Сан Мьон Муун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сан Мьон Муун
религиозен водач и бизнесмен
Сан Мьон Муун 

Сан Мьон Муун и съпругата му Хак Джа Хан
Роден: 6 януари 1920 г.(1920-01-06)
Северен Пхьонан, Корея, Японска империя
Починал: 3 септември 2012 г. (на 92 г.)
Кьонги-до, Южна Корея

Сан Мьон Муун (роден с името Мун Йонг-мьонг) е корейски религиозен лидер и бизнесмен, основател на Обединителната църква (често превеждана като Църква на обединението на Муун).

Сред по-известните му бизнес начинания са вестник The Washington Times, собственост на международен медиен конгломерат, притежаван от Обединителната църква,[1] и Tongil Group[2]южнокорейска бизнес група, занимаваща се с фармацевтика, туризъм и издателски бизнес. Сан Мьон и съпругата му Хак Джа Хан се радват на широка медийна популярност с дейността си по извършване на „масови сватби“ от 60-те години на 20 век до днес. Двамата имат 14 деца и над 50 внуци.[3]

Муун твърди, — и се смята от членовете на църквата му, че е така, — че той е месия, предвещаващ Второто пришествие на Христос, както и че изпълнява недовършената мисия на Иисус.[4][5] Поради религиозните си вярвания и политическия си активизъм, често е определян като един от най-спорните религиозни лидери.[6]

На 26 октомври 2006 г. българското Министерство на вътрешните работи забранява на Муун да влезе в страната, за да основе — в рамките на обиколката си в сто града в целия свят — български клон на новата си организация „Вселенска федерация за мир”. Забраната е мотивирана с „усложнената ситуация в страната”, настъпила след убийството в предходния ден в София на известния банкер Емил Кюлев.[7][8][9]

На 27 януари 2011 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постановява решение по делото Бойчев и други срещу България. Делото засяга нахлуване на 6 април 1997 г. на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на сбирка на последователи на Обединителната църква на преподобния Муун, която по това време е нерегистрирана. Решението е в полза на жалбоподателите и е за нарушаване на правото на свобода на религията и убежденията.[10]

Смърт[редактиране | edit source]

На 14 август 2012 г. след прекарана пневмония Муун е приет в болница „Св. Мери“ към Корейския католически университет в Сеул.[11] На 15 август е съобщено, че е тежко болен и е на респиратор.

Муун почива на 92-годишна възраст в болница, собственост на Обединителната църква, в Гапьонг, североизточно от Сеул около 1:54 ч. сутринта на 3 септември 2012 г..[12][13]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „AROUND THE NATION; Sun Myung Moon Paper Appears in Washington“, The New York Times, http://www.nytimes.com/1982/05/18/us/around-the-nation-sun-myung-moon-paper-appears-in-washington.html, посетен 30.12.2011 
  2. „Tongil Group's Founding Chairman“, www.TongilGroup.org, http://www.tongilgroup.org/eng/sub01/sub01_3.html, посетен 30.12.2011 
  3. „Сан Мьон Мун: 50 годишнина от брака му“, www.MoonVision.blogspot.com, http://moonvision.blogspot.com/2010/05/50.html, посетен 30.12.2011 
  4. Moon At Twilight: Amid scandal, the Unification Church has a strange new mission, Peter Maass New Yorker Magazine, September 14, 1998. „Муун гледа на същността на мисията си като завършване на тази, която е дадена на Иисус — създаването на отделено от Сатаната „истинско семейство“, докато учи всички хора под негово духовно ръководство да водят живот, в центъра на който да бъде Бог“...„Макар в церемониите си Муун да предвещава приближаващата промяна, Мофит съзнава, че може и да не го види като месия докато е жив“.
  5. Unifying or Dividing? Sun Myung Moon and the Origins of the Unification Church, by George D. Chryssides, University of Wolverhampton, U.K. Доклад, представен на конференцията CESNUR 2003 Conference, Вилнюс, Литва.
  6. Вж. Sun Myung Moon in Congressional Record (1976) в Wikisource
  7. „Позиция на МВР във връзка с визитата на лидера на "Обединителна църква" Санг Мьон Муун“, Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" на МВР, http://press.mvr.bg/Position/news051026_07.htm, посетен 30.12.2011 
  8. „Годишен доклад на Българския хелзинкски комитет за 2005 г.“, Български хелзинкски комитет, http://www.bghelsinki.org/media/uploads/annual_reports/2005.pdf, посетен 30.12.2011 
  9. Емил Коен (8.11.2005), „Има ли смисъл в безсмисления жест?“, www.BGHelsinki.org, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/emil-koen/2005-11/ima-li-smisl-v-bezsmisleniya-zhest/, посетен 30.12.2011 
  10. „Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за нарушаване на правото на религиозна свобода“, www.BGHelsinki.org, http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/evropeiskiiat-sd-po-pravata-na-choveka-v-strasburg-osdi-blgariia-za-narushavane-na-pravoto-na-religiozna-svoboda/, посетен 30.12.2011 
  11. Yoon, Sangwon. Unification Church Says Leader Moon Is ‘Gravely Ill’. // Bloomberg, August 15, 2012. Посетен на 16 August 2012.
  12. Brown, Emma. Sun Myung Moon dies at 92; Washington Times owner led the Unification Church. // The Washington Post, 2 September 2012. Посетен на 2 September 2012.
  13. ((bg))  Почина преподобният Мун. // Vesti.bg, 03.09.2012. Посетен на 03.09.2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]