Самюел Ричардсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самюел Ричардсън
Samuel Richardson by Joseph Highmore.jpg
Самюел Ричардсън, Джозеф Хаймор, 1750
Роден 19 август 1689
Починал 4 юли 1761
Националност англичанин
Активен период 18. век

Повлиян от

Съпруг Марта Уайлд, Елизабет Лийк
Самюел Ричардсън в Общомедия

Самюел Ричардсън (на английски: Samuel Richardson) (19 август 1689 – 4 юли 1761) е английски писател и издател от първата половина на ХVІІІ век.

Автор е на епистоларните романи „Памела, или наградената добродетел“ (1740, често определян като първия английски роман[1]), „Клариса, или историята на една млада дама“ (1748 г.) и „Сър Чарлз Грандисън“ (1753). Известен издател, публикувал почти 500 произведения, както и вестници и списания.

Ричардсън има 2 брака — 5-ма сина от първия и 4 дъщери от втория. Загубата на синовете му го оставя без наследник на издателския бизнес. Познава се с водещи фигури в Англия, сред които Самюел Джонсън и Сара Филдинг.

На 50-годишна възраст пише първата си книга, която се радва на мигновен успех. На лондонската литературна сцена си съперничи с Хенри Филдинг, с когото си оказват взаимно влияние; напр. героят му Чарлз Грандисън е антипод на героя Том Джоунс на Филдинг[1]. Джейн Остин е силно повлияна от романа и споделя, че си спомня „всяко действие; всичко, което е казано или направено в него“[1].

Името на Ричардсън фигурира в Списъка на забранените от Ватикана книги.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Samuel Richardson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.