Саскачеван (провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на Саскачеван на картата на Канада
Знаме на канадската провинция Саскачеван

Саска̀чеван, по-рядко Саскачуан и Саскачъуан (на англ.: Saskatchewan, произнася се Са-ска̀-чъ-уан) е провинция на Канада. Има обща площ от 651 036 km² и население от 1 015 095 жители (2008). Столица е Риджайна (Regina), а най-голям град – Саскатун (Saskatoon). Една от трите прерийни провинции на Канада, създадена през 1905 г. от част от Северозападните територии заедно с Албърта.

Името е използвано за първи път официално през 1882 г., за да се обозначи област от Северозападните територии. Саскачеван е англиканизирана форма на думата от езика на индианците крии „кисискачиуанисипий“, която се превежда като „бързо течаща река“[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Саскачеван граничи на запад с Албърта, на север със Северозападните територии, на изток с Манитоба, а на юг с американските щати Монтана и Северна Дакота.

Канадският щит обхваща приблизително северната третина на провинцията. Щитът се характеризира със силно пресечени скални образувания и множество езера. На юг от щита е разположен така наречения „зърнен пояс“, пясъчни равнини с плодородни почви, които правят Саскачеван един от най-големите производители на пшеница в Света.

Югозападно от зърнения пояс се простират Високите равнини, чиито вълнообразен хълмист релеф се различава от този на север В крайната югозападна част се издигат Сайпръс Хилс, които преминават на запад в Албърта Сайпръс Хилс са най-високата точка в Канада между Скалистите планини и Лабрадор.

Релефът на Саскачеван се спуска бавно от около 600 – 900 m над морското равнище на югозапад, до около 150 – 300 m на североизток, което способства за образуването на широки речни системи, слизащи към Хъдсъновия залив.

Естествената растителност е разделена от север на юг в 6 сравнително обособени зони, всяка от които пресича провинцията по диагонал на югоизток. Най-северната част е заета от субарктическата тундра. На юг от нея е широка област със северни иглолистни гори. Третата зона от смесени гори е под нея. Под тази зона е зоната на високите прерийни треви и дървета трепетлика и най-накрая е зоната на прерията.

Бозайниците в Саскачеван включват повечето от тези познати в останалата част на Канада, но някои, като мечката гризли, са изчезнали, а пумата също е на изчезване. Провинцията е основен път за прелетните водни и пойни птици.

В провинцията има 39 провинциални парка и два национални парка, всички от които способстват за запазването на дивата природа. Национален парк Пасища е единственото място в Канада, където Черноопашатите прерийни кучета живеят в естествената си среда, а Национален парк Принц Aлбърт защитава участък от бореалната гора и местата за гнездене на белия пеликан.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните жителите на областта, която по-късно става Саскачеван, са номадски индиански народи. В северната една трета на провинцията са атабаските народи чипеуян и слейв, на юг от тях са алгонкинско говорящите крии, чернокраките и гро вантрите, и сиукско говорящите асинибойни. Племената на север зависят до голяма степен от карибу и лосовете, а тези в южната част от бизона. Тези народи са живели на малки групи без фиксирани териториални граници.

Някои от тези индиански общности (особено тези в близост до водните пътища) влизат в контакт с европейците най-рано през 1690 г., когато Хенри Келси, служител на Компанията Хъдсън Бей се изкачва по река Саскачеван на запад до района, където сега се намира Принц Албърт, и след това продължава на юг през равнините.[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В миналото икономиката на Саскачеван е центрирана върху търговията с кожи. След установяване на европейските селища селското стопанство става основна икономическа дейност. Икономиката на Саскачеван е тясно свързана с тази на Албърта, припокривайки се една друга. Забележителни икономически силни отрасли днес в Саскачеван са разработването и производството на поташ, както и селското стопанство. През последните години, провинцията отчита скок в развитието на транспортния сектор и строителството.[1]

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство е водеща икономическа дейност в провинцията. Всяка година се засаждат над 5 милиона хектара с пшеница.

Саскачеван е най-големият производител на пшеница в Канада и един от най-големите в света: през 2015 г. са произведени над 13 милиона тона пшеница или малко над 47% от общото производство на страната. Провинцията е и лидер в отглеждането на рапица, ръж, овес, ечемик, лен и фуражни култури.

Говедовъдството също е важен елемент от селското стопанство, но с по-малък дял в сравнение по отношение на производството на култури. През 2014 г. доходите от селскостопанските култури възлизат на 9,8 милиарда долара, а от животновъдството възлизат на 2,7 милиарда долара. Общите доходи от селското стопанство възлизат на 13 милиарда долара – най-високите в страната.[1]

Горско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Дърводобивът не е една от големите индустрии на Саскачеван, развит предимно в средната част на провинцията. Добитата дървесина се използва най-вече за вътрешни нужди.[1]

Минна индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Минната индустрия в провинцията започва да се развива в началото на 1950-те. Добиват се най-вече мед, цинк, горива, предимно въглища и натриев сулфат. Добивът на суров петрол започва през 1943 г., когато е открит първият кладенец до Лойдминстър. Днес Саскачеван е втори по добив на петрол в страната, след Албърта. През 2014 г. Саскачеван добива 29,8 милиона m³ суров нефт или около 37% от общото производство на страната. Добивът на природен газ е 5,8 милиона m³ през 2014 г., или около 3% от общото производство на Канада.

Саскачеван е най-големият производител на поташ в Света, с продажби в размер на 5,7 милиарда долара през 2014 г. По-голямата част от поташа произведен в Саскачеван е за износ, главно за САЩ, Бразилия, Индонезия, Китай, Индия и Малайзия.

Добивът на уран започва след 1950 г. През 2009 г. стойността на продажбите на уран е 1,26 милиарда долара. До тогава провинцията е най-големият производител на уран в света. От 2009 г. Казахстан изпреварва Канада в световното производство на уран.[1]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Саскачеван не е голям производствен център. Например през 2014 г. продажбите в промишлеността са в размер на около 15,9 милиарда долара, в сравнение с 284,6 милиарда долара в Онтарио. Заради относително малкия вътрешен пазар, продуктите от промишлеността се изнасят. Най-голям дял от промишлеността заема производството на електроенергия.[1]

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Правителство и политика[редактиране | редактиране на кода]

Население, етнически състав и религия[редактиране | редактиране на кода]

Саскачеван е слабо населен. В преброяването от 1881 г. са отчетени 19 114 жители, през 1911 г. са 492 432, а през 1931 г. 921 785 жители. След това населението се стабилизира и дори значително намалява, отчасти дължащо се на Втората световна война, по време на която много хора отиват в армията или в промишлените предприятия на други места. След 1961 г. населението варира между 920 000 и 955 000 души. През 2011 г. населението на провинцията е 1 033 381.

Хората от европейски произход съставляват по-голямата част от населението на Саскачеван. Според Националното изследване на домакинствата през 2011 г., 76% от населението е идентифицирано като такова като тези с немски, английски и шотландски произход са най-много. Населението на малцинствените групи в провинцията се разраства. През 2006 г. малцинствата съставляват 3,6% от населението, а през 2011 г. са 6,3%. От тях филипинците и китайците са най-много.

Английският е доминиращ език в Саскачеван. Но преброяването през 2011 г. показва нарастващ брой на други езици, говорени предимно в къщи като немски, крий, френски, украински и тагалог.

В Саскачеван живее също така голяма част от местното население. През 2011 г. 16% от населението е идентифицирано като индианци.

По-голямата част от населението на Саскачеван са християни. При преброяването през 2011 г. 72% посочват християнско вероизповедание. Следващата най-голяма религиозна група са индианците, практикуващи своята религия (около 1%), следват мюсюлманите, будистите и хиндуистите (всяко по-малко от 1%). Тези, които не посочват религиозна принадлежност, са 24%.[1]

Градове[редактиране | редактиране на кода]

В Саскачеван няма големи градове метрополиси. Въпреки това градското население се е увеличило значително, от 16% през 1901 г. до 67% през 2011 г. Най-голям град е Саскатун (222 189 души). Столицата Риджайна е втора по големина с 193 100 души. Принц Албърт (35 129) е най-северният град на провинцията.[1]

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Канадска енциклопедия. „Саскачеван“. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]