Направо към съдържанието

Сан Марино

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Марино.
Сан Марино
Девиз: „Свобода“
(на италиански: Libertas)
Химн: Terra di Libertà
Местоположение на Сан Марино
Местоположение на Сан Марино
Административни данни
Официално имеРепублика Сан Марино
Местно имеRepubblica di San Marino
Официален езикиталиански
СтолицаСан Марино
Най-голям градСеравале
География и население
Площна 191-во място
0 • Общо61,2 km²
0 • Води0%
Религия90,3% католицизъм
7,5% нерелигиозност
1,1% други християни
0,1% юдаизъм
0,46% ислям
0,34% други религии
Демонимсанмаринец
Населениена 191-во място
0 • Общо (юни 2026)34 167[1]
0 • Гъстота549 души/km² (24-о)
0 • Градско97,8% (8-о)
Управление
Формаунитарна парламентарна република, диархия
Капитан-регенти
СекретарЛука Бекари
Законодателна властПарламент на Сан Марино
История
Независимост3 септември 301 г.
(от Римската империя)
1291 г.
(от Папската държава)
Конституция8 октомври 1600 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2024
0 • Общо2,978 млрд. щ.д.[2] (176-о)
0 • На човек86 989 щ.д.[2] (12-то)
БВП (ном.)оценка, 2024
0 • Общо2,034 млрд. щ.д.[2] (171-во)
0 • На човек59 405 щ.д.[2] (12-то)
ИЧР (2023)0,915[3] (много висок) (29-о)
Джини (2017)27,70
Валутаевро (EUR)
Допълнителна информация
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Активна лентадясно
Код по ISOSM
Интернет домейн.sm
Телефонен код+378
ITU префиксSMR
Официален сайтwww.gov.sm
Сан Марино в Общомедия

Сан Марино (на италиански: San Marino), официално Светлейшата Република Сан Марино[4] (Serenissima Repubblica di San Marino), но обикновено се нарича само Република Сан Марино[4] (Repubblica di San Marino), е държава в Южна Европа, в североизточната част от Апенинския полуостров, изцяло обградена от територии на Италия.[5] Това е една от трите страни в света, изцяло обградени от друга страна.[6][a]

Столица е едноименният град Сан Марино, а най-голямото селище е Догана в община Серавале. Държавата Сан Марино има площ 61,2 km² и население 34 167 души.[1] Това е третата най-малка страна на европейския континент, след Ватикана и Монако, и петата най-малка страна в света.[7] Тъй като за дата на основаването ѝ се смята 301 г., Сан Марино се счита за най-старата все още съществуваща държава и за най-старата конституционна република в света.[8]

Изображение на Свети Мариний, създател на Република Сан Марино и забележителна културна личност

География

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: География на Сан Марино

Сан Марино е анклав в покрайнините на Италия. Намира се край брега на Адриатическо море, близо до курортния и пристанищен град Римини. Релефът е изцяло хълмист и неравен, тъй като страната е разположена на североизточния склон на Апенините. Най-високата точка е връх на планината Монте Титано – 739 m над морското равнище, а най-ниската – 55 m. Това е мястото, където река Ауса, най-дългата река в Сан Марино, напуска държавата.[9] В страната няма водоеми със значителен размер. Климатът е влажен субтропичен. Средните годишни валежи варират между 550 и 600 мм. Летните температури варират между 20 и 30 °С, а зимните – между -2 и 10 °С. Растителността е средиземноморска субтропична.

Почти цял Сан Марино може да се види от пл. Монте Титано

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Сан Марино

Името на държавата произхожда от това на св. Мариний (Marinus – също Марин, Марино; на италиански се упоменава като Сан Марино, диаконо, т.е. Свети Мариний Дякон, за да се разграничи от други светци със същото име), каменоделец от римската колония на далматинския остров Раб (в съвременна Хърватия), който пътува оттам до град Римини и се установява в града. През 257 г., според античната легенда, участва в преустройването на градската му стена след разрушаването ѝ от либурнските пирати. Известно време е епископ на селището. При управлението на император Диоклециан става обект на преследване заради християнските си проповеди, поради което избягва в планината Титано и създава там независимо монашеско общество. Построява малка църква, затова градът и държавата се казват в негова чест Сан Марино, а държавата понякога е наричана „Титанската република“.[10] Официалната дата на създаването на републиката Сан Марино е 3 септември 301 г.

През 1320 г. хората на село Киезануова решават да се присъединят към страната.[11] През 1463 г. общините Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале се присъединяват към Сан Марино, след което границите на републиката не се изменят повече.[12] В 1631 г. папа Урбан VIII признава независимостта на Сан Марино.

През 1797 г. войската на Наполеон Бонапарт заплашва Сан Марино. Независимостта на страната е спасена от един от регентите ѝ, Антонио Онофри, който успява да установи приятелски отношения с Наполеон, който обещава да защитава независимостта на Сан Марино и дори му предлага да разшири територията ѝ до морския бряг. Предложението е отхвърлено от регентите (двамата управители на страната), тъй като те се боят от възможното отмъщение на други държави.[13][14] По време на Рисорджименто, през XIX век, Сан Марино е безопасно убежище за много хора, преследвани за поддръжката си на движението за обединение на Италия. Като му признава тази заслуга, Джузепе Гарибалди приема желанието на Сан Марино да не се присъедини към единната италианска държава.

Анита и Джузепе Гарибалди в Сан Марино, 1849 г.
Конституцията, или по-точно статутите, на Сан Марино, от 1600 г.

По време на Втората световна война – през септември 1944 г. – Сан Марино е окупирана от германците. В периода от 1945 до 1957 г. управлява коалиция на комунистическата и социалистическата партии, а от 1957 до 1986 г. – коалиция на левите партии. В периода между 1986 и 1992 г. начело е коалиция на комунистическата и християндемократичната партия, от 1992 г. – коалиция на социалистическата и християндемократическата партия. Сан Марино е членка на ООН от 1992 г.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Държавно устройство на Сан Марино

Институции

[редактиране | редактиране на кода]

Държавата се управлява според Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini) – 6 книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които очертават държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се счита за най-стария в света управителен документ, който още е в сила.[15]

Сан Марино е република, но също и диархия. Държавни глави са двама капитан-регенти, които се избират за 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент – върховен държавен и законодателен орган). Изпълнителен орган – капитан-регентите, съвместно с Държавния конгрес (правителството).

Палацо Публико – сградата на правителството, парламента и община Сан Марино

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Административно деление на Сан Марино

Общини

[редактиране | редактиране на кода]

Страната се разделя на 9 общини (на италиански: castelli, букв. „замъци“, ед.ч. castello). Всяка община носи името на столицата си.[16][17]

Общини на Сан Марино

Енории

[редактиране | редактиране на кода]

Второстепенната административна единица в Сан Марино е енорията (на италиански: curazia). Общият брой на енориите е 43.[18][19]

Община Брой енории
Акуавива 2
Борго Маджоре 6
Доманяно 5
Монтеджардино 1
Киезануова 7
Сан Марино 7
Серавале 8
Фаетано 4
Фиорентино 3

Стопанство

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Стопанство на Сан Марино

Сан Марино има тесни и силни стопански и етническо-културни отношения с Италия. Държавното стопанство се основава главно на финансите, промишленото производство, услугите и туризма. Развито е селското стопанство – зърнопроизводство и лозарство.

Това е една от най-богатите страни в света, що се отнася до БВП на глава от населението, и може да се сравнява в това отношение с най-развитите европейски области. Сан Марино се счита за силно устойчиво стопанство с едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има бюджетен излишък. Въпреки че страната не е част от Европейския съюз, след съглашения с Италия и Европейския съюз в Сан Марино се използва еврото като валута (преди това – санмаринската лира).[20][21]

Местните се препитават и от обслужване на чуждестранни туристи. Има предприятия за керамика, текстил, сувенири, хранителни продукти. Важно перо в приходите на страната е издаването на пощенски марки и монети за колекционери.

Население и култура

[редактиране | редактиране на кода]

Население

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Население на Сан Марино и Култура на Сан Марино

Сан Марино има най-малкото население от всички страни-членки на Съвета на Европа. При население 34 167 жители, гъстотата му е 558,3 души/km². Естественият прираст е 1,5, средната продължителност на живота при мъже е 77 г., а при жени – 83 г.[кога?]

Етнически състав: санмаринци (италианци) – 98,5%, други – 1,5%. Тъй като Сан Марино е изцяло обградена от Италия, няма значителна разлика между населението на Сан Марино и на Италия. Много неместни италианци живеят в Сан Марино. Говори се на италиански, който е и официален език на анклава, а също и романьол.

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Единствените други анклави, които са всеобщо международно признати държави, са Ватиканът, обграден от Италия, и Кралство Лесото, обградено от Република Южна Африка.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Demographic structure // www.statistica.sm. Посетен на 14 август 2026 г. (на английски)
  2. 1 2 3 4 Report for Selected Countries and Subjects: April 2024 // Международен валутен фонд.
  3. ↑ Human Development Report 2023/24 // Програма на ООН за развитие, 13 март 2024. Посетен на 13 март 2024.
  4. 1 2 San Marino // Encyclopædia Britannica. 2012. Посетен на 1 March 2011.
  5. ↑ Treaty on European Union and the Treaty on the functioning of the European Union
  6. ↑ Explore All Countries — San Marino // www.cia.gov, 3 септември 2025 г. Архивиран от оригинала на 12 януари 2021. Посетен на 27 декември 2025 г. (на английски)
  7. ↑ San Marino – Lonely Planet // Посетен на 18 November 2016.
  8. ↑ Europe's Micro-States: (04) San Marino // Deutsche Welle, 24 July 2014. Посетен на 28 July 2014.
  9. ↑ What are the Key Facts of San Marino?, www.mapsofworld.com, Посетен на 13 юни 2025 г. (на английски)
  10. ↑ Charles, comte de Bruc, The Republic of San Marino (Cambridge: 1880).
  11. ↑ SanMarinoSite. Chiesanuova.
  12. ↑ San Marino. Countries and their Cultures.
  13. ↑ From 1500 to beginning 1800, Napoleon in San Marino // Sanmarinosite.com. Архивиран от оригинала на 18 май 2009. Посетен на 24 October 2009.
  14. ↑ Histoire abrégée des traités de paix entre les puissances de l'Europe depuis la Paix de Westphalie, Christophe-Guillaume Koch, ed., Paris, 1817, vol. V, p. 19.
  15. ↑ The United States has „the longest surviving constitution.“ // PolitiFact.com. Посетен на 26 September 2012.
  16. ↑ Castelli di San Marino // www.sanmarinosite.com. Посетен на 17 януари 2026 г. (на италиански)
  17. ↑ I 9 Castelli di San Marino: peculiarità e storia // www.sanmarinoweb.it. Посетен на 17 януари 2026 г. (на италиански)
  18. ↑ San Marino - List of Foundation Dates // www.rsssf.org. Посетен на 14 януари 2026 г. (на английски)
  19. ↑ Municipalities of San Marino // statoids.com. Посетен на 16 януари 2026 г. (на английски)
  20. ↑ Споразумение за асоцииране между ЕС и Монако, Андора и Сан Марино
  21. ↑ Правилата за валутата и съглашението между Сан Марино и Италия за валутата Архив на оригинала от 2020-08-08 в Wayback Machine.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Сан Марино в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)
Уикицитат (цитати)
Портал Уикипедия разполага с
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сан_Марино&oldid=12999081“.