Сантяго Рамон и Кахал
| Сантяго Рамон и Кахал Santiago Ramón y Cajal | |
|---|---|
| испански лекар | |
 1899 г. | |
| Роден | |
| Починал | 17 октомври 1934 г.
Мадрид, Испания |
| Погребан | Мадрид, Испания |
| Националност | испанец |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1906)[1][2] |
| Медицина | |
| Област | Хистология, патология |
| Работил в | Валенсиански университет Сарагоски университет |
| Награди |  Нобелова награда за физиология или медицина (1906) |
| Подпис |  |
| Сантяго Рамон и Кахал в Общомедия | |
Сантяго Рамон и Кахал (на испански: Santiago Ramón y Cajal) е испански лекар-патолог и хистолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1906 г. Известен е със своите новаторски изследвания върху микроскопичната структура на мозъка[3], както и с таланта си на илюстратор, чиито скици и рисунки се използват в специализираната учебна литература[4].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сантяго Рамон и Кахал е роден в Петиля-де-Арагон в испанската автономна област Навара на 1 май 1852 г. в семейството на Хусто Рамон и Антония Кахал. Като дете е често преместван в различни училища заради лошо поведение и емоционални реакции срещу прояви на авторитаризъм. Пример за това е взривяването на градските порти със саморъчно направено оръдие, за което Сантяго Рамон е вкаран в затвора на 11-годишна възраст. Притежава артистични таланти на художник, занимава се и с гимнастика. Работи като обущар и бръснар.
Сантяго Рамон посещава медицинското училище на Сарагоса, където се дипломира през 1983 г. След успешно взимане на конкурсните изпити, служи като медицински лекар в испанската армия. Взима участие в експедиция в Куба през 1874 – 1875 г., където заболява от малария и туберкулоза. След завръщането си в Испания, през 1879 г. сключва брак със Силверия Фанянас Гарсия (Silveria Fañanás García), заедно с която имат четири дъщери и трима сина. Сантяго Рамон е назначен за професор в университета във Валенсия през 1881 г., а през 1883 г. получава степен доктор по медицина в Мадрид. По-късно заема професорска длъжност в Барселона и Мадрид. Става директор на Музея в Сарагоса през 1879 г., директор на Националния институт за хигиена през 1899 г.
През 1906 г. заедно с Камило Голджи е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина, за своите изследвания върху структурата на нервната система.
Сантяго Рамон и Кахал основава Лаборатория за биологични изследвания (Laboratorio de Investigaciones Biológicas) през 1922 г., която по-късно се превръща в Институт на Кахал (Instituto Cajal).
Умира в Мадрид през 1934 г.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1906. // Нобелова фондация. Посетен на 24 февруари 2019 г.
- ↑ The Nobel Prize amounts. // Нобелова фондация. Посетен на 24 февруари 2019 г.
- ↑ Kalat, James W. Biological psychology. Wadsworth Thomson Learning, 2001. ISBN 0534514006. с. 31.
- ↑ History of Neuroscience. // Society for Neuroscience. Посетен на 9 октомври 2008.
