Сатурнин от Тулуза
| Сатурнин от Тулуза | |
|---|---|
| епископ на Тулуза и Светия | |
 Мъчението на Сатурнин, от Jacobus de Voragine, 14 век | |
| Роден |
3-ти век
|
| Починал | около 257 г.
|
| Погребан | Тулуза, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Канонизация | |
| Празник | 29 ноември |
| Сатурнин от Тулуза в Общомедия | |
Сатурнин от Тулуза (на латински: Saturninus; на френски: Sernin, † 250) е първият епископ на Тулуза и Светия, честван на 29 ноември.
Произход и религиозна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Той е от седемте епископи, които по Григорий Турски (538 – 594) по времето на император Деций, през 249 – 251 г. са изпратени на мисия в Галия. Другите мисионери са: Гациан от Тур, Трофим от Арл, Паул от Нарбона, Дионисий от Париж, Стремоний от Оверн и Марциал от Лимож, които са първите епископи на диоцезите си.
Сатурнин проповядва в Тулуза през 250 г. Той и Дионисий са единствените от седемте мисионери, които умират като мъченици. След като затворили Сатурнин го завеждат в Капитола (днешното кметство на Тулуза), където го връзват за опашката на свиреп бик и е влачен от него до смър. Погребан е в некропол извън града. Неговият наследник Хиларий (358 – 360) построява над мястото дървен ораториум (капела), който е сменен по-късно с църквата St-Saturnin-du-Taur, днес Notre-Dame-du-Taur. Реликвите са преместени през 400 г. в базиликата St-Sernin de Toulouse, която построяват наследниците на Хиларий, Силвий (360 – 400) и Ексуперий (405 – 411).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Vitae Caesarii episcopi Arelatensis libri duo. In: Monumenta Germaniae Historica (MGH) (дигитал Архив на оригинала от 2013-06-29 в Wayback Machine.)
- Григорий Турски, I, 30. In: In: Bruno Krusch, Wilhelm Levison (Hrsg.): Scriptores rerum Merovingicarum 1,1: Gregorii Turonensis Opera. Teil 1: Libri historiarum X. Hannover 1937 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2013-05-12 в Wayback Machine.)