Саръсу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саръсу
Relief Map of Kazakhstan.png
48.6746° с. ш. 71.5941° и. д.
45.15° с. ш. 66.7° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Карагандинска област
Туркестанска област
Къзълординска област
Дължина 671 (780) km
Водосб. басейн 81 600 km²
Отток 7,3 (на 382 km от устието) m³/s
Начало
Място Жаман Саръсу (лява съставяща)
Жаксъ Саръсу (дясна съставяща)
Координати 48°40′28.56″ с. ш. 71°35′38.76″ и. д. / 48.6746° с. ш. 71.5941° и. д.
Надм. височина 477 m
Устие
Място пуст. Бетпак Дала
Координати 45°09′00″ с. ш. 66°42′00″ и. д. / 45.15° с. ш. 66.7° и. д.
Надм. височина 128 m

Саръсу (на казахски: Сарысу; на руски: Сарысу) е река, протичаща по територията на Карагандинска, Туркестанска и Къзълординска област на Казахстан, губеща се западната част на пустинята Бетпак Дала. Дължина 671 km (с дясната съставяща я река Жаксъ Саръсу 780 km). Площ на водосборния басейн 81 600 km².[1]

Река Саръсу се образува от сливането на двете съставящи я реки Жаман Саръсу (лява съставяща) и Жаксъ Сарасу (109 km, дясна съставяща), водещи началото си от Каркаралинските планини, на 477 m н.в., западно от селището Атасу в Карагандинска област. Тече в югозападна посока през Казахската хълмиста земя, а на 60 km югозиточно от град Джезказган завива на юг и тече по западната периферия на пустинята Бетпак Дала. Последните 40 – 50 km завива на запад, навлиза в Къзълординска област и се губи в пясъците на пустинята, като образува обширен наносен конус. В горното течение долината ѝ е тясна, а в долното се разширява до 5 – 10 km. Основни притоци: леви – Жаман Саръсу, Атасу; десни – Жаксъ Саръсу, Кенсаз, Саръозен, Еспе, Кара-Кенгир (единственият ѝ постоянен приток). Има предимно снежно подхранване. В горното и долно течение ежегодно пресъхва от юли до януари. Среден годишен отток на 382 km от устието 7,3 m³/sec. В горното и частично в средното течение водите ѝ се използват за промишлено водоснабдяване и напояване. При образуването си западно от сгт Атасу в нея се влива допълнително количество вода по канала „Нура – Сарасу“, а в „устието ѝ“ се докарва вода по Теликолския канал от река Сърдаря.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]