Санхедрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Санхедринът (на иврит: סנהדרין) в юдаизма е един от 10-те трактата на четвъртата част (Незикин) от Мишна, която е част от Талмуда. Санхедринът представлява детайлно описание на средствата и инструментариума за осъществяване от Синедрина (Върховния съд в юдаизма) на правосъдие, свързано с наказателните дела и предвидените наказания за нарушение на закона.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

Трактатът Санхедрин съдържа 11 глави с 90 страници.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

Първата глава определя правомощията на всеки един от трите вида състава на съда на Синедриона, а именно:

  1. Голям Синедрин - върховен съд, който се състои от 71 съдии. Разследва дела, свързани с идолопоклонничество на някое от Дванайсетте израилски племена, фалшиви пророчества, като има право да определя и променя точните градски граници на Ерусалим и на двора на Йерусалимския храм.
  2. Малък Синедрин - регионален съд състоящ се от 23-ма съдии. Юрисдикцията му включва нарушения на закона, за които могат да се налага смъртно наказание, както и случаите на необходимост от наказване на животни, които са убили хора.
  3. Бейт дин или Ав Бейт дин - обичайния равински съд. Състои се от 3-ма съдии и разглежда имуществени спорове и случаите на кражби, причиняване на телесна повреда, изнасилване, блудствени действия с малолетни, както и всички останали нарушения на Тората, за които се предвижда налагането на телесни наказания (бой с тояга или пръчка на голо). Също така равинския съд определя точната дата на новия месец по лунния календар и точните дати на еврейските религиозни празници.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]