Направо към съдържанието

Сарандиново

Сарандиново
Сарандиново
— село —
41.4356° с. ш. 21.4119° и. д.
Сарандиново
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина595 m
Население98 души (2002)
Пощенски код7504
Сарандиново в Общомедия

Сарандиново (на македонска литературна норма: Сарандиново) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Сарандиново е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Сарандиново (Sarandinovo) е посочено като село с 22 домакинства и 85 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сарандиново е населявано от 120 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сарадиново е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 24 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарандиново има 128 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] В 1905 година сръбски четници залавят на сватба в селото шестима жители на Кривогащани, повечето от които родственици на Милан Гюрлуков и впоследствие ги убиват.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сарандиново като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Сарандиново има 98 жители македонци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  5. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 79 (Писмо от Милан Гюрлуков от 1907 г.).
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007