Самуил (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.
Самуил | |
---|---|
Общи данни | |
Население |
1527 души[1] (15 юни 2022 г.) 111 души/km² |
Землище | 13,731 km² |
Надм. височина | 501±1 m |
Пощ. код | 7454 |
Тел. код | 08477 |
МПС код | РР |
ЕКАТТЕ | 65276 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Разград |
Община – кмет |
Самуил Джевдет Азис (ДПС) |
Самуил в Общомедия |
Самуѝл е село в Североизточна България.
Административен център на община Самуил, област Разград и важен жп възел.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старо име на селото – Ашиклар (Ъшъклар). С построяването на жп линията Варна – Русе през 1866 – 1867 г. малкото дотогава селище Ъшъклар се превръща в гара с голямо значение за околността. След Освобождението вече се заселват много българи тук. От 1896 г. са налице сведения за некачествено администриране на ЖП-линията, довело да застояване на стоки на Ишикларската гара.[2]
По-късно започва и строежа на първата републиканска жп линия, за градовете Исперих, Дулово и Силистра (първоначално е построена само до Дулово, по-нататък във времето е продължена до Силистра), което допълнително усилва значението на селото за региона, и икономическото му развитие. Така близките селца Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената жп линия, и тук пътниците могат да правят връзка с влаковете и в трите направления – Силистра, Варна и Русе.
Селото е преименувано на Самуил (гара Самуил) с МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Основна икономическа роля за града и общината играе транспортната му инфраструктура. С приблизително 54% от площите в общината, засети със зърнени култури, водещ отрасъл е селското стопанство. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната[3].
Водещи предприятия в селото и общината са техните вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия. Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Статуята на патрона на селото Цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
- Гора „Колчакова кория“[4].
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Пазарен ден за Самуил е събота. В селото се провежда и ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември[5].
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Самуил
- Васил Карадимов (р. 1937), български художник
- Гюнер Тахир (р. 1961), бивш политик от ДПС
- Даут Осман (р. 1956), политик от ДПС
Работили в Самуил
- Аничка Бочева (1933 – 2012), българска хореографка
- Христо Килифаревски (1875 – 1973), български биолог
- Върбан Килифарски (1879 – 1923), български анархист
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|