Сан Марино (базилика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Марино.
| Базилика ди Сан Марино Basilica di San Marino | |
 Изглед към храма, 2023 г. | |
 | |
 Местоположение в Сан Марино | |
| Вид на храма | църква |
|---|---|
| Страна |  Сан Марино |
| Населено място | град Сан Марино |
| Посветен на | Мариний[1] |
| Религия | християнство |
| Тип на сградата | базилика |
| Архитектурен стил | неокласицизъм[2] |
| Архитект | Акиле Сера[2] |
| Изграждане | 1826 – 1838 г.[2] |
| Статут | действащ |
| Базилика ди Сан Марино в Общомедия | |
Базилика ди Сан Марино (на италиански: Basilica di San Marino, букв. „базилика на св. Мариний“) е католическа църква, тип базилика, разположена в град Сан Марино в едноименната държава. Сегашната сграда, построена в неокласически стил,[2] е завършена през 1838 г.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на днешната църква е имало манастир, чието първо споменаване е от 530 г.[2] Съществува и копие от XI век на документ от 885 г., вероятно отнасящ се до него. Първият документ (дарителски акт), който директно се отнася за този храм (тогава Pieve e Perinsigne), е от 31 юли 1113 г.[3] Въпреки това той винаги е бил посветен на св. Мариний – основоположника на Република Сан Марино.
В началото на XIX век сградата е в критично състояние. През 1807 г. е разрушена и проект за реконструкцията ѝ е възложен на болонския архитект Акиле Сера. На 24 юли 1825 г. е решено, че на същото място ще бъде построен нов храм. Строежът започва на 28 юли 1826 г. и завършва през 1838 г.[2][3]
На 23 юни 1926 г.[1] папа Пий XI повишава статуса на храма до базилика.[2]
На 29 август 1982 г. базиликата е посетена тържествено от папа Йоан Павел II, който почита мощите на св. Мариний.[3]
Освен Йоан Павел II единственият друг папа, посетил базиликата (към април 2026 г.), е Бенедикт XVI, който я посещава на 19 юни 2011 г.[1]
Допълнителна информация
[редактиране | редактиране на кода]В Базилика ди Сан Марино се съхраняват немалко картини и скулптури, включително статуя на св. Мариний от Адамо Тадолини. Ковчегът с мощите на светеца, открити на 3 март 1586 г., при главния олтар също може да бъде видян там. Част от тях са дарени на остров Раб, родното му място. Вътре се намират още орган на Джакомо Бацани от 1835 г. и стар трон на капитан-регентите, двамата държавни глави на Сан Марино. Камбанарията със седем камбани е запазена от предишната сграда.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Basilica Concattedrale di San Marino // gcatholic.org. Архивиран от оригинала на 10 март 2026 г. Посетен на 9 април 2026 г. (на английски)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Basilica di San Marino // www.zainoo.com. Посетен на 8 април 2026 г. (на английски)
- 1 2 3 Religious itineraries // www.visitsanmarino.com. Архивиран от оригинала на 25 юли 2011 г. Посетен на 8 април 2026 г.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Basilica di San Marino в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
