Сара Вон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сара Вон
Sarah Vaughan
американска певица
Sarah Vaughan - William P. Gottlieb - No. 1.jpg
Родена
Починала
3 април 1990 г. (66 г.)
ПогребанаСАЩ

Етносафроамериканци
НаградиГрами за цялостен принос (1989)
Музикална кариера
Стилджаз, бибоп
Инструментипиано, вокал
Гласконтраалт
Активностот 1942 г. до 1990 г.
ЛейбълКълъмбия Рекърдс, Мъркюри Рекърдс

Уебсайт
Сара Вон в Общомедия

Сара Лоис Вон (на английски: Sarah Lois Vaughan) е американска джаз певица.

Тя е родена на 27 март 1924 година в Нюарк. Започва музикалната си кариера през 1942 година, а в края на 40-те години вече е национална знаменитост. С характерния си глас през следващите години тя е сред водещите фигури в джаза. Наричат я Моряка (заради пиперливия ѝ език), Съскащата и Божествената. Получава награда Грами. Щатската агенция за Национално дарителство за изкуствата я удостоява с „най-висшето отличие в джаза“, Наградата за майсторство в джаза на НДИ, през 1989 година.

Сара Вон умира на 3 април 1990 година в Лос Анджелис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Сара Вон, Асбери (Джейк) Вон, е дърводелец по професия и свири на китара и пиано. Майка ѝ, Ейда Вон, работи като перачка и пее в църковния хор. Джейк и Ейда мигрират от Вирджиния в Нюарк по време на Първата световна война. Сара е единственото им биологично дете, въпреки че през 60-те те осиновяват Дона, дете на една от жените, с които Сара Вон пътува на турнетата си.

Семейство Вон живее в къща на улица Брунсуик Стрийт, в Нюарк, Ню Джърси, през цялото детство на певицата. Джейк Вон е дълбоко религиозен и семейството е много активно в Новопланинската ционистка баптистка църква на ул. Томас Стрийт №186. Сара започва да взима уроци по пиано на седем години, пее в църковния хор и понякога свири на пиано за репетиции и отслужвания.

Още в ранна възраст Вон се влюбва в популярната музика, която слуша на грамофонни плочи и по радиото. През 30-те в Нюарк има много активна концертна музикална сцена и Вон често вижда местни и гостуващи бендове, които свирят в града на места като Ледената пързалка на ул. „Монтгомъри“. До средата на тийнейджърските си години Вон започва да си проправя път (незаконно) в нощните клубове на Нюарк и изпълнява музика на пиано, понякога и пее, най-вече в клуб Пикадили.

Учи в гимназията Ийст Сайд Хай Скул (Гимназията от Източната страна), и по-късно се прехвърля в Нюарк Артс Хай Скул (Нюаркска гимназия за изкуства), което отваря през 1931 г. като първата гимназия в Щатите, работеща като магнит за таланти в изкуството. Нейните нощни приключения затормозяват учебните ѝ цели и Вон скоро напуска гимназията в третата си година, за да се отдаде изцяло на музиката. По това време Вон и приятелите ѝ започват да минават през река Хъдсън, за да слушат музиката на биг бендовете в театъра Аполо в Харлем.

Ранната кариера: 1942 – 1943[редактиране | редактиране на кода]

В биографиите на Вон често се твърди, че тя е изстреляна в позицията на звезда след като печели нощен конкурс за любители в харлемския театър Зевс. Историята, която биографът Рене разказва, е всъщност малко по-сложна. Тя често бива съпровождана от приятелката си Дорис Робинсън по време на пътуванията си до Ню Йорк. По някое време през есента на 1942, когато тя е на 18 години, Вон предлага на Робинсън да участва в нощния конкурс на театър Аполо за любители. Вон акомпанира на Робинсън, която печели втора награда. Бъдещата звезда решава да се върне и да се състезава като певица. Тя изпява Body and Soul и печели, макар точната дата на победоносното изпълнение в Аполо да е неясна. Наградата, както тя си спомня пред Мериан Макпартланд, е 10 долара, както и обещанието за ангажимент в Аполо. След значително изчакване, Аполо се свързва с Вон през пролетта на 1943 г., за да открие за концерт на Ела Фицджералд.

По време на седмицата с изпълненията в Аполо, тя е представена на бендлидера и пианист Ърл Хайнс – Фада, макар точните детайли за това да се дебатират. Били Екстин, певецът на Хайнс по това време, е в публиката в Аполо и препоръчва Вон на Хайнс. Хайнс твърди, че той я открива, и ѝ предлага работа моментално. След кратко изпробване в Аполо, Хайнс официално заменя певеца си с Вон на 4 април 1943 г.

С Ърл Хайнс и Били Екстин: 1943 – 1944[редактиране | редактиране на кода]

Вон прекарва остатъка от 1943 и част от 1944 г. на турне в страната с биг бенда на Ърл Хайнс, в който участва баритона Били Екстин. Вон е назначена за пианистка, като според слуховете Хайнс иска по този начин да я назначи под юрисдикцията на музикантския профсъюз (Американската федерация на музикантите), вместо от певческия съюз (Американската гилдия на вариететните артисти), но след пристигането на Клиф Смолс в бенда на позицията тромбонист и пианист, задълженията на Сара се ограничават ексклузивно до пеенето. Този бенд на Хайнс остава в паметта днес като инкубатор на бибоп, тъй като в него участват тромпетистът Дизи Гилеспи, саксофонистът Чарли Паркър (на тенор саксофон, а не на алто саксофона, с който става известен по-нататък) и тромбонистът Бени Грин. Гилеспи, освен това, прави аранжименти за бенда, макар че звукозаписна забрана от музикантския профсъюз попречва на бенда да запише и съхрани звученето и стила си за идните поколения.

Екстин напуска бенда на Хайнс в края на 1943 г. и сформира своя собствен биг бенд с Гилеспи, като оставя Хайнс да стане музикален директор на новия бенд. Паркър идва също, и бенда на Екстин през следващите няколко години е гнездо на напиращи джаз таланти: Майлс Дейвис, Кени Доръм, Арт Блейки, Лъки Томпсън, Джийн Емънс, Декстър Гордън и други.

Вон приема предложението на Екстин за работа в бенда през 1944 г., което ѝ дава възможност да развие музикалните си умения с най-големите имена в джаза от тази епоха. Бендът на Екстин ѝ осигурява първата звукозаписна възможност, когато на 5 декември 1944 г. тя разработва песента I'll Wait and Pray за компанията Делъкс. Тази продукция кара критика и продуцент Ленърд Федър да я помоли да запише четири песни с името си по-късно същия месец за компанията Континентъл, подкрепяна от септет с участието на Дизи Гилеспи и Джорджи Олд.

Пианистът на бенда, Джон Малачи, дава на певицата прозвището „Съскащата“. Вон го харесва и името (както и съкратената версия „Със“) се запомня от колегите и пресата. В писмената си комуникация Вон често го изписва като Sassie.

Вон официално напуска бенда на Екстин в края на 1944 г., с идеята да прави солова кариера, макар че остава близко до Екстин като приятел и записва с него често до края на живота си.