Сатир

Сатир
Сатир, 520 – 500 пр.н.е.
Характеристики
Описание	митично създание в древногръцката митология
Сатир в Общомедия

Сатирите (на старогръцки: Σάτυρος, Satyros; мн.ч. Σάτυροι, Satyroi, на латински: Satur, Saturus) или Силен (Silen; на старогръцки: Σιληνός, Σειληνός; мн.ч. Σιληνοί, Σειληνοί; дорийски: Σιλανός; на латински: Silenus, Silanus) в древногръцката митология са постоянните придружители на Силен (син на Хермес) – добродушен, весел, постоянно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. По-късно сатирите, изобразявани с кози копита и рога, станали постоянни спътници и на Дионис, грижите за когото били поверени на Силен (негов чичо).

Характеристика

В ранната гръцка митология сатирът е член на войска от мъжки другари на Дионис; те обикновено имат конски уши и опашки. Начините, по които са ги представяли, понякога изобразявали краката им като конски, но при керамиката от 6 век пр.н.е. най-често били изобразявани с човешки крака.

Фавнът (фаунът) е подобно същество от римската митология, обитаващо гората, което имало човешко тяло, но краката, рогата и опашката били на коза.

В митовете и двамата често се свързват със свирене на флейта (подобна на тази на Пан). Гръко-говорещите римляни често използвали гръцкия термин „сатуро“, когато се позовавали на латинския фаунизъм и в крайна сметка синкретизирали и двете представи за митичното същество (женските „сатиреси“ били по-късно изобретение на поетите). Сатирите са известни и със своите сексуални желания. Те се характеризират с желанието да имат сексуален контакт с колкото се може повече жени.

Сатирите са другарите на Дионис, богът на виното, и прекарвали времето си в пиене, танцуване и преследване на нимфи. Италианската версия на сатира е фавнът, а славянската версия е лесник, лесник или леший.

Възрастните сатири често се изобразяват в римското изкуство с кози рога, докато младите са често показани с костни възли на челата си. В гръцката митология сатирите са известни с това, че са били похотливи, пияни гористи богове.

Като поклонници на Дионис, те са любители на виното и жените и са били готови за всяко физическо удоволствие. В по-късното изкуство били изобразявани танцуващи с нимфи, с които имат специален танц, наречен „сикинис“. Поради любовта си към виното те често са представяни държащи чаши за вино и често са включвани в декорациите на чашите за вино.

Галерия

• 
  ок. 460 пр.н.е.
• 
  Дионис и свитата му, 510 – 500 пр.н.е.
• 
  в Помпей
• 
  Танцуващ Сатир
• 
  в Помпей
• 
  Сатир с флейта в Лувър
• 
  Сатир с нимфи, 1873
• 
  1898
• 
• 
  Сатир с жени, 2 – 4 век

Източници

• Hyginus Mythographus Astronomica 2,23
• Peter Gercke: Satyrn des Praxiteles. Dissertation Hamburg 1968
• Guy Michael Hedreen: Silens in Attic Black-figure Vase-painting: Myth and Performance. University of Michigan Press, 1992.
• François Lissarrague: Les satyres et le monde animal. In: J. Christiansen, T. Melander (Hgg.): Proceedings of the Third Symposium on Ancient Greek and related Pottery. Kopenhagen 1988. S. 335 – 351.
• Adrian Stähli: Die Verweigerung der Lüste: erotische Gruppen in der antiken Plastik. Reimer, Berlin 1999, ISBN 3-496-01195-5

Външни препратки

• Satyrn im Theoi Project
• Satyrs in Cryptozoology
• Jewish Encyclopedia: Satyr

Тази статия за древногръцката митология все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.