Сантиментално пътешествие из Франция и Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сантиментално пътешествие из Франция и Италия
A Sentimental Journey Through France and Italy
Angelica Kauffmann 002.jpg
Автор Лорънс Стърн
Първо издание 1768 г.
Флаг на Великобритания Великобритания
Издателство Т. Бекет и П. А. Де Хонд
Оригинален език английски
Жанрове сантиментален роман, пътеписна литература
Вид роман
Страници 283, в два тома

Издателство в БГ Народна култура (1981)
Преводач Йордан Костурков

„Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“ е роман на Лорънс Стърн, написан и публикуван през 1768 г., малко преди смъртта на Стърн. През 1765 г. Стърн пътешества през Франция и Италия и стига на юг до Неапол. След завръщането си решава да опише видяното от сантиментална гледна точка. Романът може да се разглежда като възможен епилог на недовършената му работа „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“, а също и като реакция на несатнтименталното описание по същата тема, направено от Тобиас Смолет. Стърн среща Смолет в Италия и го изобразява в романа си като сприхав и постоянно мърморещ герой (Smelfungus).[1]

Романът е изключително популярен и влиятелен и спомага за утвърждаването на пътеписа като водещ жанр през втората половина на XVIII век. За разлика от предишни описания на пътешествия из Европа, които наблягат на класическото образование и използват безпристрастна гледна точка, „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“ подчертава субективните възприятия, дискутира личния вкус и настроенията, дава предимство на нравите и морала над класическите образци. След 1770 г. пътеписи започват да публикуват и жени, като техните творби са преидмно сантиментални. Сантиментът се превръща в предпочитан стил и сред онези, които изразяват нестандартни възгледи, включително политически радикализъм.

Книгата разказва различни случки с главния герой, обикновено от любовен характер, в серия от самостоятелни епизоди. Тя е не така ексцентрична и има по-елегантен стил от Тристрам Шанди и съвременните критици я приемат по-добре. Публикувана е на 27 февруари, а на 18 март Стърн умира.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Пътуването на Йорик започва в Кале, където се среща с монах, който събира дарения за неговия манастир. Йорик първоначално отказва да му даде каквото и да било, но по-късно съжалява за решението си. Той и монахът обменят кутиите си за енфие. Той наема двуколка, за да продължи пътуването си. Следващият град, който посещава, е Монтрьой, където наема служител, който да го придружава – млад мъж на име Ла Фльор.

По време на престоя си в Париж Йорик е уведомен, че полицията е взела паспорта му от хотела. Оказал се без паспорт във време, когато Англия е във война с Франция (Стърн пътува до Париж през януари 1762 г., преди края на Седемгодишната война), той рискува да бъде затворен в Бастилията. Йорик решава да отиде във Версай, където посещава Граф Дьо Б, за да си издейства паспорт. Когато Йорик забелязва, че графът чете „Хамлет“, той посочва с пръст името на Йорик, споменавайки, че е Йорик. Графът бързо му осигурява паспорт и Йорик остава доволен от бързото получаването на паспорта си.

Йорик се завръща в Париж и остава още няколко дни, преди да продължи пътуването си към Италия. По пътя той решава да посети Мария – героиня от предишния му роман „Тристрам Шанди“. Майка ѝ казва на Йорик, че Мария е покосена от скръб, откакто съпругът ѝ починал. Йорик утешава Мария, след което си тръгва.

След като преминава през Лион, Йорик отсяда в крайпътен хан. Тъй като има само една спалня, той е принуден да споделя стаята с непозната дама и камериерката ѝ („fille de chambre“). Йорик не успява да заспи и без да иска нарушава даденото обещание да мълчи, което води до спор с дамата. По време на объркването, Йорик случайно се хваща за нещо, принадлежащо на камериерката. Последният ред от романа гласи: „Когато протегнах ръката си, хванах камериерката за ... “, оставяйки читателя да тълкува края на изречението свободно.

Край на разкриващата сюжета част.

Продължение[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Стърн умира преди да успее да напише продължението, пише го дългогодишният му приятел Джон Хол-Стивънсън (Евгений в романа) и го озаглавява „Сантименталното пътешествие на Йорик продължава“. Уводът му съдържа кратка информация за живота и творчеството на Лорънс Стърн.

Герои[редактиране | редактиране на кода]

  • Пастор Йорик – един от най-безбожните свещеници, изключително влюбчив, постоянно влюбен в някоя жена
  • Монахът – вероятно около 65-годишен, с бледо, но проницателно лице, със слабо телосложение, с ръст – малко над средния
  • Мосю Десен – стопанинът на странноприемницата, в която пътешественикът е отседнал във Франция
  • Мадам дьо Л. – 26-годишна от Брюксел, естествено привлекателна, сдържано пряма, добре възпитана и благоразумна
  • Граф дьо Л. – брат на дамата
  • Стопанина
  • мадмоазел Жантон – дъщеря на стопанина
  • Ла Фльор (името идва от френските комедии) – слуга на пастор Йорик, млад, трудолюбив и доста ухажван от жените мъж, любимец на цял Монтрьой
  • Мадам дьо Рамбуйе
  • Граф дьо Биси
  • Възрастен офицер, напомнящ на Тобайъс Шанди (най-свидният му приятел, който обаче вече е починал)
  • Мария

Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

През 1980-те години американската писателка Елизабет Робин Пенъл и нейният съпруг Йозеф Пенел предприемат пътуване по маршрута на Стърн. Техните пътувания с двоен велосипед са описани в книгата „Нашето сантиментално пътешествие през Франция и Италия“ (1888).

Виктор Шкловски смята Стърн за един от най-важните му писателски предшественици и пише свое собствено „Сантиментално пътешествие: Мемоари“ 1917 – 1922.

На български[редактиране | редактиране на кода]

Сантиментално пътешествие из Франция и Италия. Превод от английски Йордан Костурков. София: Народна култура, 1981, 168 с. 2 изд. София: Сиела, 2012, 160 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Cambridge Guide to Literature in English. 3rd. Cambridge University Press, 2006. с. 1124.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „A Sentimental Journey Through France and Italy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.