), политик от ДПС
Работили в Самуил
- Аничка Бочева (1933 – 2012), българска хореографка
- Христо Килифаревски (1875 – 1973), български биолог
- Върбан Килифарски (1879 – 1923), български анархист
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
