Сардиния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сардиния
регион в Италия
Знаме
      
Герб
Местоположение на Сардиния в ИталияМестоположение на Сардиния в Италия
Страна Flag of Italy.svg Италия
Зона Островна Италия
Главен град Каляри
Площ 24 090 km²
Население 1 651 793 души (2017)
68,6 души/km²
Провинции Каляри
Нуоро
Ористано
Сасари
Южна Сардиния
Президент Франческо Пилиару (ДП)
Официален сайт www.regione.sardegna.it
Сардиния в Общомедия

Сардиния (на италиански: Sardegna; на сардински: Sardigna; на каталански Sardenya; на латински: Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на запад от Апенинския полуостров с население 1 651 793 жители, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г. До началото на шейсетте години на ХХ век Сардиния се възприема като изолирана, архаична и съкровищница от древни обичаи и навици.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географска карта

Остров Сардиния е вторият по големина остров в Средиземно море (след Сицилия). Намира се в центъра на западно-средиземноморския басейн и отстои на значително разстояние от околните континенти. Островът има площ от 24 089 km², добра система от пътища и е свързан посредством морски и въздушни маршрути с Италия, Франция, Испания и Африка. Разработени са индустрията и туризма, като стопанско значение има и скотовъдството и особено отглеждането на овце.

Петрография[редактиране | редактиране на кода]

Сардиния има геоложка история, започваща в Камбрий, което я прави много по-стара от по-голямата част от италианския полуостров. Петрографията е значително разнообразна: вулканична скала, в която преобладава гранит, утаечна скала и метаморфна скала.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е нетипичен за Средиземно море и потвърждава геоложката възраст на острова – липсват високи планински върхове, налице са стъпаловидни плата, разделени от дълбоки и почти непроходими проломи, изпълнени през зимата и пролетта с дъждовни потоци. По протежение на бреговата ивица от приблизително 1900 км са налице скални и пясъчни заливи, които не са достатъчно дълбоки за акостиране големи кораби, осоебено на източното крайбрежие, разположено срещу Италия. Единствено Каляри на юг има неголямо естествено пристанище, около което се намира столицата на острова и разоположени наоколо солници, плодородни хълмове и мини.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преобладаващо морски средиземноморски. Общата непредсказуемост на валежите е много важна поради многобройните му ефекти върху селското стопанство и животновъдството. Единствен фиксиран период на отсъствие на валежи е от май до септември. Важни са силата и честотата на ветровете: мистрал от северозапад и сироко от югоизток. Заради несигурността на междинните сезони климатът на Сардиния често се определя като степен, подобно на климата в Северна Африка между Атлантика и Сахара.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Поради многобройните климатични особености, стръмните безводни склонове, наличието на много вулканична скала, повърхностната добра и плодородна почва е малко. На места скалните развалини превръщат полетата в пустиня (ерема). Поради ненадеждността на валежите липсва и добра паша за добитък, като в търсенето ѝ номадството на пастирите е постоянно, което е характерно за степта. Това причинява тяхната враждебност към земеделието. Горите са малко на брой в резултат на климата, пожарите и систематичните разрушения. Най-разпространен е пъстрия модел макис – вечнозелената средиземноморска растителност от ниски храсти.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Островът е част от територията на Италия и има статут на автономен регион. Населението на острова е признато от италианския парламент като отделен народ. Главен град е Каляри. Островът се поделя на 5 провинции:

Карта Провинции в Сардиния
Map of region of Sardinia, Italy, with provinces-it (as of 2016).svg

История[редактиране | редактиране на кода]

Природните условия правят Сардиния една от онези средиземноморски земи, върху чията култура и история те оказват мащабно влияние. Според парижкият социогеограф Льо Лану историята на острова започва с неговата тектогенеза. Редица геоложки разломи повече от планините създават изолация на различните региони и предотвратяват образуването на хомогенно общество на острова. Изолацията на острова (Шаблон:Lang-it) особено в северната му част се увеличава и от недостъпните му брегове. Това намира отражение и в културната историята на Сардиния поради контрастът между планините на север с техните бедни почви и южните и северозападните хълмове и плодородни низини.

Заселването на Сардиния след праисторическо време е повлияно и от политически обстоятелства. В определени периоди населението обитава защитените низини далеч във вътрешността, а при други времена, както например по време на пуническото и римското владичество, предпочита крайбрежните равнини и хълмове, където отглежда зърнени култури и търговията процъфтява. Според абасидския административен географ Ибн Хурдазбих през IX век Сардания има собствен патриарх, който е и „владетел на всички острови в морето“.[2] През Средновековието нашествията на сарацините карат сардинците да обърнат гръб към морето и се установяват в селища във вътрешността. Тогава водата и добрите почви стават по-маловажни от сигурността и периодът се нарича civilta dei villaggi, културата на селото. Тя се основава на независимост и самоуправство на отделните села и нейните следи са все още видими през XIX век. Самоуправлението на селата е източник на процъфтяваща занаятчийска дейност, организирана на семейни начала, зависима от местните суровини и практикувана в допълнение към нормалните агропасторални дейности. Това общо правило има само няколко изключения, като например медните ковачи от Исили, голямо семейство цигани, които са заселени там и грънчарите в Кампидано, организирани на базата на работилници. Друг важен източник за сардинската дихотомия е двуезичието. Сардинският език е ранен и изолиран клон на романските езици. Речникът му е богат на конкретни понятия и технически термини, свързани с живота на фермерите и овчарите. Липсват абстрактни понятия и изрази извън агропасторалната сфера. Когато съществуват, те са неологизми, произлизащи от италианския език.

В първата половина на ХХ век Сардиния е „Земя на фермери и пастири“ с приблизително население от 850 000, концентрирани в 364 села. Градското население има незначителен дял, маларията е ендемична до 1947 г. Липсва индустрия освен тази в солниците и рудниците за въглища, олово, сребро, цинк, желязо и мед. Липсата на добри главни пътища прави търговията много оскъдна, поради което няма регионални пазари с някакво значение. Външната търговия е в ръцете на несардинци и е свързана с експлоатацията на малкото минерали на острова. През този период в Сардиния липсва истинска средна класа на производители, липсва интелигенция и е налице висок процент на неграмотност. През периода на фашизма са реализирани правителствени инициативи по отводняването и подобряването на почвата, изграждането на пътища, които са продължени от следвоенното регионално управление и са насочени към разширяване на земеделието извън селските райони.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. M. Beatrice Annis, Potters from Sardinia; Institute of Pottery Technology, Newsletter I, 1983, page 13
  2. Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 9549942031, стр. 28