Сан Паоло фуори ле Мура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сан Паоло фуори ле Мура
Basilica Papale di San Paolo fuori le Mura
Roma San Paolo fuori le mura BW 1.JPG
Italy relief location map.jpg
41.8586° с. ш. 12.4772° и. д.
Сан Паоло фуори ле Мура
Местоположение в Италия
Вид на храма католическа църква
Страна Италия Италия
Населено място Рим
Вероизповедание римокатолицизъм
Епархия Римска
Тип на сградата базилика
Време на изграждане ІV век
Сан Паоло фуори ле Мура в Общомедия
„Сан Паоло фуори ле Мура“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Paolo fuori leMura fc04.jpg
Име в регистъра Historic Centre of Rome, the Properties of the Holy See in that City Enjoying Extraterritorial Rights and San Paolo Fuori le Mura
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Италия Италия
Тип Културно наследство
Критерии (i), (ii), (iii), (iv), (vi)
Вписване 1980  (4та сесия)
„Сан Паоло фуори ле Мура“ в Общомедия

„Сан Паоло фуори ле Мура“ (на италиански: Basilica di San Paolo fuori le Mura; букв.превод : Сан Паоло извън стените) е католическа църква в Рим, Италия. Намира се извън Аврелиановите стени на Рим, в южната част на града, на Via Ostiense № 184.

Тя е една от четирите велики базилики в Рим, една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на римския папа, и една от седемте поклоннически църкви в Рим.

През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

История[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е построена по времето на император Константин I Велики (306 – 337) на мястото където е погребан апостол Павел, след като е обезглавен на 29 юни 65 г. или 67 г. в близката местност „Акви Салви“, където сега се намира траписткото абатство Тре Фонтане. Първоначалната базилика е малка, но непрекъснато увеличаващия се брой от поклонници, желаещи да се поклонят на гроба на апостола, налага тя да бъде разширена. Сградата е преустроена и разширена по времето на императорите Валентиниан I (364 – 375) и Теодосий I Велики (379 – 395), като последния довършва и художествената и украса и декорация.

Триумфалната арка

Последващите папи продължават да украсяват църквата с добавяне на стенописи, мозайки, картини и параклиси през следващите векове. По времето на папа Лъв Велики (440 – 461) са изпълнени мозайките на Триумфалната арка, направена е реконструкция на покрива и започна известната серия от портрети на всички папи.

През 590 – 604 г. по време на понтификата на папа Григорий Велики, базиликата е отново преустроена : построен е нов олтар, дворът е украсен с над сто колони и статуя на Свети Павел, държащ в ръцете си книга и меч. По това време редом с базиликата се изграждат два манастира – мъжки и женски. През VІІІ век от града до църквата се стига по дълъг покрит портик. През IX век околността е подложена на разграбване при нападение на сарацини. За да предпази храма и манастирския комплекс от нападения, папа Йоан VIII (872 – 882) издига около тях крепостна стена. По това време базиликата е най-голямата и най-красивата църква в Рим. По време на понтификата на папа Григорий VII (1073 – 1082) е изградена камбанария (разрушена през ХІХ век) и е поставена входната бронзова врата на базиликата, състояща се от 54 панели, гравирани върху сребърно фолио, изработена в Константинопол през 1070 г.

Киворият на Арнолфо ди Камбио

През ХIII век. папа Хонорий III (1216 – 1227) възлага изработването на голямата мозайка в апсидата на художника Vassallectus; през 1285 г. е създаден и великолепният киворий (балдахин), дело на Арнолфо ди Камбио. През 1215 г. в базиликата пристига изгоненият от Александрия латински патриарх и базиликата става патриаршеска катедрала за него и неговите приемници чак до 1964 г. През 1220 – 1241 г. е построен изящния манастирски двор – клуатр, в готически стил.

По повод юбилейната 1575 г. папа Григорий XIII добавя балюстрада около гроба на светеца, през 1600 г. папа Климент VIII построява нов олтар, и през 1625 г. папа Урбан VIII възлага пълна реконструкция на Капелата Сан Лоренцо, на Карло Мадерно. През юбилейната 1725 г. папа Бенедикт XIII изгражда нов портик и Капелата на Разпятието.

Базиликата след пожара – гравюра от Луиджи Росини

В нощта на 15 срещу 16 юли 1823 г. базиликата е почти напълно унищожена от голям пожар. Оцеляват бронзовата врата от ХІ век, Триумфалната арка с мозайки от V век от двете и страни, балдахина на Арнолфо ди Камбио, трансепта и голямата абсида с мозайки от ХІІІ век. Голяма част от стените рухват. Папа Лъв XII (1823 – 1829) поема ангажимент за възстановяване на базиликата. На 25 януари 1825 г. папата публикува енцикликата „Ad plurimas easque gravissimas“, с която се обръща за финансова помощ към католицете по целия свят. Откликът е огромен, и то не само в католическите страни. Руският цар Николай I дарява големи блокове от малахит и лазурит, които по-късно са използвани за двете странични капели в трансепта. Изградена е нова фасада, с мозайки с изображенията на Исус Христос, Свети Павел, Свети Петър и четирима пророци, в горната и част е композицията „Христос благославя Свети Петър и Павел“. Мозайките са направени между 1854 и 1874 г. по проект на художниците Агрикола и Консуони. Големият квадратен портик, дълъг 70 м. и състоящ се от 146 колони, е проектиран от Полети и изпълнен от Калдерини. В центъра на двора пред главната фасада е поставена голява статуя на Свети Павел, работа на Джузепе Обичи (1807 – 1878).

На 10 декември 1854 г., папа Пий IX (1846 – 1876) освещава „новата“ базилика в присъствието на голям брой кардинали и епископи, дошли в Рим от цял ​​свят, за провъзгласяването на догмата за непорочното зачатие.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериор
Мозайката в апсидата
Клуатр

„Сан Паоло фуори ле Мура“ е втората по големина базилика в Рим след „Свети Петър“ във Ватикана и се отличава с впечатляващи размери – 131,66 м. дължина, 65 м. широчина и 30 м. височина. Тя е петкорабна базилика, с голям централен кораб, ограден от четири по малки нефа, разграничени от 80 монолитни гранитни колони. Таванът на централния кораб е покрит с резбовани позлатени панели.

Базиликата се отличава с богатия си интериор, част от който са 80-те гранитни колони и мозаечните портрети на 236 римски папи. В централния караб се намира саркофагът с мощите на апостол Павел – това е най-важната реликва на църквата. Над него се издига балдахина на ди Камбио от 1285 г. Редом с него се издига и свещник от XIII век, висок 5,5 м., изработен в стил „козматеско“, украсен със сцени на Страстите Христови. Право да отслужва меси над мощите на апостола има само римския папа. Саркофагът с мощите на апостол Павел се съхранява първоначално в криптата на базиликата. След пожара през 1823 г. се оказва погребан под слой от разстопени камъни е метал. Дълго време не се правят опити да се открие саркофага, и едва през 2005 г. започват внимателни разкопки в резултат на които саркофагът е открит и изложен за поклонение.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Niccolò Costa, San Paolo fuori le mura in Le Basiliche Maggiori, meta obbligata del pellegrino a Roma, Libreria Editrice Vaticana, 2003, pp. 62 – 82. ISBN 88-209-4635-1
  • Sante Guido, Il restauro del ciborio di Arnolfo di Cambio – Basilica papale di San Paolo fuori le Mura, in „Annali della Pontificia Insigne Accademia di Belle Arti e Lettere dei Virtuosi al Pantheon“, v. IX, 2009, pp. 375 – 383.
  • Giuseppe Bovini, Mosaici paleocristiani di Roma (Secoli III-VI), Bologna, Casa Editrice Prof. Riccardo Pàtron, pp. 188 – 196.
  • Graziano Fronzuto, Organi di Roma. Gli organi delle quattro basiliche maggiori, Leo S. Olschki Editore, Firenze 2007, pp. 46 – 54.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]