Направо към съдържанието

Сан Марино

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Марино.
Сан Марино
      
Девиз: Libertas (италиански)
„Свобода“
Химн: Inno Nazionale della Repubblica
Местоположение на Сан Марино
Местоположение на Сан Марино
Административни данни
Официално имеРепублика Сан Марино
Местно имеRepubblica di San Marino
Официален езикиталиански
СтолицаСан Марино
Най-голям градСеравале
Управление
Формаунитарна парламентарна диархична република
Капитан-регентиМария Луиза Берти
Мануел Чавата
СекретарЛука Бекари
ОрганизацииООН
Законодателна властГенерален съвет
История
Независимостот Римската империя
Дата3 септември 301 г.
Конституция8 октомври 1600 г.
География и население
Площ61,2 km²
(на 189-то място)
Води0%
Климатсредиземноморски
Религияхристиянство (католицизъм)
Демонимсанмаринец
Население (2021)33 600
(на 191-во място)
Гъстота на нас.549 души/km²
(на 23-то място)
Градско нас.97,5%
(на 8-о място)
Икономика
БВП (ППС, 2022)2,45 млрд. USD[1]
(на 194-то място)
БВП на човек (ППС)72 070 USD
(на 10-о място)
БВП (ном., 2022)1,62 млрд. USD
(на 192-ро място)
БВП на човек (ном.)47 700 USD
(на 20-о място)
ИЧР (2021)0,853 (много висок)
(на 44-то място)
ВалутаЕвро (EUR)
Допълнителна информация
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOSM
Интернет домейн.sm
Телефонен код+378
ITU префиксT7A-T7Z
Официален сайтwww.gov.sm
Сан Марино в Общомедия

Сан Марино (на италиански: San Marino, произношение: sam maˈriːno), официално Светлейшата Република Сан Марино[2] (на италиански: Serenissima Repubblica di San Marino), но обикновено се нарича само Република Сан Марино[2] (на италиански: Repubblica di San Marino), е държава в Южна Европа, в североизточната част от Апенинския полуостров, изцяло обградена от територии на Италия.[3] Това е един от трите страни в света, които са изцяло обградени от друга страна (единствените други анклави, които са всеобщо международно признати държави са Ватиканът, обграден от Италия и Кралство Лесото, обградено от Република Южна Африка).

Столица е едноименният град Сан Марино, а най-голямото селище е Догана в община Серавале. Държавата Сан Марино има площ 61 km2 и население 33 562 души.[4] Това е третата най-малка страна на европейския континент, след Ватикана и Монако и петата най-малка страна в света.[5] Тъй като за дата на основаването й се смята 301 г., Сан Марино се счита за най-старата още съществуваща държава и за най-старата конституционна република в света.[6]

Изображение на Свети Мариний, създател на Република Сан Марино и забележителна културна личност.

География

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: География на Сан Марино

Сан Марино е анклав в покрайнините на Италия. Намира се край брега на Адриатическо море, близо до курортния и пристанищен град Римини. Релефът е изцяло хълмист и неравен, тъй като страната е разположена на североизточния склон на Апенините. Най-високата точка е връх Монте Титано – 749 m над морското равнище. В страната няма водоеми със значителен размер. Климатът е средиземноморски. Средните годишни валежи варират между 550 – 600 мм. Летните температури варират между 20 и 30 °С, а зимните между -2 и 10 °С. Растителността е средиземноморска субтропична.

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Сан Марино

Името на държавата произхожда от това на Свети Мариний (Marinus - Свети Марин, Свети Марино; на италиански се упоменава, като Сан Марино, диаконо, т.е. Свети Марин Дякон, за да се разграничи от други светци със същото име), каменоделец, от римската колония на далматинския остров Раб (в съвременна Хърватия), който пътува оттам до град Римини и се установява в града. През 257 г., според античната легенда, участва в преустройването на градската му стена, след разрушаването ѝ от либурнските пирати. Известно време е епископ на селището, при управлението на император Диоклециан става обект на преследване заради християнските си проповеди, а след това той създава независимо монашеско общество в планината Титано, където е избягал. Там създава малка църква, затова градът и държавата се казват в негова чест Сан Марино, а държавата понякога е наричана „Титанската република“.[7] Официалната дата на създаването на републиката Сан Марино е 3 септември 301 г.

През 1320 г. хората на село Киезануова решават да се присъединят към страната.[8] През 1463 г. обществата Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале се присъединяват към Сан Марино, след което границите на републиката не се изменят повече.[9] В 1631 г. папата Урбан VIII признава независимостта на Сан Марино.

През 1797 г. войската на Наполеон Бонапарт заплашва Сан Марино. Независимостта на страната е спасена от един от регентите ѝ, Антонио Онофри, който успява да установи приятелски отношения с Наполеон, който обещава да защитава независимостта на Сан Марино и дори му предлага да разшири територията ѝ до морския бряг. Предложението е отхвърлено от регентите (двамата управители на страната), тъй като те се боят от възможното отмъщение на други държави.[10][11] В периода Рисорджименто, през XIX век, Сан Марино е безопасно убежище за много хора, гонени за поддръжката си на движенията за обединение на Италия. Като признава тази заслуга, Джузепе Гарибалди приема желанието на Сан Марино да не се присъедини към единната италианска държава.

Анита и Джузепе Гарибалди в Сан Марино, 1849 г.
Конституцията, или по-точно статутите, на Сан Марино, от 1600 г.

В периода на Втората световна война - през септември 1944 г. - Сан Марино е окупирана от германските войски. През периода 1945 – 1957 управлява коалиция на комунистическата и социалистическата партия, 1957 – 1986 – коалиция на левите партии, 1986 – 1992 – коалиция на комунистическата и християндемократичната партия, от 1992 г. – коалиция на социалистическата и християндемократическата партия. Сан Марино е членка на ООН от 1992 г.

Общини на Сан Марино

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Държавно устройство на Сан Марино

Институции

[редактиране | редактиране на кода]

Държавата се управлява според Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini) - 6 книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които очертават държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се счита за най-стария в света управителен документ, който още е в сила.[12]

Сан Марино е република, но също и диархия. Държавни глави са двама капитан-регенти, които се избират за 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент – върховен държавен и законодателен орган). Изпълнителен орган – капитан-регентите, съвместно с Държавния конгрес (правителството).

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Административно деление на Сан Марино

Общини

[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият център на Република Сан Марино е Догана, който е населено място в община Серавале. Страната се разделя на 9 общини (на италиански: castelli, [кастели], ед. ч. castello, [кастело], „замък, крепост“). Всяка община носи името на столицата си:

  • Сградата на правителството
    Сградата на правителството
  • Почти цял Сан Марино може да се види от Монте Титано
    Почти цял Сан Марино може да се види от Монте Титано

Стопанство

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Стопанство на Сан Марино

Сан Марино има тесни и силни стопански и етническо-културни отношения с Италия. Държавното стопанство се основава главно на финансите, промишленото производство, услугите и туризма. Развити са селското стопанство – зърнопроизводство и лозарство.

Това е една от най-богатите страни в света, що се отнася до БВП на глава от населението и може да се сравнява в това отношение с най-развитите европейски области. Сан Марино се счита за силно устойчиво стопанство с едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има бюджетен излишък.[13] Въпреки че страната не е част от Европейския съюз, след съглашения с Италия и Европейския съюз, в Сан Марино се използва еврото като валута (преди това - санмаринска лира).[14][15]

Местните се препитават и от обслужване на чуждестранни туристи. Има предприятия за керамика, текстил, сувенири, хранителни продукти. Важно перо в приходите на страната е издаването на пощенски марки и монети за колекционери.

Население и култура

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Население на Сан Марино
 Основна статия: Култура на Сан Марино


Сан Марино има най-малкото население от всички страни-членки на Съвета на Европа. При население 27 хил. жители, гъстотата му е била 446,3 жит. на кв. км. Естествен прираст – 1,5. Средна продължителност на живота – мъже – 77 г., жени – 83 г.

Етнически състав – санмаринци (италианци) – 98,5 %, други – 1,5 %. Тъй като Сан Марино е обградено изцяло от Италия, няма значителна разлика между населението на Сан Марино и на Италия. Много неместни италианци живеят в Сан Марино. Говори се на италиански, който е и официален език на анклава.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ data.worldbank.org
  2. ↑ а б San Marino // Encyclopædia Britannica. 2012. Посетен на 1 March 2011.
  3. ↑ Treaty on European Union and the Treaty on the functioning of the European Union
  4. ↑ Informazioni sulla popolazione – Repubblica di San Marino, portale ufficiale // Sanmarino.sm. Архивиран от оригинала на 12 November 2016. Посетен на 11 November 2016.
  5. ↑ San Marino – Lonely Planet // Посетен на 18 November 2016.
  6. ↑ Europe's Micro-States: (04) San Marino // Deutsche Welle, 24 July 2014. Посетен на 28 July 2014.
  7. ↑ Charles, comte de Bruc, The Republic of San Marino (Cambridge: 1880).
  8. ↑ SanMarinoSite. Chiesanuova.
  9. ↑ San Marino. Countries and their Cultures.
  10. ↑ From 1500 to beginning 1800, Napoleon in San Marino // Sanmarinosite.com. Архивиран от оригинала на 18 May 2009. Посетен на 24 October 2009.
  11. ↑ Histoire abrégée des traités de paix entre les puissances de l'Europe depuis la Paix de Westphalie, Christophe-Guillaume Koch, ed., Paris, 1817, vol. V, p. 19.
  12. ↑ The United States has „the longest surviving constitution.“ // PolitiFact.com. Посетен на 26 September 2012.
  13. ↑ Шаблон:CIA World Factbook link
  14. ↑ Споразумение за асоцииране между ЕС и Монако, Андора и Сан Марино
  15. ↑ Правилата за валутата и съглашението между Сан Марино и Италия за валутата.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сан_Марино&oldid=12565362“.