Сан Паоло фуори ле Мура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сан Паоло фуори ле Мура
Basilica Papale di San Paolo fuori le Mura
Roma San Paolo fuori le mura BW 1.JPG
Местоположение в Рим
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Рим
Вероизповедание римокатолицизъм
Епархия Римска
Тип на сградата базилика
Време на изграждане ІV век
Сан Паоло фуори ле Мура в Общомедия
„Сан Паоло фуори ле Мура“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Paolo fuori leMura fc04.jpg
В регистъра Historic Centre of Rome, the Properties of the Holy See in that City Enjoying Extraterritorial Rights and San Paolo Fuori le Mura
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Италия Италия
Тип Културно наследство
Критерии (i), (ii), (iii), (iv), (vi)
Вписване 1980  (4та сесия)
„Сан Паоло фуори ле Мура“ в Общомедия

„Сан Паоло фуори ле Мура“ (на италиански: Basilica di San Paolo fuori le Mura; букв.превод : Сан Паоло извън стените) е католическа църква в Рим, Италия. Намира се извън Аврелиановите стени на Рим, в южната част на града, на Via Ostiense № 184.

Тя е една от четирите велики базилики в Рим, една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на римския папа, и една от седемте поклоннически църкви в Рим.

През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

История[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е построена по времето на император Константин I Велики (306 – 337) на мястото където е погребан апостол Павел, след като е обезглавен на 29 юни 65 г. или 67 г. в близката местност „Акви Салви“, където сега се намира траписткото абатство Тре Фонтане. Първоначалната базилика е малка, но непрекъснато увеличаващия се брой от поклонници, желаещи да се поклонят на гроба на апостола, налага тя да бъде разширена. Сградата е преустроена и разширена по времето на императорите Валентиниан I (364 – 375) и Теодосий I Велики (379 – 395), като последния довършва и художествената и украса и декорация.

Триумфалната арка

Последващите папи продължават да украсяват църквата с добавяне на стенописи, мозайки, картини и параклиси през следващите векове. По времето на папа Лъв Велики (440 – 461) са изпълнени мозайките на Триумфалната арка, направена е реконструкция на покрива и започна известната серия от портрети на всички папи.

През 590 – 604 г. по време на понтификата на папа Григорий Велики, базиликата е отново преустроена : построен е нов олтар, дворът е украсен с над сто колони и статуя на Свети Павел, държащ в ръцете си книга и меч. По това време редом с базиликата се изграждат два манастира – мъжки и женски. През VІІІ век от града до църквата се стига по дълъг покрит портик. През IX век околността е подложена на разграбване при нападение на сарацини. За да предпази храма и манастирския комплекс от нападения, папа Йоан VIII (872 – 882) издига около тях крепостна стена. По това време базиликата е най-голямата и най-красивата църква в Рим. По време на понтификата на папа Григорий VII (1073 – 1082) е изградена камбанария (разрушена през ХІХ век) и е поставена входната бронзова врата на базиликата, състояща се от 54 панели, гравирани върху сребърно фолио, изработена в Константинопол през 1070 г.

Киворият на Арнолфо ди Камбио

През ХIII век. папа Хонорий III (1216 – 1227) възлага изработването на голямата мозайка в апсидата на художника Vassallectus; през 1285 г. е създаден и великолепният киворий (балдахин), дело на Арнолфо ди Камбио. През 1215 г. в базиликата пристига изгоненият от Александрия латински патриарх и базиликата става патриаршеска катедрала за него и неговите приемници чак до 1964 г. През 1220 – 1241 г. е построен изящния манастирски двор – клуатр, в готически стил.

По повод юбилейната 1575 г. папа Григорий XIII добавя балюстрада около гроба на светеца, през 1600 г. папа Климент VIII построява нов олтар, и през 1625 г. папа Урбан VIII възлага пълна реконструкция на Капелата Сан Лоренцо, на Карло Мадерно. През юбилейната 1725 г. папа Бенедикт XIII изгражда нов портик и Капелата на Разпятието.

Базиликата след пожара – гравюра от Луиджи Росини

В нощта на 15 срещу 16 юли 1823 г. базиликата е почти напълно унищожена от голям пожар. Оцеляват бронзовата врата от ХІ век, Триумфалната арка с мозайки от V век от двете и страни, балдахина на Арнолфо ди Камбио, трансепта и голямата абсида с мозайки от ХІІІ век. Голяма част от стените рухват. Папа Лъв XII (1823 – 1829) поема ангажимент за възстановяване на базиликата. На 25 януари 1825 г. папата публикува енцикликата „Ad plurimas easque gravissimas“, с която се обръща за финансова помощ към католицете по целия свят. Откликът е огромен, и то не само в католическите страни. Руският цар Николай I дарява големи блокове от малахит и лазурит, които по-късно са използвани за двете странични капели в трансепта. Изградена е нова фасада, с мозайки с изображенията на Исус Христос, Свети Павел, Свети Петър и четирима пророци, в горната и част е композицията „Христос благославя Свети Петър и Павел“. Мозайките са направени между 1854 и 1874 г. по проект на художниците Агрикола и Консуони. Големият квадратен портик, дълъг 70 м. и състоящ се от 146 колони, е проектиран от Полети и изпълнен от Калдерини. В центъра на двора пред главната фасада е поставена голява статуя на Свети Павел, работа на Джузепе Обичи (1807 – 1878).

На 10 декември 1854 г., папа Пий IX (1846 – 1876) освещава „новата“ базилика в присъствието на голям брой кардинали и епископи, дошли в Рим от цял ​​свят, за провъзгласяването на догмата за непорочното зачатие.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериор
Мозайката в апсидата
Клуатр

„Сан Паоло фуори ле Мура“ е втората по големина базилика в Рим след „Свети Петър“ във Ватикана и се отличава с впечатляващи размери – 131,66 м. дължина, 65 м. широчина и 30 м. височина. Тя е петкорабна базилика, с голям централен кораб, ограден от четири по малки нефа, разграничени от 80 монолитни гранитни колони. Таванът на централния кораб е покрит с резбовани позлатени панели.

Базиликата се отличава с богатия си интериор, част от който са 80-те гранитни колони и мозаечните портрети на 236 римски папи. В централния караб се намира саркофагът с мощите на апостол Павел – това е най-важната реликва на църквата. Над него се издига балдахина на ди Камбио от 1285 г. Редом с него се издига и свещник от XIII век, висок 5,5 м., изработен в стил „козматеско“, украсен със сцени на Страстите Христови. Право да отслужва меси над мощите на апостола има само римския папа. Саркофагът с мощите на апостол Павел се съхранява първоначално в криптата на базиликата. След пожара през 1823 г. се оказва погребан под слой от разстопени камъни е метал. Дълго време не се правят опити да се открие саркофага, и едва през 2005 г. започват внимателни разкопки в резултат на които саркофагът е открит и изложен за поклонение.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Niccolò Costa, San Paolo fuori le mura in Le Basiliche Maggiori, meta obbligata del pellegrino a Roma, Libreria Editrice Vaticana, 2003, pp. 62 – 82. ISBN 88-209-4635-1
  • Sante Guido, Il restauro del ciborio di Arnolfo di Cambio – Basilica papale di San Paolo fuori le Mura, in „Annali della Pontificia Insigne Accademia di Belle Arti e Lettere dei Virtuosi al Pantheon“, v. IX, 2009, pp. 375 – 383.
  • Giuseppe Bovini, Mosaici paleocristiani di Roma (Secoli III-VI), Bologna, Casa Editrice Prof. Riccardo Pàtron, pp. 188 – 196.
  • Graziano Fronzuto, Organi di Roma. Gli organi delle quattro basiliche maggiori, Leo S. Olschki Editore, Firenze 2007, pp. 46 – 54.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]