Сапатистка армия за национално освобождение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Знаме на EZLN

Сапатистка армия за национално освобождение (на испански: Ejército Zapatista de Liberación Nacional, eхèрсито сапатѝста де либерасиòн насионàл, EZLN) е въоръжена революционна група в щата Чиапас, един от най-бедните райони на Мексико. Действията на армията се ръководят от Comité Clandestino Revolucionario Indígena-Comandancia General (CCRI-CG), тъй като мнозинството е от индианските жители на Чиапас.

На 1 януари 1994 г. те обявяват война на „мексиканската държава“, същия ден влиза в сила Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Главен техен говорител е Субкоманданте Маркос (исп.Subcomandante Marcos) (понастоящем още Нулев делегат в Другата кампания. За разлика от останалите сапатистки команданти, Субкоманданте Маркос не е индианец.

Името на групата идва от Емилияно Сапата, анархисткия главнокомандващ на Армията за освобождение на Юга по време на Мексиканската революция. Мнозина смятат движението на Сапатистите за първата „постмодерна“ революция: въоръжена революционна група отказва да използва оръжието и предприема нова стратегия за да спечели подкрепата на Мексиканското и международно гражданско общество. Те успяват да реализират това разпространявайки своите комюникета в интернет към различни медии, неправителствени организации и групи за солидарност.

EZLN описват себе си като социално движение, част от широката антиглобализация и антинеолиберализъм. За тях е важно да могат сами да управляват ресурсите си, и в частност земята, от която се изхранват. Идеологията им съчетава елементи на социален анархизъм, марксизъм и индианска майска политическа мисъл.

Основни идеи на организацията[редактиране | редактиране на кода]

Теорията и практическата дейност на сапатистите я поставят наред с други движения, възникнали след края на Студената война, такива като sem-terra, аржентинското piquetero, боливийското cocalero, и испанското okupa, младото френско движение срещу Новия договор за временна заетост СРЕ; свързани с един дискурс, който често е етикетиран като контракултурен и който е определян от доста автори като поколение Z[1] от леви антикапиталистически движения, които не се опитват, за разлика от много други движения, да стъпят на власт.

В 6 политически декларации те излагат главните си цели и идеи на борбата им. Могат да бъдат синтезирани в 3 сентенции, от локалното към глобалното:

  1. защита на колективните и лични права, отказани на мексиканското индианско население.
  2. изграждане на нов национален модел, който включва демокрация, свободата и справедливостта като фундаментални принципи за една нов начин за правене на политика.
  3. изграждане на мрежа от организации или групи за съпротива по целия свят в името на човечеството и срещу неолиберализма.

EZLN се противопоставя на глобализацията в нейния неолибералистки смисъл, защото тя пряко и негативно засяга начина на живот на обикновените селяни, на индианското население и на всички угнетени хора по света.

Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) е пример за неолиберална политика, на която EZLN противопоставя. Освен отварянето на мексиканския пазар за евтини масово произвеждани USA агрикултурни продукти, то ще сложи край на мексиканските субсидии за посеви и драстично ще намали дохода и стандарта на живот на много южно мексикански фермери, които не могат да се конкурират със субсидирания, изкуствено отглеждан и генетично модифициран внос от САЩ. Подписването на NAFTA провокира премахването на член 27, секция VII от Мексиканската конституция, който допреди това гарантираше разпределение на земя на индианското население в Мексико.

Друг ключов елемент идеологията на сапатистите е желанието им да правят политика по един нов, изцяло participatory начин, „от долу нагоре“ вместо „от горе надолу“. Сапатистите виждат съвременната политическа система на Мексико като откъсната от обикновените хора и техните нужди. EZLN изисква, обратно на това, да засили идеята за пряка демокрация или радикална демокрация без постоянни представители, т.е нямат определени организационни лидери, а се избират говорители за срок от 2 седмици, като за всички важни въпроси, стратегии или концептуални виждания се допитват до хората. Или както Маркос напомня от време на време, „моят истински командир са хората“. В този смисъл сапатистите не са политическа партия и не се стремят към част от властта или да пренаредят Мексиканската политическа система

В едно нетипично за никоя друга революционна организация действие, документите написани от EZLN[2] (in Spanish)преди първоначалното въстание през 1994 обширно дефинират правото на хората да се противопоставят на всяко неуместно или несправедливо действие на EZLN. Определят правото на хората:

„Да настояват революционните въоръжени сили да не се намесват в сферата на гражданския ред или разпределението на капитала, свързан със селското стопанство, търговията, финансите и индустрията, тъй като те са в областта на гражданските власти, избрани свободно и демократично.“

По-нататък е допълнено, че хората могат „да притежават оръжие за да защитават своите хора, семейства и собственост, според законите на разпределението на капитала на фермите, търговията, финансите и индустрията, срещу въоръжени нападения, извършени от революционни сили, или такива, на правителството.“

Подкрепа[редактиране | редактиране на кода]

От самото начало за EZLN комуникацията с Мексико и света е от първостепенно значение. Те използват технологии, включително клетъчни телефони и интернет, за да привлекат на своя страна симпатизанти от цял свят и групи и организации за солидарност.

Групата Rage Against the Machine са известни със солидарността си с EZLN, те използват символа на червената звезда като фон на своите концерти и често информират феновете си за настоящото положение. В резултат на това, Мексиканския президент е поставен често в положението да отговаря на въпросите на малка група активисти за „Чиапас ситуацията“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Machín, Juan. Hoy, ¿Generación se escreve com Z? Revista Generación Z. Cultura Jovem, A.C., 1998.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

На чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

Multimedia[редактиране | редактиране на кода]