Сарафова могила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сарафова могила
Входът на гробната камера (отвътре)
Входът на гробната камера (отвътре)
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.6755° с. ш. 25.3813° и. д.
Сарафова могила
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Могила
Период IV век пр. Хр.
Епоха Тракийска епоха

Сарафова могила е куполно погребално подмогилно съоръжение, разкрито през септември 1995 г. от българския археолог доц.Георги Китов в рамките на научната експедиция ТЕМП.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият обект се намира се намира до с.Крън, на 5 km северно от гр.Казанлък, на 1 km вдясно от Републикански път I-5[1].

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

В района на Крън са локолизирани девет надгробни могили, разположени на север и северозапад. През 1965 г. е разкопана и проучена т.нар. "Крънска гробница". Тя е открита в южната периферия на могилния насип, а входът ѝ излиза непосредствено в периферията на могилата. Гробницата е изключение сред известните в този район. Градежът на съоръжението е небрежен и нестабилен – гробницата е построена от ломени камъни, които са споени с кал. Тя се състои от правоъгълно преддверие, малък дромос и малка четриъгълна гробна камера. Декоративната ѝ украса се заключава само с фрагменти от оцветена мазилка в коридора на съоръжението. Обектът е датиран е от II век пр. Хр.

През 1995 г. в района на Крън, Георги Китов разкопава Сарафовата могила, под която открива куполно подмогилно погребално съоръжение, което експедицията разглежда като археологически обект с наименование Крън II.

Съоръжението е изградено в южната част на могилния насип и се състои се от дромос дълъг 7 m, който е нетипично широк в сравнение с откритите до този момент в Тракия и две четириъгълни камери. Дромосът е изграден от камък, върху който е нанесена оцветена варова мазилка. Таванът на помещенията също е обработен с варова замазка, боядисана в бяло и бледорозово. Двускатният покрив е покрит с добре изработени, художествено изпълнени плоски и извити керемиди, което според Китов потвърждава предположението, че в Тракия най-първо е въведена керамиката като строителен материал в античния свят. Двете камери са изградени от големи, добре изработени и изпечени тухли. Подовете им са обработени с варова мазилка, а стените с дебел пласт щукатура, оцветен в хоризонтални пояси от червено, розово, жълто до оранжево, черно и виолетово.

Цветовите пояси са подредени различно в дромоса и всяка една от камерите. Пластичната им подредба и това, че са са набраздени от хоризонтални и вертикални линии, прави стените да изглеждат като изградени от полиран мрамор. Оцветяването, особено това в централната камера е отлично запазено и има блестяща повърхност.[2][3]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

При разкопаването на подмогилното съоръжение, входът към централната гробна камера е открит здраво залостен с масивна каменна врата с гладко фронтално лице и касетиран гръб. Дясната вертикална страна на вратата е запазена, като в двата края (горе и долу вдясно) са оформени два цилиндрични издатъка. Долният лежи в издълбано кръгло легло в каменен блок, укрепено с желязо и олово, а горният влиза в широка желязна халка (открита корозирала при разкопките). Халката е закрепена в лицевата страна на страницата ѝ с два железни клина, заздравени със оловна заливка. Халката, въпреки видимите следи от корозия е запазена стабилно и след отварянето на вратата – тя все още стои закрепена.

Изкорубеният в древността под на камерата е покрит с тънък слой фина почва още при завършването на градежа. Вляво от входа са открити остнки от полуизтлял човешки скелет с лицевата част на черепа обърната на север. Независимо от факта, че гробницата е разкрита със здраво залостена врата и непокътнат човешки скелет, във вътрешността на гробната камера са открити нищожно количество гробни дарове – две богато орнаментирани апликации от дръжки на голям съд, изработени от сребро с позлата, няколко позлатени глинени розети, множество топчета и плодчета от погребален венец, полукълбовидни топчета от стъкло и кристал за инкрустации, люспи злато, части от предмети на въоръжението, две сребърни апликации с изображения на розети, релефни линии и глави на грифони върху лицевата страна и халки на обратната, както и други по-незначителни предмети. В един от ъглите на помещението са регистрирани три отпечатъка от тежки метални съдове, които са опирали в стените, където са останали следи от дръжките им.

В преддверието и насипа на дромоса са открити керамични фрагменти, от които които частично е възстановен чернофирнисов кантарос със украса от релефни ръбове по долната половина на тялото и рисуван венец под ръба на устието. В дромоса са открити останките на погребан кон, намерен в пълен анатомичен ред под рухналата мазилка на тавана и част от керемидите, покривали двускатния покрив.

Подмогилното съоръжение под Сарафова могила е от особен научен интерес, тъй като гробницата е открита от екипа на Георги Китов със солидно залостена врата, но без поставените в нея през древността скъпи дарове. Според Китов е възможно гробната камера да е изиграла роля на хранилище за скъпи вещи, които вероятно в някакъв преломен момент са били изнесени и използвани за закупуване на оръжие, заплащане на наемници или плащане на откуп. Китов не изключва това да е свързано с македонските военни кампании срещу одрисите или с началото на келтското нашествие в Тракия от края на второто десетилетие на III век пр. Хр.[2]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Намерените в гробното съоръжение под Сарафова могила археологически находки се датират в края на IV век пр. Хр. Те без съмнение принадлежат към последното погребение в гробницата, която вероятно е построена няколко десетилетия по-рано. Според Георги Китов оцветяването във гробницата е аргумент за съществуването на тракийска школа в античната живопис, чийто център вероятно е разглеждания район, като въпросната школа е просъществувала в рамките на поне едно столетие.[2]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Сарафова могила
  2. а б в Китов Г., "Царската долина на траките в Казанлъшко", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 5, 1995 г., Стара Загора
  3. Гетов Л., "Тракийски гробници в хинтерланда на Севтополис през елинистическата епоха", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край", Казанлък, 1991 г.