Саня Ловренчич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саня Ловренчич
Sanja Lovrenčić
Саня Ловренчич, 2009 г.
Саня Ловренчич, 2009 г.
Родена1961 г. (63 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Хърватия
Активен период1987 –
Жанрлирика, драма, фентъзи, детска литература, биография,
Направлениепостмодернизъм
Деца2 сина
Уебсайтwww.sanja-lovrencic.com

Саня Ловренчич (на хърватски: Sanja Lovrenčić) е хърватска преводачка, поетеса и писателка на произведения бестселъри в жанра лирика, драма, фентъзи, биография, пътепис и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Саня Ловренчич е родена през 1961 г в Книн, Хърватия. Скоро след това се местят в Загреб. Учи в балетно училище и в класическа гимназия, в която развива склонност към четене на чуждестранни книги в оригинал и любов към превода. На седемнадесет години се записва в музикално училище, като за четири години усвоява учебното съдържание от началното и средното музикално училище. Едновременно с това следва история на изкуството във Философския факултет на университета в Загреб.

След дипломирането си пътува известно време, омъжва се и след това работи като редактор в Хърватската телевизия.

Първата си книга, стихосбирката „Insula dulcamara“ (Остров Дулкамара) е издава самостоятелно през 1987 г.

Участва в конкурс на Хърватското радио и получава първа награда за пиесата „Albatros“, която е изпълнена през 1991 г. Същата година печели награда и за пиеса за деца. Редица нейни радиодраматични текстове са изпълнявани в програмите на Хърватското радио впоследствие.

През 1991 г. избухва Хърватската война за независимост. Отглеждайки двамата си сина, започва да им измисля истории. Това дава началото на книгата ѝ за деца „Esperel, grad malih čuda“ (Есперел – градът на малките чудеса), който е публикуван през 1994 г. Премества се в къща сред природата на Краловец, където пише книгата „Kuća iznad čudovišta“ (Къща над чудовището) издадена през 1996 г. През същата година е публикуван и нейният превод на „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг, което поставя началото на дейността ѝ като преводач на класики от световната литература за деца, като „Хайди“, „Пътешествията на Гъливер“, „Малкият принц“, седем от книгите на „Хрониките на Нарния“ и др.

Прави преводи на литературни текстове от английски, френски и немски. За превода на книгата на Клайв Стейпълс Луис „Брий и неговото момче“ е включена в Почетния списък на IBBY през 2004 г. Преводът ѝ на книгата „Домът на духовете“ от Вирджиния Улф печели наградата „Циклоп“ за 2012 г.

Първият ѝ роман „Kolhida“ (Колхида) е издаден през 2000 г. Романът ѝ „Rijeka sigurno voli poplavu“ (Реката сигурно обича потопа) от 2006 г. получава наградата „Циклоп“.

През 2006 г. е издадена книгата ѝ „U potrazi za Ivanom“ (В търсене на Иван), биография на Ивана Бърлич-Мажуранич, която пише след изучаване на дневниците ѝ, на непубликувани документи от архивите на семейство Бърлич, и разговори с хора, изучавали живота и творчеството ѝ. За книгата е удостоена с наградата „Ксавер Шандор Гялски“.

Сборниците ѝ с разкази „Noina mačka“ (Котката на Ной) и „Puna vreća laži i drugi igrokazi“ (Пълна чанта лъжи и други пиеси) са написани по истории от цял свят – румънски, шведски, немски, руски, японски и еврейски, и от хърватския фолклор.

Тя е един от основателите на художествената организация „Autorska kuća“ (Авторска къща), където работи като автор, редактор на библиотека „Мала звона“ (където публикува поезия и текстове, свързани с поезията), и е организатор на няколко проекта за популяризиране на книгите и четенето.

Като режисьор на документални филми на свободна практика, записва и режисира шест документални радио драми. Участвала е три пъти в работата на международното жури на фестивала „Prix Europa“ в Берлин. Като сътрудник на III програма на Хърватското радио подбира, превежда и подготвя редица текстове в областта на световната литература.

Участва в резиденции на писатели: H.A.L.D. (Hald Hovedgaard, Дания, 2014 г.), OMI International Arts Center (Гент, САЩ, 2015 г.), Villa Yourcenar (Франция, 2016 г.), Chateau de Lavigny (Швейцария, 2017 г.) и Q 21 – MuseumsQuartier (Виена, 2017 г.).

Тя е член на няколко професионални асоциации, както и на Националния комитет за детски книги.

Саня Ловренчич живее със семейството си в Загреб.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Insula dulcamara (1987)
  • Skrletne tkanine (1994)
  • Upute šetaču u vrtu sa zborovima (2002)
  • U slobodnoj četvrti (2002)
  • Rijeka sigurno voli poplavu (2006) – награда „Циклоп“
  • Noćno doba (2009)
  • Iz ateljea (2015)
  • Putanja leta (2018)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Kolhida (2000)
  • Dvostruki dnevnik žene sa zmajem (2005)
  • Klizalište (2005)
  • Martinove strune (2008) – награда SMSK
  • Ardura (2012)
  • Vješanje kradljivaca ovaca (2015)
  • Kabinet za sentimentalnu trivijalnu književnost (2018)

Серия „Змиите на Никонимор“ (Zmije Nikonimora)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Palača i vrt (2008)
  2. Put do mora (2010)
  3. Zlatna vrata (2013)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wien fantastic (1998)
  • Portret kuće (2002)
  • Zlatna riba i istočni Ariel (2010)
  • Noina mačka (2010) – награда „Григор Витез“
  • Puna vreća laži i drugi igrokazi (2011)

Радиопиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Albatros (1990)
  • Arielov otok (1993)
  • Mlinovi (1993)
  • Pisma drugom čuvaru (1995)
  • Barka bez vesla i bez jedra (1996) – награда ASSITEJ за драматичен текст за млади хора
  • Krivotvoritelji (1997)
  • Devet oktava (1998)
  • Žena sa zmajem (2002)

Детско-юношеска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Esperel, grad malih čuda (1994, 2006) – разкази
  • Kuća iznad čudovišta (1996)
  • Četiri strašna Fufoždera i jedan mali Fufić (2001) – награда „Григор Витез“
  • Savršen otok (2002)
  • Godina bez zeca (2004)
  • Bajka o Sigismundi i Krpimiru (2004)
  • Sunčev sjaj (2005)
  • Priče o godišnjim dobima (2007)

Книги с картинки[редактиране | редактиране на кода]

  • Bajka o Sigismundi i Krpimiru (2004)
  • Crtež ispod bora (2004)
  • Vendolin iz krojačke ulice (2004)
  • Mjesečeva splav (2004)
  • Proždrlica, Mačak i lisica, Ptičar i crna vrana, Pjetlićeva družina, Zec, medvjed, čovjek i lisica (2006) – етноприказки
  • Mjesec u prosincu (2008)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • U potrazi za Ivanom (2006) – биография на Ивана Бърлич-Мажуранич, награда „Ксавер Шандор Гялски“
  • Bečke priče (2007)
  • Zagrebačko djetinjstvo šezdesetih (2017) – автобиография
  • Zapisi o kući, zapisi iz odsutnosti (2020) – автобиография

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

избрано

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2020 Glumci iz karantene – тв сериал, 1 епизод, текст

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sanja Lovrenčić в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​