Сарандиново
| Сарандиново Сарандиново | |
| — село — | |
 | |
  Сарандиново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 595 m |
| Население | 98 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Сарандиново в Общомедия | |
Сарандиново (на македонска литературна норма: Сарандиново) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Сарандес, с 15 ханета.[1]
В XIX век Сарандиново е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сарандиново (Sarandinovo) е посочено като село с 22 домакинства и 85 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сарандиново е населявано от 120 жители българи християни.[3] На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сарадиново е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 24 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарандиново има 128 българи екзархисти и функционира българско училище.[5] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Сарандиново, Долнени и Новоселани е Данаил поп Илиев.[6]
В 1905 година сръбски четници залавят на сватба в селото шестима жители на Кривогащани, повечето от които родственици на Милан Гюрлуков и впоследствие ги убиват[7] , но според Тодор Попадамов, през м. януари 1906 г. осем души селяни от с. Кривогащани отиват на гости (на първиче) у Младен Младенов в с. Сарадиново. През нощта селото бива нападнато от сръбска чета, обсаждат къщата и задигат селяните от с. Кривогащани и двама от с. Сарадиново. Десет души са убити и безследно унищожени.[8]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Сарандиново е част от Долненска община в Прилепска околия на Битолски окръг и има 84 жители.[9]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сарандиново като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година Сарандиново има 98 жители македонци.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сарандиново
Боше Стойчев, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]- Мирче Дашковски, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
- Починали в Сарандиново
- Ристе Нешков Гюрлуков от село Кривогащани, баща на Милан Гюрлуков, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
- Янаки Талев Смутка от село Кривогащани, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
- Павле Димев от село Кривогащани, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
- Янкула Чамишоф от село Кривогащани, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
- Янкула Муховски от село Кривогащани, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
- Коте Коруновски от село Кривогащани, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
- Братя Павлеви(двамата) от село Кривогащани, убит през месец септември 1905 година в село Сарандиново от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 30 (превод П. Груевски).
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 95 (Регистър на венчилата в с. Долнени, с. Сарандиново и в с. Новоселани, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Данаил поп Илиев.)
- ↑ Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 79 (Писмо от Милан Гюрлуков от 1907 г.).
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 „Пелистерско ехо“, брой 92, 1943.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 8.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007
| |||||||||||
