Санторини
Санторини/ Тира Σαντορίνη/ Θήρα | |
---|---|
| |
Местоположение | Цикладски острови |
Страна |
![]() |
Акватория | Егейско море |
Площ | 76,19 km² |
Население |
15 550 жители 204 души/km² |
Най-висока точка | 567 m |
Санторини/ Тира в Общомедия |
Санторини (на гръцки: Σαντορίνη), официално наречен Тира (Θήρα), е най-големият от малка група вулканични острови в Егейско море: архипелагът Санторини. Архипелагът включва обитаемите острови Тира и Тирасия, както и ненаселените Аспрониси, Неа Камени и Палиа Камени.[1] Заедно те са част от Цикладските острови. Населението на Санторини е 15 550 жители.[2]
Столицата на острова е град Фира.
Съдържание
Геология[редактиране | редактиране на кода]
Архипелагът е с вулканичен произход, известен преди всичко с катастрофалното вулканично изригване, станало там в края на XVII или през XVI век пр. Хр. Преди това изригване бреговата линия на Санторини е била почти правилна окръжност, получена в резултат на вулканичните изригвания, довели до образуването на острова. При изригването на вулкана в централната част на Санторини се образува купол, който пропада и формира днешния кратер (по-точно калдера), запълнен с морска вода. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.
Най-широките плажове са на Камари и Периса. Известните Червен плаж, Бял плаж, Черен плаж са близо до Акротири.
Изригване през Бронзовата епоха[редактиране | редактиране на кода]
Датата на изригването е предмет на спор сред археолози, вулканолози и изследователи на климата. Нови данни сочат, че изригването е станало в края на XVII в. пр. Хр. и по-точно през 1628/7 г. пр. Хр., вместо по-ранно приетата дата в XVI в. пр. Хр. Тези данни включват радиовъглеродни изследвания, както и косвени показатели като следи в ледникови проби от Гренландия и засечено забавяне в растежа на дърветата в северното полукълбо, потенциално свързани с изригването на Тира и последвалото разпространение на вулканична пепел.[3]
Тезата, че изригването на вулкана на Санторини е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация на остров Крит, днес е отхвърлена. Счита се, че изригването е предизвикало вълна с височина 6 – 11 м,[4] която е причинила разрушения по северния бряг на Крит, но изследвания върху керамиката показват, че упадъкът на минойските общности започва няколко поколения след изригването на Санторини.[5][6]
Археология[редактиране | редактиране на кода]
Акротири[редактиране | редактиране на кода]
Древният град Акротири, едно от най-добре запазените селища от Бронзовата епоха,[7] е разположен в южния край на острова. При изригването на вулкана в края на XVII или XVI в. пр. Хр., Акротири е засипан от метри вулканична пепел. Под пепелта са разкрити сгради с по два етажа, украсени с фрески, както и редки органични останки, включително семена, храна, текстил, кошници. Разкопки в Акротири се провеждат от 1967 г. и обектът е отворен за посещение.[8]
Тира[редактиране | редактиране на кода]
През IX – VIII в. пр. Хр. (ранножелязната епоха) островът отново е заселен, но новото селище Тира се намира близо до източния бряг. Тира просъществува до византийския период. На място са разкрити постройки и агора от Елинистическата и Римската епоха. Обектът е отворен за посетители. [9]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Туризмът е основният икономически отрасъл. Санторини е вторият най-посещаван остров в Гърция, с близо 2 милиона туристи годишно към 2017.[10]
Друга важна част от икономиката на Санторини е винопроизводството. 1300 ха (17%) от територията на острова са засадени с лозя.[11] Асиртико е един от местните сортове.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Остров Санторини – Пътеводител Гърция
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Santorini.gr Туристически портал на община Тира
- ↑ "Απογραφή Πληθυσμού – Κατοικιών 2011. ΜΟΝΙΜΟΣ Πληθυσμός" Гръцка статистическа служба
- ↑ Broodbank, C., 2013. The Making of the Middle Sea. London: Thames and Hudson.
- ↑ Papadopoulos, G., 2009. ‘Tsunamis’ – Woodward, J. C., (ed.) 2009. The Physical Geography of the Mediterranean. Oxford: OUP. с. 499 – 501.
- ↑ Driessen, J., & C. F. MacDonald, 1997. The Troubled Island: Minoan Crete before and after the Santorini Eruption. Liège: Université de Liège. Austin: Texas University Press.
- ↑ Driessen, J., & C. F. MacDonald, 2000. ‘The Eruption of the Santorini Volcano and Its Effects on Minoan Crete’ – W. J. McGuire, D. R. Griffiths, P. L. Hancock and I. Stewart (eds), The Archaeology of Geological Catastrophes . London and Tulsa: Geological Society. с. 81 – 93.
- ↑ Broodbank, C., 2013. The Making of the Middle Sea. London: Thames and Hudson.
- ↑ Odysseus.culture.gr – Akrotiri – Туристическа информация, Официален сайт на министерство на културата
- ↑ Odysseus.culture.gr – Thira Официален сайт на Министерство на Културата
- ↑ Helena Smit – Santorini's popularity soars but locals say it has hit saturation point The Guardian 28/08/2017
- ↑ Adrian Mourby Can wine help save Greece's Santorini from too much tourism? CNN 24/04/2018