Сантрач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Използване на сантрачи в градежа на часовниковата кула в Трявна.

Сантрачи са дървени изравнителни пояси в каменна зидария с неправилна структура.[1]

Представляват дялани надлъжни дървени греди, съединени с къси напречни греди. Разстоянието между тях е между 60 – 80 до 120 – 130 cm. В крепостното строителство през Средновековието се използва скрита сантрачна система в стената, отстъпваща на 20 – 30 cm от повърхността ѝ. Сантрачите се използват широко в строителството през Възраждането, като те са видими и по двете лица на зидарията. Сантрачите имат както конструктивна роля, така и разнообразяват градежа.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3852.