Санча Арагонска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Санча Арагонска
принцеса на Скуилаче, графиня на Алвито
Sancha de Aragón y Gazela.jpg
Предполагаем портрет на Санча Арагонска, изобразена на „ Раждането на Мария“ от Доменико Гирландайо, базилика „Санта Мария Новела“, Флоренция
Управление14941506
Наследиланикого
Наследена отМария Мила Арагонска у де Вилархермоза
Лични данни
Родена
1478 г.
Починала
1506 г. (28 г.)
Семейство
ДинастияТрастамара-Неапол по рождение
Борджия по брак
БащаАлфонсо II Арагонски
МайкаТроджия Гадзела
БраковеОнорато Гаетани
Гофредо Борджия
Потомциняма
ГербArms of Ferdinando di Napoli.svg Coa fam ITA borgia.jpg
Санча Арагонска в Общомедия

Санча Арагонска (на италиански: Sancia d'Aragona; * 1478, Гаета, Неаполитанско кралство; † 1506, Неапол) е принцеса на СкуилачеХерцогство Калабрия) и графиня на Алвито.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1478 г. в Гаета като извънбрачна дъщеря на Алфонсо II (* 4 ноември 1448, Неапол, Неаполитанско кралство, † 19 ноември 1495, Месина, Сицилианско кралство), херцог на Калабрия и по-късно крал на Неапол (за по-малко от година), и метресата му Троджия Гадзела. Баща ѝ е най-големият син на краля на Неапол Фердинандо I.

Има един брат:

Има и двама полубратя и една полусестра от брака на баща ѝ с Иполита Мария Сфорца, както и двама полубратя и една полусестра от извънбрачни връзки на баща ѝ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Брак с Онорато Гаетани[редактиране | редактиране на кода]

През 1487 г., на 9-годишна възраст, Санча е омъжена за неаполитанския благородник Онорато Гаетани, внук на едноименния му дядо, лоялен на Фердинандо I. Бракът е разтрогнат през 1493 г., макар и вече консумиран,[1] заради политически въпрос.

Брак с Гофредо Борджия[редактиране | редактиране на кода]

За да попречи на папа Александър VI да обещае инвеститурата (законното право и божествено одобрение на царуването) над Кралство Неапол на френския крал Шарл VIII, Федерико I Арагонски предлага на папата годежа между извънбрачния му син Гофредо „Джофре“ Борджия и внучка си Санча, малко по-възрастна от него.[2] На 17 август 1493 г. сватбата се сключва чрез пълномощник.[3] На 7 май 1494 г., след като папската делегация коронясва бащата на Санча като Алфонсо II Неаполитански, между съпрузите има размяна на подаръци. Младият Борджия получава титлите „Принц на Скуилаче“ и „Граф на Кариати“, а Санча получава скъпоценни камъни, перлени колиета, копринени, златни и кадифени брокати.[4] На 11 май епископът на Гравина отпразнува сватбата в параклиса на Кастел Нуово. След обяд двойката си ляга и се провежда церемонията по атестиране на консумацията на брака, в която суверенът на Неапол и кардинал Джовани Борджия участват като свидетели.[5]

Санча, считана за красиво, чувствено и пламенно момиче, скоро покорява младия си съпруг и по този начин започва репутацията си на разпусната жена. Още през юни след сватбата Антонио Гуера, каталунски майстор, който ръководи къщата на принцовете на Скуилаче, трябва да се закълне заедно с различни свидетели, за да отрече слуховете относно двора на принцовете на Скуилаче (и по-точно този на Санча и нейните дами, пристигнали при папата), потвърждавайки, че в „дома на най-прославения принц на Скуилаче поведението на жените е честно и има толкова ред, че не може да бъде по-добре, и че никой мъж не практикува в стаята на принцесата“.[6]

Санча и Гофредо Борджия на Диспутът на Св. Катерина Александрийска, Апартамент „Борджия“, Пинтурикио
Санча и Гофредо Борджия на Диспутът на Св. Катерина Александрийска, Апартамент „Борджия“, Пинтурикио

Сватбата бележи началото на разрива между фамилията Сфорца и интересите на папа Александър VI. Папата вече е оженил своите деца на представители на най-знатните фамилии в Италия и Испания: Джовани Борджия е женен за Мария Енрикес де Луна – братовчедка на краля на Испания, Джофре е женен за Санча – дъщеря на следващия крал на Неапол, а Лукреция е омъжена за Джовани Сфорца – господар на Пезаро и Градара и братовчед на най-влиятелния принц в Италия Лудовико Мария Сфорца.

Братът на Санча, Алфонсо, по-късно се жени за сестрата на Джофре – Лукреция Борджия и става неин втори съпруг. Вероятно преди сватбата с Джофре и по време на брака си с него Санча има връзка първо с брат му Джовани Борджия, след това и с другия му брат – Чезаре. По-късно има връзка с кондотиера Просперо Колона.

Пристигане в Рим[редактиране | редактиране на кода]

По желание на папа Александър VI принцовете на Скуилаче трябва да се върнат в Рим малко след сватбата, но след идването в Италия на френския крал Шарл VIII окупацията на Неаполитанското кралство и последвалите войни двойката отлага събитието. През този период на войни двамата живеят в Скуилаче.[7]

През 1496 г. принцовете напускат Кралство Неапол, за да заживеят в Рим. На 20 май 1496 г. принцеса Санча и съпругът ѝ Джофре влизат в Рим през Латеранската порта, придружени от шествие, съставено от дами, пажове и посланици на Кралство Испания, Кралство Неапол, Република Венеция, Херцогство Милано и император Максимилиан. Според заповедите на папата двойката е приветствана от Лукреция Борджия – графиня на Пезаро, която горещо целува както брат си, така и съпругата му.[8] Санча заедно с дамите от своето обкръжение правят благоприятно впечатление на Ватиканския двор и на жителите на Рим заради тяхната красота и чувственост.

В двора на Борджиите[редактиране | редактиране на кода]

В Рим Санча става много близка приятелка с Лукреция Борджия и между есента на 1496 и пролетта на 1497 г. става любовница на своя шурей Чезаре. Изглежда, че новината е потвърдена от Марин Санудо и Йоханес Буркхард.[9] По-късно става любовница и на другия брат на Борджия – Джовани, херцог на Гандия, който се връща в Рим и който по-късно е убит мистериозно на 14 юни 1497 г.

По заповед на папата, на 7 август 1497 г. Санча придружава съпруга си на церемонията по коронацията на Федерико I Неаполитански от Чезаре Борджия в Капуа. В Неапол Чезаре е поразен от сифилис, широко разпространен в града след инвазията на император Карл VIII, но благодарение на грижите на лекаря Гаспаре Торела и на самата принцеса на Скуилаче той преодолява острата проява на болестта.[10]

След завръщането на Чезаре в мирянската държава се заговорва за възможен брак със Санча (Джофре би трябвало да бъде насочен към църковна кариера вместо по-големия си брат),[11] но Борджиите се стремят към друга принцеса от Арагонското семейство – Карлота, законна дъщеря на суверена на Неапол. Междувременно Чезаре организира брака на сестра си Лукреция с Алфонсо Арагонски – херцог на Бишелие и по-малък брат на Санча. Сватбените преговори между Чезаре и Карлота са възпрепятствани от баща ѝ, който не иска да признае твърде много почести на семейство Борджия. След това Чезаре се жени за Шарлот д'Албре – френска принцеса и сестра на крал Жан III Наварски, сближавайки Борджиите с интересите на Луи XII в Кралство Неапол и Херцогство Милано. Тази размяна на съюзи разтревожва както Санча,[12] така и нейния брат Алфонсо, който бяга от Рим на 2 август 1499 г. Ядосан, папата нарежда на Санча да се върне в Неапол, която след първоначален отказ е принудена да напусне под заплахата да бъде „изхвърлена“ от Светия престол.[13]

След помирението на брат ѝ с папата Санча се завръща в Рим през зимата на 1499 – 1500 г. В Рим Арагонската партия се опитва да върне Александър VI на страната на Неаполитанското кралство, подкрепена от херцога на Бишелие, принцесата на Скуилаче и съответните им съпрузи. Това разтревожва Чезаре Борджия, който вижда, че неговият политически и военен възход е свързан с услугите на краля на Франция.[14]

Периодът на спокойствие приключва на 15 юли 1500 г., когато херцогът на Бишелие е нападнат от убийци и е тежко ранен. Санча и нейната балдъза Лукреция лично се грижат за Алфонсо.[15] Бившият учител на Алфонсо Рафаело Брандолини Липо разказва, че на 18 август 1500 г., докато Санча и балдъза ѝ са в стаята на херцога, влиза Микелето Кореля и арестува в тяхно присъствие чичо им и един неаполитански пратеник. Жените протестират срещу случилото се и отиват при папата за справедливост, но междувременно убиецът на херцога Валентино удушва Алфонсо, останал сам в леглото.[16] Връщайки се при леглото на херцога, двете момичета намират пазачи на вратата, които им обясняват случилото се, което силно ги разстройва. Херцогът е погребан същата вечер в базиликата „Свети Петър“ и е поставен в параклиса на Дева Мария на треската, както съобщава Йоханес Буркард.[17]

Лишаване от свобода[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на брат си и новия брак на Лукреция, която напуска Рим, за да се омъжи за Алфонсо I д’Есте – наследник на Херцогство Ферара, Модена и Реджо, Санча остава във Ватикана със съпруга си. Съжителството с папата обаче се оказва трудно поради непокорния характер на принцесата и нейното поведение, до такава степен че той я затваря в Кастел Сант Анджело, за да подчертае подкрепата си за суверена на Франция, който нахлува в Неаполитанското кралство.[18]

По време на затворничеството, започнало през октомври 1502 г., принцесата става любовница за определен период на кардинал Иполито I д’Есте, неин братовчед.[19] През септември 1503 г., след смъртта на папата и началото на упадъка на семейство Борджия, Санча е доведена в Неапол от кондотиера Просперо Колона, комуто е любовница.[20]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

В Неапол Санча се грижи за племенника си Родриго Арагонски (и другите малки Борджии), както се е уговорила с Лукреция, с която е в кореспонденция. Санча живее независимо от съпруга си в собствения си дворец: усилията на Чезаре Борджия, пристигнал в Неапол, бягайки от папа Юлий II, да я събере с Джофре, са безрезултатни.[21] През този период тя има връзка с Фернандес де Кордоба,[22] който арестува Чезаре Борджия през май 1504 г. и го праща в затвор в Испания.

Санча умира без ясна причина в Неапол през 1506 г. на около 28 г. След смъртта ѝ Джофре се жени повторно за Мария де Мила Арагонска и Вилахермоса,[23] а племенникът ѝ Родриго е поверен на другата му леля Изабела Арагонска Сфорца и израства в двора на Бари.[24]

Санча Арагонска в масовата култура[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981: тя е един от героите в минисериала на Би Би Си „Борджиите“, базиран на едноименния роман на Сара Брадфорд, като в ролята ѝ е Елинор Дейвид. В тази адаптация нейните извънбрачни връзки се въртят около Чезаре Борджия, въпреки че тя признава, че е имала връзка не само с Джовани, но и с баща им папа Александър VI.
  • 2005: героинята на Санча Арагонска е главна в романа на Жан Калогридрис „В двора на Борджиите“. Книгата е разказана от гледна точка на Санча, с изключение на нейната смърт, спомената в послеслов.[25]
  • 2006: тя е един от героите на испанския филм „Лос Борджия“, като в ролята ѝ е Линда Батиста.
  • 2011: тя е един от героите на американския сериал „Борджиите“, като в ролята ѝ е Еманюел Крики. В сериала обаче тя е описана като вече притежаваща титлата „Херцогиня на Скуилаче“ преди брака ѝ с Джофре Борджия. Тя се появява едва през първия сезон и има връзка само с Джовани Борджия.
  • 2011: тя е един от героите на европейския сериал „Борджиите“, в който е изиграна от чешката актриса Елишка Кърженкова. Показано е как тя забременява със сина на Джовани Борджия след връзка с него в нощта на брака ѝ с Джофре, въпреки че всъщност никога не е имала деца. Във втория сезон тя се опитва да съблазни Чезаре, предлагайки му да отмени брака ѝ с Джофре, за да може да се ожени за нея, а Джофре да стане кардинал на мястото на Чезаре; също му предлага да убие братовчедка си Карлота Арагонска (която Чезаре се опитва да убеди да се омъжи), за да стане суверен на Неапол, но Чезаре категорично отказва и използва нажежено желязо, за да изгори челото ѝ във формата на кръст.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература на италиански език[редактиране | редактиране на кода]

  • Maria Bellonci, Lucrezia Borgia, Milano, Mondadori, 2003
  • Sarah Bradford, Lucrezia Borgia. La storia vera, Milano, Mondadori, 2005
  • Geneviève Chastenet, Lucrezia Borgia. La perfida innocente, Milano, Mondadori, 1996
  • Ivan Cloulas, I Borgia, Roma, Salerno Editrice, 1989
  • Jeanne Kalogridis, Alla corte dei Borgia, Milano, Longanesi
  • Mariangela Melotti, Lucrezia Borgia, Torino, Liberamente Editore, 2008
  • Antonio Spinosa, La saga dei Borgia. Delitti e santità, Milano, Mondadori, 1999
  • Gustavo Sacerdote, Cesare Borgia. La sua vita, la sua famiglia, i suoi tempi, Milano, Rizzoli, 1950
  • Silvano Borsari, ARAGONA, Sancia d', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 3, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1961.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cronica di Napoli.
  2. Cloulas, 1989 p. 118..
  3. Bradford, 2005 p. 35..
  4. Cloulas, 1989 pp. 123..
  5. Cloulas, 1989 pp. 123 – 124..
  6. Lettera citata da Sacerdote, 1950 p. 133.., Bradford, 2005 p. 55.. e Bellonci, 2003 p. 84..
  7. Sacerdote, 1950 p. 167..
  8. Sacerdote, 1950 p. 168..
  9. Sacerdote, 1950 pp. 187 – 188..
  10. Cloulas, 1989 p. 189..
  11. Cloulas, 1989 p. 195..
  12. Малко след това принцесата се скарала с понтифика, защото съпругът ѝ Гофредо бил нападнат и ранен от командира на папската гвардия и видял там проява на отвращението на Борджия към семейство Арагона. (Cloulas, 1989 p. 222..)
  13. Cloulas, 1989 p. 222..
  14. Bradford, 2005 p. 87..
  15. Cloulas, 1989 pp. 240 – 241..
  16. Bradford, 2005 p. 86..
  17. Cloulas, 1989 p. 241..
  18. Cloulas, 1989 p. 307..
  19. Bradford, 2005 p. 174..
  20. Bradford, 2005 p. 183..
  21. Cloulas, 1989 p. 343..
  22. Cloulas, 1989 p. 374..
  23. Sacerdote, 1950 p. 840..
  24. Bradford, 2005 p. 184..
  25. Alla corte di Borgia in Qlibri.it
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sancia d'Aragona“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​