Саръшабан
| Саръшабан Χρυσούπολη | |
|---|---|
 | |
  Саръшабан  Саръшабан  Саръшабан | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Площ | 46,89 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Население | 8885 души (2011 г.) |
| Покровител | Димитър Солунски[1] |
| Пощенски код | 642 00 |
| Телефонен код | 25910 |
| Официален сайт | www.chrysoupoli.gr |
| Саръшабан в Общомедия | |
Саръшабан (на гръцки: Χρυσούπολη, Хрисуполи, катаревуса: Χρυσούπολις, Хрисуполис, до 1925 година Σαρή Σαμπάν, Сари Сабан[2]) е град в Северна Гърция, център на дем Места (Нестос).
География[редактиране | редактиране на кода]
Саръшабан е разположен в централната част на долното течение на река Места, в доста плодородно землище. Отстои на 25 километра източно от областния център Кавала и на 14 километра северно от Керамоти, откъдето с редовни фериботни линии се свързва с близкия остров Тасос. Край града е разположено Международното летище на Кавала „Александър Велики“. За гостите на Саръшабан е уреден музей на река Места.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Районът е завладян от османците около 1375 – 1376 година, а дотогава тук се е намирало селището Сапей. На днешното си място Хрисуполи възниква през XVII век под името Ески Саръшабан.
В края на XIX век Саръшабан е неголяма паланка център на Саръшабанската кааза на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за Саръшабан:
| „ | Център на казата е селото „Ханлар“, което е ново и се е образувало от фамилиите на правителствените чиновници и занаятчии чужденци. Това село се е избрало за център поради своето местоположение всред казата и поради важността му от търговска страна. Числото на къщите не е по-голямо от 50. Сега почнали да се заселяват от околията постоянни жители. В „Сари-Шабан“ - така наричат понякога Ханлар - има огнена воденица.[3] | “ |
Към 1900 година Васил Кънчов посочва в статистиката си („Македония. Етнография и статистика“) Сари Шабанъ като селище със 780 жители, от които мнозинството 450 турци, 180 българи и 150 власи, всички християни.[4] Всички християнски жители на Саръшабан са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 180 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи.[5] В града има много българи абаджии, калайджии и дюлгери, а Дечо Ташков притежава бакалски магазин.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война е превзет с бой от четите на Стефан Чавдаров, Асен Хадживасилев и Георги Каролеев на 2 ноември 1912 година.[7] На 11 юли 1913 г. по време на Междусъюзническата война Саръшабан е завзет от гръцки военни части и след войната остава в Гърция.
През 20-те години турското население на Саръшабан се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци-бежанци. През 1923 г. в района на Саръшабан действат чети на тракийската вътрешна революционна организация, една от които напада гръцкия гарнизон в село Юрганджилар на 2 март 1923 г.[8] През 1925 г. името Саръшабан – от турското sarı (жълт) и личното име Шабан,[9] е сменено на Хрисуполи, златен град. През 1928 г. гръцките семейства в града са 41 и се състоят от 185 души, а селището е смесено местно-бежанско.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дойран | Δοϊράν | Профиту Илиу | Προφήτου Ἠλιοῦ[11] | местност между Саръшабан и Гравуна (Дойранли) |
| Аркия[12] | ῎Αρκια | Палиавлако | Παλιαύλακο[11] | местност Ю от Саръшабан[12] |
- Преброявания
- 2001 година - 15 678 души
- 2011 година - 8885 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Саръшабан
Янис Богданос (р. 1939), гръцки певец
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 37.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 203.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 52.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 115.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „