Самюъл Барбър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самюъл Барбър
Samuel Barber
американски композитор
Samuel Barber.jpg
Фотография от Каръл Ван Вехтен, 11 декември 1944 г.
Роден
Уест Честър, САЩ
Починал
Музикална кариера
Стил опера, симфония
Инструменти пиано
Активност от 1917 г.
Участник в Американска академия за изкуство и наука

Подпис Samuel Barber autograph.png
Уебсайт
Самюъл Барбър в Общомедия

Самюъл Осборн Барбър II (на английски: Samuel Barber) е американски композитор на класическа музика – от оркестрална до опера, хорал и пиано. Неговото Adagio for Strings става най-известната му творба и може да бъде чуто във филми като Взвод (Platoon), Човекът слон (The Elephant Man), El Norte, Амели (Amélie), Маслото на Лоренцо (Lorenzo's Oil) и Reconstruction, тя става особено популярна и с Adagio for Strings от Тиесто.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата в Уест Честър, Пенсилвания, където Самюъл Бърбър прекарва детските си години

Самюъл Бърбър е роден на 9 март 1910 г. в Уест Честър, Пенсилвания. От много ранна възраст Барбър е силно увлечен от музиката, а има и голям музикален талант и възможности. На 14-годишна възраст влиза в Института Къртис (Curtis Institute of Music), престижна консерватория във Филаделфия, където учи пиано, композиция и солфеж. По време на престоя си там той среща Джанкарло Меноти (на италиански: Gian Carlo Menotti), съученик, с когото стават любовници и житейски партньори.

От двадесетгодишна възраст Барбър композира множество успешни творби, което го катапултира в центъра на вниманието на музикалния свят. Много от творбите му са поръчани и изпълнени от известни артисти като Владимир Хоровиц, Елиънор Стибър, Рая Гарбусова, Джон Браунинг, Пиер Бернак и др. Прочутото Adagio for Strings е представено за пръв път от Симфоничния оркестър на NBC, под диригентството на Артуро Тосканини, през 1938 г., когато Барбър е едва на 28 години.

Барбър служи във военновъздушните сили на САЩ по време на Втората световна война. По това време композира своята втора симфония, чиято премиера е в началото на 1944 г. с Бостънския симфоничен оркестър, под диригентството на Сергей Кусевицкий.

През 1958 и 1963 г. Барбър печели Наградата „Пулицър“ съответно за операта „Ванеса“ (чието либрето е дело на Меноти) и за своя Концерт за пиано и оркестър.

Последните 15 години от живота си Барбър прекарва в уединение. Диагностициран е с клинична депресия след неуспеха на третата си опера – „Антоний и Клеопатра“ (самият той вярва, че това е най-добрата му творба). Въпреки артистичната си изолация, той продължава да твори почти до смъртта си на 23 януари 1981 г. (на 70 години).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]