Сатледж
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Сатледж | |
|---|---|
| Сатледж в Общомедия |
Сатледж е река, която протича през Индийския субконтинент в Азия и се влива в Инд. Има дължина от 1370 км и е най-големият приток на река Инд.
Хидрография[редактиране | редактиране на кода]
Извира от югозападната част на Тибетското плато, близо до връх Кайлаш, на надморска височина от 4630 м. През първите около 400 км тече на северозапад в планинска долина преди да премине на територията на Индия (щата Химачал Прадеш) през прохода Шипки Ла (4090 м). Тук реката завива на югозапад и преминава през историческата област Пенджаб. На територията на Индия, реката приема най-големия си приток Беас (470 км). В продължение на 160 км Сутледж служи за държавна граница между Индия и Пакистан.
На пакистанска територия, реката се съединява с Чанаб и до вливането си в Инд носи името Панджнад.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Водите на реката се използват от Индия, по силата на договор подписан между Пакистан и Индия. Използват се главно за напояване и производство на електрическа енергия. По поречието на Сатледж са изградени много язовири и ВЕЦ, срд които изпъква Бхакра-Нангал (1000 MW), който има една от най-високите язовирни стени в света – 226 м.
Съществува и проект на индийското правителство за изграждане на канал Сатледж-Ямуна (224 км), който да свърже двете реки.