Санторини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Санторини / Тира
Σαντορίνη / Θήρα
Ia Santorini-2009-1.JPG
Изглед от Иа към калдерата (вдясно)
Местоположение Циклади
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Акватория Егейско море
Площ 76,19 km²
Население 15 550 души (2011)
204 души/km²
Най-висока точка 567 m н.в.
Greece relief location map.jpg
36.4167° с. ш. 25.4333° и. д.
Местоположение в Гърция
Санторини / Тира в Общомедия

Санторини (на гръцки: Σαντορίνη), официално наречен Тира (Θήρα), е най-големият от малка група вулканични острови в Егейско море: архипелагът Санторини. Архипелагът включва обитаемите острови Тира и Тирасия, както и ненаселените Аспрониси, Неа Камени и Палеа (Палиа) Камени.[1] Заедно те са част от Цикладските острови. Населението на Санторини е 15 550 жители.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на острова е 76 km², а заедно с другите по-малки островчета – 80 km². Дължина от север на юг 17 km, най-голяма ширина 5 km. На 18 km на север от Санторини се намира остров Иос, на 22 km на изток – остров Анафи, а на 17 km на югозапад – остров Христиана (най-южния от Цикладските острови). Бреговете му са предимно стръмни, на места отвесни. Релефът е планински с максимална височина 566 m. Изграден е от лави, туфи и шлака. Добив на пемза. На малки участъци по крайбрежието се отглеждат лозя. Островът е една от най-посещаваните туристически дестинации в Гърция. Административен център е град Фира.[3]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът е с вулканичен произход, известен преди всичко с катастрофалното вулканично изригване, станало там в края на XVII или през XVI век пр. Хр. Преди това изригване бреговата линия на Санторини е била почти правилна окръжност, получена в резултат на вулканичните изригвания, довели до образуването на острова. При изригването на вулкана в централната част на Санторини се образува купол, който пропада и формира днешния кратер (по-точно калдера), запълнен с морска вода. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.

Най-широките плажове са на Камари и Периса. Известните Червен плаж, Бял плаж, Черен плаж са близо до Акротири.

Изригване през Бронзовата епоха[редактиране | редактиране на кода]

Датата на изригването е предмет на спор сред археолози, вулканолози и изследователи на климата. Нови данни сочат, че изригването е станало в края на XVII в. пр. Хр. и по-точно през 1628/7 г. пр. Хр., вместо по-ранно приетата дата в XVI в. пр. Хр. Тези данни включват радиовъглеродни изследвания, както и косвени показатели, като следи в ледникови проби от Гренландия и засечено забавяне в растежа на дърветата в северното полукълбо, потенциално свързани с изригването на Тира и последвалото разпространение на вулканична пепел.[4]

Тезата, че изригването на вулкана на Санторини е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация на остров Крит, днес е отхвърлена. Счита се, че изригването е предизвикало вълна с височина 6 – 11 м,[5] която е причинила разрушения по северния бряг на Крит, но изследвания върху керамиката показват, че упадъкът на минойските общности започва няколко поколения след изригването на Санторини.[6][7]

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Акротири[редактиране | редактиране на кода]

План на Акротири

Древният град Акротири, едно от най-добре запазените минойски селища от бронзовата епоха,[4] е разположен в южния край на острова. При изригването на вулкана в края на XVII или XVI в. пр. Хр., Акротири е засипан от метри вулканична пепел. Под пепелта са разкрити сгради с по два етажа, украсени с фрески, както и редки органични останки, включително семена, храна, текстил, кошници. Разкопки в Акротири се провеждат от 1967 г. и обектът е отворен за посещение.[8]

  • Флот и град

  • Рибар

  • Розети

  • Бране на шафран

  • Сини маймуни

  • Жена с папирус

  • Боксьори

  • „Пролетна“ фреска (Национален археологически музей, Атина)

Тира[редактиране | редактиране на кода]

През IX – VIII в. пр. Хр. (ранножелязната епоха) островът отново е заселен, но новото селище Тира се намира близо до източния бряг. Тира просъществува до византийския период. На място са разкрити постройки и агора от елинистическата и римската епоха. Обектът е отворен за посетители.[9]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът е основният икономически отрасъл. Санторини е вторият най-посещаван остров в Гърция, с близо 2 милиона туристи годишно към 2017.[10]

Друга важна част от икономиката на Санторини е винопроизводството. 1300 ха (17%) от територията на острова са засадени с лозя.[11] Асиртико е един от местните сортове.

Панорама на калдерата

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Изглед от калдерата

  • Типична архитектура

  • Спътникова снимка на архипелага Санторини, с означени имена на островите

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Santorini.gr Архив на оригинала от 2019-01-05 в Wayback Machine. Туристически портал на община Тира
  2. ↑ "Απογραφή Πληθυσμού – Κατοικιών 2011. ΜΟΝΙΜΟΣ Πληθυσμός" Гръцка статистическа служба
  3. ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тира (группа вулканич. островов), т. 25, стр. 567
  4. ↑ а б Broodbank, C., 2013. The Making of the Middle Sea. London: Thames and Hudson
  5. ↑ Papadopoulos, G., 2009. ‘Tsunamis’ – Woodward, J. C., (ed.) 2009. The Physical Geography of the Mediterranean. Oxford: OUP. с. 499 – 501
  6. ↑ Driessen, J., & C. F. MacDonald, 1997. The Troubled Island: Minoan Crete before and after the Santorini Eruption. Liège: Université de Liège. Austin: Texas University Press.
  7. ↑ Driessen, J., & C. F. MacDonald, 2000. ‘The Eruption of the Santorini Volcano and Its Effects on Minoan Crete’ – W. J. McGuire, D. R. Griffiths, P. L. Hancock and I. Stewart (eds), The Archaeology of Geological Catastrophes. London and Tulsa: Geological Society. с. 81 – 93
  8. ↑ Odysseus.culture.gr – Akrotiri – Туристическа информация, Официален сайт на министерство на културата
  9. ↑ Odysseus.culture.gr – Thira Официален сайт на Министерство на културата
  10. ↑ Helena Smit – Santorini's popularity soars but locals say it has hit saturation point The Guardian 28/08/2017
  11. ↑ Adrian Mourby Can wine help save Greece's Santorini from too much tourism? CNN 24/04/2018

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Санторини&oldid=11099010“.