Сантяго Рамон и Кахал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сантяго Рамон и Кахал
Santiago Ramón y Cajal
испански лекар

Роден
Починал
Мадрид, Испания
Националност испанец
Медицина
Област Хистология, патология
Образование Сарагоски университет
Работил в Валенсиански университет
Сарагоски университет
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физиология или медицина (1906)
Подпис Firma de Santiago Ramón y Cajal.svg
Сантяго Рамон и Кахал в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Сантяго Рамон и Кахал (на испански: Santiago Ramón y Cajal) е испански лекар-патолог и хистолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1906 г. Известен е със своите новаторски изследвания върху микроскопичната структура на мозъка[1], както и с таланта си на илюстратор, чиито скици и рисунки се използват в специализираната учебна литература[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сантяго Рамон и Кахал е роден в Петиля-де-Арагон в испанската автономна област Навара на 1 май 1852 г. в семейството на Хусто Рамон и Антония Кахал. Като дете е често преместван в различни училища заради лошо поведение и емоционални реакции срещу прояви на авторитаризъм. Пример за това е взривяването на градските порти със саморъчно направено оръдие, за което Сантяго Рамон е вкаран в затвора на 11-годишна възраст. Притежава артистични таланти на художник, занимава се и с гимнастика. Работи като обущар и бръснар.

Сантяго Рамон посещава медицинското училище на Сарагоса, където се дипломира през 1983 г. След успешно взимане на конкурсните изпити, служи като медицински лекар в испанската армия. Взима участие в експедиция в Куба през 1874 – 1875 г., където заболява от малария и туберкулоза. След завръщането си в Испания, през 1879 г. сключва брак със Силверия Фанянас Гарсия (Silveria Fañanás García), заедно с която имат четири дъщери и трима сина. Сантяго Рамон е назначен за професор в университета във Валенсия през 1881 г., а през 1883 г. получава степен доктор по медицина в Мадрид. По-късно заема професорска длъжност в Барселона и Мадрид. Става директор на Музея в Сарагоса през 1879 г., директор на Националния институт за хигиена през 1899 г.

През 1906 г. заедно с Камило Голджи е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина, за своите изследвания върху структурата на нервната система.

Сантяго Рамон и Кахал основава Лаборатория за биологични изследвания (Laboratorio de Investigaciones Biológicas) през 1922 г., която по-късно се превръща в Институт на Кахал (Instituto Cajal).

Умира в Мадрид през 1934 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kalat, James W. Biological psychology. Wadsworth Thomson Learning, 2001. ISBN 0534514006. с. 31.
  2. History of Neuroscience. // Society for Neuroscience. Посетен на 2008-10-09.