Санджак Арванид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Територията на санджак Арванид към 1431 г.

Санджак Арванид (на турски: sancak-i Arvanid) е един от първите османски санджаци в Румели. Съществува в периода 1385-1466 години, като съставна единица на Румелийския еялет. Център на санджака е Круя. Територията му обхващала късите крайбрежни равнини по адриатическото крайбрежие от река Мати на север - до река Каламас на юг. [1]

Земята Арванид е една от първите покорени/подчинени на Балканите от османците, явно поради социалния статус на жителите ѝ. През 1385 г. Карло Топия проси подкрепа от османците срещу Балшите. След ключовата битка при Балши, е образуван санджак Арванид. Местните господари полагат васална клетва за вярност пред султан Мурад I. Санджак Арванид се задължава да плаща харадж, да предоставя момчета за еничари, както и чрезвичайно да подпомага с помощни войски султана във военните му походи. Местните владетели изпращат в изпълнение на клетвата си за вярност - синовете си за заложници и военно-административно обучение в османския двор (по това време в Одрин). [2]

Най-известният санджакбей на Арванид е Шахбедин паша, който е такъв до 1439 г., след което за управленските си заслуги е назначен за бейлербей от Пловдив - на целия Румелийски еялет. [3]

Следващият санджакбей – Якуб бей е един от всичките общо 16 санджакбейове – убити от войската на Янош Хуниади в битка близо до река Яломица във Влашко. [4]

Санджак Арванид включвал следните градски селища – Аргирокастро, Кълцюра, Канина, Берат, Тимориджа (не е ясно, вероятно център на владение около Томор), Скрапар, земята на Павло Куртик, Чарталос (селището също не е идентифицирано) и Круя.

През 1466 г., след построяването от султан Мехмед II Фатих на Елбасанската крепост (юли 1466), санджака е разделен на два нови самостоятелно обособени санджака - Авлонски санджак и Елбасански санджак. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nicol, Donald M.. The despotate of Epiros, 1267–1479: a contribution to the history of Greece in the Middle Ages. Cambridge, Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-13089-9. с. 204.
  2. Zickel, Raymond, Iwaskiw, Walter R.. Albania: A Country Study ("The Ottoman Conquest of Albania"). 1994. Посетен на 9 април 2008.
  3. Джеферсън, Джон. The Holy Wars of King Wladislas and Sultan Murad: The Ottoman-Christian Conflict from 1438-1444. BRILL, 17 август 2012. ISBN 90-04-21904-8. с. 85. Şehabeddin's first post outside the palace was as sanjak governor in Gjirokastrës, Albania (Albania).47 In 1439, after the change in imperial policy ...
  4. Pulaha, Selami. burime Osmane. Universiteti Shtetëror i Tiranës, Instituti i Historisë dhe i Gjuhësisë, 1968. с. 45. ... e Shehabedin pashait e nga sanxhakbejlerët si Firuz beu, Jakup beu, i biri i Teodor Muzakës 30, e gjithsej pesëmbëdhjetë bejlerë pri- jësa ranë aty të gjithë dëshmorë. Shumica e jeniçerëve u grinë. Vetëm Shehabedin pasha u arratis.
  5. Smailagić, Nerkez. Leksikon Islama. Sarajevo, Svjetlost, 1990. ISBN 978-86-01-01813-6. OCLC 25241734. с. 30–31. Посетен на 28 декември 2011. (на хърватски)