Сарай (община Сарай)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сарай.

Сарай
Сарај
— село —
      
Герб
Църквата „Света Злата Мъгленска“
Църквата „Света Злата Мъгленска“
North Macedonia relief location map.jpg
42° с. ш. 21.325° и. д.
Сарай
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Сарай
Географска област Скопско поле
Надм. височина 268 m
Население 5232 души (2002)
Пощенски код 1060
МПС код SK
Сарай в Общомедия

Сарай (на македонска литературна норма: Сарај; на албански: Saraj) е село в Северна Македония, център на едноименната Община Сарай.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сарай е разположено в Скопското поле в ъгъла между реките Вардар от север и Треска (Голема) от юг и изток и на практика е квартал на столицата Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XVI век в селото е построено Хюсеин шах тюрбе, южно от Хюсеин шах джамия.

В края на XIX век Сарай е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сарай живеят 50 българи християни и 30 цигани.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарай има 80 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сарай (Saraj) като село с неясен етнически състав.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сарай като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Сарай има 5232 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 578
албанци 4294
турци 15
роми 213
власи 0
сърби 12
бошняци 78
други 42

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 115-117. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония