Сатир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сатир, 520 – 500 пр.н.е.

Сатирите (на древногръцки: Σάτυρος Satyros, мн.ч. Σάτυροι Satyroi, на латински: Satur, Saturus или Silen; Σιληνός, Σειληνός, мн.ч. Σιληνοί, Σειληνοί, дорийски: Σιλανός, лат. Silenus, Silanus; Satyr) в древногръцката митология са постоянните придружители на Силен (син на Хермес) – добродушен, весел, постоянно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. По-късно сатирите, изобразявани с кози копита и рога, станали постоянни спътници и на Дионис, грижите за когото били поверени на Силен (негов чичо).

В ранната гръцка митология сатирът е член на войска от мъжки другари на Дионис; те обикновено имат конски уши и опашки. Начините, по които са ги представяли, понякога изобразявали краката им като конски, но при керамиката от 6 век пр.н.е. най-често били изобразявани с човешки крака.

Фавнът (фаунът) е подобно същество от римската митология, обитаващо гората, което имало човешко тяло, но краката, рогата и опашката били на коза.

В митовете, и двамата често се свързват със свирене на флейта (подобна на тази на Пан). Гръко-говорещите римляни често използвали гръцкия термин „сатуро“, когато се позовавали на латинския фаунизъм и в крайна сметка синкретизирали и двете представи за митичното същество. (Женските „сатиреси“ били по-късно изобретение на поетите.) Сатирите са известни и със своите сексуални желания. Те се характеризират с желанието да имат сексуален контакт с колкото се може повече жени.

Сатирите са другарите на Дионис, богът на виното, и прекарвали времето си в пиене, танцуване и преследване на нимфи. Италианската версия на сатира е фаунът, а славянската версия е лесник, лесник или леший.

Възрастните сатири често се изобразяват в римското изкуство с кози рога, докато младите са често показани с костни възли на челата си. В гръцката митология сатирите са известни с това, че са били похотливи, пияни гористи богове.

Като поклонници на Дионис, те са любители на виното и жените и са били готови за всяко физическо удоволствие. В по-късното изкуство били изобразявани танцуващи с нимфи, с които имат специален танц, наречен „сикинис“. Поради любовта си към виното те често са представяни държащи чаши за вино и често са включвани в декорациите на чашите за вино.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hyginus Mythographus Astronomica 2,23
  • Peter Gercke: Satyrn des Praxiteles. Dissertation Hamburg 1968
  • Guy Michael Hedreen: Silens in Attic Black-figure Vase-painting: Myth and Performance. University of Michigan Press, 1992.
  • François Lissarrague: Les satyres et le monde animal. In: J. Christiansen, T. Melander (Hgg.): Proceedings of the Third Symposium on Ancient Greek and related Pottery. Kopenhagen 1988. S. 335 – 351.
  • Adrian Stähli: Die Verweigerung der Lüste : erotische Gruppen in der antiken Plastik. Reimer, Berlin 1999, ISBN 3-496-01195-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]