Сара Бернар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сара Бернар
SarahBernhardt1880.jpg
френска актриса
Родена Сара-Мари-Анриет Розин Бернар
Починала
Активни години 1862 – 1922
Брачни партньори Амбруаз Аристид Дамала (1882 – 1889)
Подпис Sarah Bernhardt signature.svg
Страница в IMDb

Сара Бернар (на френски: Sarah Bernhardt) е легендарна френска драматична актриса от еврейски произход. Рожденото ѝ име е Енриет Розин Бернар (на френски: Henriette-Rosine Bernard),[1]. Добива известност през 1870-те и с успех гастролира в Европа и Америка. Наречена от писателя Оскар УайлдБожествената Сара“, тя остава безспорната кралица на френската романтична и класическа трагедия. Тя почти самостоятелно революционизира мястото на жените в класическия театър с нейните изумително емоционални и експресивни роли. Красивият ѝ глас, наречен златен, грацията на нейните движения и страстната ѝ натура я превръщат в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните личности на своето време, според познавачи.

Оскар Уайлд пише своята „Саломе“ първо на френски език специално за Сара Бернар. Джакомо Пучини пише операта „Тоска“, след като гледа Сара Бернар в коронната ѝ роля в пиесата от Викториен Сарду „Тоска“.

През дългогодишния си творчески път Сара Бернар създава над 170 бляскави роли от ранга на Федра, Дамата с камелиите, Медея. Тя е първата жена, която дръзва да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо. Кариерата ѝ включва притежание на театри и управление на всичките ѝ театрални продукции. Прави девет турнета в Америка. Сама гради публичния си образ. Използва всяка технологична новост. Едисон записва златния ѝ глас с току-що изобретения от него фонограф. Първа от големите театрални актриси се снима в киното – техническа новост с малък по онова време артистичен престиж. Позира на много от най-модните художници.

Може би най-често фотографираната жена в света, тя става лице на множество търговски реклами на продукти – от препарати за къдрене на коса до етикети на алкохолни напитки. Изключителната ѝ популярност на актриса и театрален предприемач създава шаблона на холивудските звезди-икони такъв, какъвто го познаваме днес. Артистичните ѝ дарования включват скулптура, живопис, архитектура, писане на пиеси и романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Сара Бернар с майка си

Сара Бернар е родена на 22 октомври (или 23) 1844 г. в в Латинския квартал на Париж като извънбрачно дете с еврейски произход от френско-холандска връзка.[2][3][4][5] Нейната майка е Жули Бернар (1821 г. Амстердам – 1876 г. Париж), а баща ѝ е неизвестен. Жули е едно от 6 деца на пътуващо еврейско семейство.[6] Тя по-късно става куртизанка с богата клиентела от висок клас. Свидетелството за раждане на Сара е загубено през 1871 година по време на пожар, но за да докаже, че е френски гражданин, тя изработва фалшиво свидетелство за раждане на което пише, че родителите ѝ са Джудит Хард и Едуард Бернар от Хавър.[6][7] Това не е първият път, когато тя трябва да лъже през живота си, затова Александър Дюма син я описва като известна лъжкиня.[8]

Когато Сара е на седем години, майка ѝ я изпраща в интернат за млади дами в парижкото предградие Отьой, платен със средства от семейството на баща ѝ. Там тя участва в първото си театрално представление в пиесата Клотилда, където изпълнява ролята на кралица на феите и първата си от много драматични сцени на смъртта.

Докато Сара е в интерната, майка ѝ се издига до най-високите позиции на парижките куртизанки, събирайки се с политици, банкери, генерали и писатели. Нейните покровители и приятели включват Шарл де Мони, херцог на Мори, полубрат на император Наполеон III и президент на френското законодателство. На 10-годишна възраст, със спонсорството на Морни, Сара е приета в Грншам, престижен манастир в Августин, близо до Версай. В манастира тя изпълнява ролята на Архангел Рафаел в историята на Тобиас и Ангела. Обявява намерението си да стане монахиня, но не винаги следва манастирските правила. Обвинена е в светотатство, когато организира християнско погребение, с шествие и церемония, за своя домашен гущер[9].

През 1859 г. Сара научава, че баща ѝ е починал в чужбина. Майка ѝ свиква семеен съвет, включително Мори, за да реши какво да прави с нея. Мори предлага Сара да стане актриса, идея, която ужасява Сара, тъй като никога не е била в театъра. Мори урежда нейното присъствие на първото театрално представление в Комеди Франсез. Пиесата, на която присъства, е „Британик“, от Жан Расин, последван от класическата комедия „Амфитрион“ от Плавт. Сара е толкова развълнувана от емоцията на пиесата, че започна да плаче силно, смущавайки останалата част от публиката. Мори и други са ядосани на нея и си тръгват, но Александър Дюма я успокоява и по-късно казва на Мони, че вярва, че тя е предназначена за сцената. След спектакъла, Дюма я нарича „моята малка звезда“.

Мони използва влиянието си с композитора Даниел Обер, ръководителя на Парижката консерватория, за да организира прослушване. Тя започва да се подготвя, а Дюма я обучава. Журито се състои от Обер и пет водещи актьори и актриси от Комеди Франсез. Сара трябва да рецитира стихове от Расин. Членовете на журито са скептични, но жарът и патосът на нейното рецитиране ги спечелва и тя е поканена да стане студентка[10].

Начало на кариерата[редактиране | редактиране на кода]

Сара Бернар през 1864 година, фотография от Надар

Бернар учи актьорско майсторство в Консерваторията от януари 1860 г. до 1862 г. при двама видни актьори на Комеди Франсез, Йосеф-Изидор Самсон и Жан-Батист Провост. Нейната сценична кариера започва през 1862 година докато е студентка в Комеди Франсез, най-престижният френски театър. За сцената тя променя името си от Бернар на Бернхард. По време на обучението си получава и първото предложение за брак от богат бизнесмен, който предлага 500 хиляди франка. Той се разплаква, когато тя отказа. Сара решава да напусне Париж и заминава за Белгия, където става любовница на Анри – благородник от дом Лин – и през 1864 година ражда син Морис. След раждането Анри иска да се ожени за нея, но неговото семейство му забранява и връзката им прекъсва.[11]

През 1865 година става куртизанка, като майка си. По това време тя започва да спи в ковчег, вместо в легло и казва, че това ѝ помага да разбере по-добре трагичните роли. През 1870-те вече става известна по сцените на Европа.[12] Тя вече има репутация на сериозна драматична актриса, наричана „божествената Сара“ и може би е най-известната актриса на XIX век.[13] През 1872 напуска Одеон и се връща в Комеди Франсез. Тя дори пътува до Куба през 1887 г. за да участва в спектакли.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От любовната си връзка с принц Анри Сара има единственото си дете – син Морис Бернар, който по-късно се жени за полска принцеса, Мария Яблоновска.

Нейни близки приятели са артисти и писатели, между които и Виктор Юго. Алфонс Муха прави няколко от най-известните си картини в стил ар нуво, вдъхновен от нея. Тя проявява интерес и към изобретателя Никола Тесла, но за нейно съжаление той я вижда само като нещо, което го разсейва от работата му.

По-късно, през 1882 година, тя се жени за дипломата от гръцки произход Аристидес Дамала в Лондон, но бракът е неуспешен и те се разделят само след няколко месеца. Това е нейният единствен брак. Аристидес се изявява и като актьор, но отзивите на критиката за неговата игра не са добри. Съвременниците го описват като нещо средно между Казанова и маркиз дьо Сад, който се хвали публично със своите изневери и изпитва удоволствие да унизява Сара на обществени места. Въпреки че се разделят, тя се грижи за него в последните месеци на живота му, когато умира през 1889 г. най-вече от употребата на морфин и кокаин. Към края на брака си Сара има връзка с Принца на Уелс (бъдещият Едуард VII)[14]. Според различни слухове, тя има връзка с много европейски монарси, които я засипват със скъпи подаръци.

Известна е със своята ексцентричност. По убеждения тя е атеист.[15] Въпреки това е кръстена като римокатоличка, и приема последна молитва преди смъртта си.[16]

В нямото кино[редактиране | редактиране на кода]

Сара Бернар в ролята на Хамлет

Сара Бернар е една от първите актриси на нямото кино, дебютирайки като Хамлет в 2-минутен филм Le Duel d'Hamlet през 1900 г.[17] Тя се снима в общо осем игрални и два биографични филма.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Сара Бернар

през 1904 г. заедно с Енрико Карузо дава поредица от благотворителни концерти, парите от които дарява на ранени войници. По-ранни благотворителни изяви има още по време на Френско-пруската война, когато в обсадения Париж Сара оборудва в театър „Одеон“ болница, изпълнявайки временно ролята на медицинска сестра.

През 1905 г. претърпява тежка злополука когато скача при последната сцена, докато играе в Рио де Жанейро и наранява сериозно дясното си коляно, което никога не заздравява. До 1911 г. не може да се движи без чужда помощ и през 1915 г. целият ѝ десен крак е ампутиран поради гангрена. Въпреки трудностите с протезата, която тя не харесва, Сара Бернар продължава актьорската си кариера и играе дори на фронта по време на Първата световна война. На сцената протезата не се забелязва, а гласът ѝ, който почти не се променя с годините, успява все така да омагьосва публиката. Кавалер е на Ордена на честта. Има звезда на алеята на славата.

Почива от уремия на 26 март 1923 г. На погребението ѝ идват толкова много хора, че успяват да парализират движението в Париж. Погребана е в Пер Лашез.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sarah Bernhardt. // Енциклопедия Британика. 19 март 2018. Посетен на 13 август 2018. (на английски)
  2. Blume, Mary. Sarah Bernhardt and the Divine Lie. // The New York Times. 7 October 2000. Посетен на 23 June 2018.
  3. Williams, Holly. Sarah Bernhardt: Was she the first ‘A-list’ actress?. // BBC. 15 December 2017. Посетен на 23 June 2018.
  4. Koenig, Rhoda. Sarah Bernhardt: Goddess with a golden voice. // The Independent. 22 February 2006. Посетен на 23 June 2018.
  5. Laing, Olivia. Sarah: The Life of Sarah Bernhardt by Robert Gottlieb. // The Guardian. 24 October 2010. Посетен на 23 June 2018.
  6. а б Snel, Harmen. „The ancestry of Sarah Bernhardt; a myth unravelled“, Amsterdam, Joods Historisch Museum, 2007, ISBN 978-90-8020-293-1
  7. Sarah's fictitious father was named after her uncle Eduard Bernardt, youngest (half) brother (born c. 1826) of her mother, who was raised in a boarding school in Tours and emigrated to Chile before 1860 (see Snel, p. 82)
  8. Gottlieb, Robert. The Drama of Sarah Bernhardt. Посетен на 18 октомври 2007.
  9. Tierchant, Hélène (2009). Sarah Bernhardt- Madame Quand même. Paris: SW Télémaque. ISBN 978-2-7533-0092-7.
  10. Skinner, Cornelia Otis (1967). Madame Sarah. New York: Houghton-Mifflin.
  11. Madame Sarah, Cornelia Otis Skinner, Houghton Mifflin 1966
  12. Sarah Bernhardt в Internet Broadway Database
  13. Golden, Eve. From Stage to Screen: The Film Career of Sarah Bernhardt. // Посетен на 18 октомври 2007.
  14. Edward VII biography. // Архив на оригинала от 25 май 2006. Посетен на 18 октомври 2007.
  15. Positive Atheism's Big List of Quotations: Sarah Bernhardt. // Посетен на 18 октомври 2007.
  16. Sarah Bernhardt in the Theatre of Films and Sound Recordings, by David W. Menefee, McFarland & Company, Inc, 2003
  17. Filming Shakespeare With And Without Words In Settings Familiar And Unfamiliar. // Архив на оригинала от 30 октомври 2007. Посетен на 18 октомври 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за