Сафийе Султан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сафийе Валиде Султан
صفیه سلطان
валиде султан на Османската империя
Родена
около 1550 г.
Починала
1619 г. (69 г.)
Семейство
Съпруг Мурад III
Деца Мехмед III
Сафийе Валиде Султан в Общомедия

Сафийе Султан (на турски: Safiye Sultan) е наложница на османския султан Мурад III и майка на султан Мехмед III.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Според един венециански документ тя е родена около 1550 година в село в Дукагин, тогава под властта на Венецианската република (дн. в Албания)[1]. Липсват точни исторически сведения за рожденото ѝ име, както и за датите на раждане и смърт. През 1563 г. на 13-годишна възраст е представена като робиня на бъдещия Мурад III и става негова наложница[2]. Получава името Сафийе („Чистата“, „Целомъдрената“) и ражда неговия син Мехмед III. При управлението на сина си е валиде султан.

До възкачването на трона на Мурад III Сафийе е единствената му наложница и султанът продължава да има моногамна връзка с нея дори и след като наследява баща си на престола. Това предизвиква недоволството на майката на Мурад III, Нурбану Султан, която настоява султанът да има и други жени и съответно синове от тях заради интересите на династията[3], тъй като до 1581 г. Мурад и Сафийе имат само един син, Мехмед. Стига се дотам, че през 1583 г. Нурбану обвинява Сафийе, че използва магии, за да направи Мурад импотентен и да му попречи да си вземе други наложници. Вследствие на тези обвинения слугите на Сафийе са изтезавани, за да се докаже вината на Сафийе[4], а сестрата на Мурад Есмехан му представя две красиви наложници, които той приема. Излекуван от своята импотентност, султанът по-късно става баща на двадесет синове и двадесет и седем дъщери[5].

Венецианските летописци съобщават, че след първоначалното огорчение Сафийе запазва достойнството си и не показва ревност към султана, а той продължава да я цени и да се допитва до нея по политически въпроси особено след смъртта на Нурбану. По време на последните години от живота на Мурад Сафийе отново е единствената му спътница. Въпреки това е малко вероятно тя да става негова официална съпруга, и съдейки по венецианските и английските източници от епохата, очевидно остава докрая само наложница. Но както Джовани Моро съобщава през 1590 г., като майка на престолонаследника Сафийе се намесвала понякога в държавните дела, а султанът я ценял като разумен и мъдър съветник[6].

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Сафийе ражда на Мурад III четири деца:

  • бъдещия султан Мехмед III;
  • Шехзаде Султан Махмуд (1568 – 1581);
  • Айше Султан († 1605), омъжена първо за босненеца Ибрахим паша Дамат, три пъти велик везир на Османската империя. След неговата смърт е омъжена повторно за Хасан паша Йемиши Дамат, роден в Ругова в християнско семейство, екзекутиран през 1603 г. Третият ѝ брак е с Гюзелдже Махмуд паша, но около година след сватбата им Айше Султан умира;
  • Фатма Султан, омъжена за Халил паша Дамат и повторно за Хизир паша.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Сафийе е една от изявените фигури по време на епохата „Женски султанат“. През 1583 г. след мистериозната смърт на Валиде Нурбану Султан се отваря невероятната възможност да заеме мястото ѝ и така тя става третата жена в историята на Османската империя след славните си предшественички Хюррем (1534 -1558) и дъщеря ѝ Михримах (1558 -1574), която управлява султанския харем без да носи титлата „валиде султан“, макар и неофициално да разполага с всички правомощия на пълноправната майка на султана. Сафийе води активна кореспонденция с английската кралица Елизабет I дори и след смъртта на мъжа ѝ през 1595 г., до края на двадесетгодишното си управление над харема от 1583 г. до 1595 г., по волята на Мурад III и през последвалите осем години (1595 - 1603) като законна валиде. С края на сина ѝ Мехмед III, съвпада и смъртта на Елизабет, като така e поставен окончателният край на приятелските взаимоотношения между Османската и тогавашната Британска империя. След възкачването на внука ѝ Ахмед I Сафийе е преместена от Топкапъ сарай в Одринския стар дворец, въпреки че влиянието ѝ намалява чувствително.

Според повечето исторически извори умира след 1619 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peirce, Leslie P. (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. New York: Oxford University Press, Inc. p. 94. ISBN 0-19-507673-7. „Murad's favorite was Safiye, a concubine said to be of Albanian origin from the village of Rezi in the Ducagini mountains.“
  2. Pedani, M. P. (2000). "Safiye's Household and Venetian Diplomacy", р.11
  3. Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-507673-8.
  4. Pedani, M. P. (2000). "Safiye's Household and Venetian Diplomacy", р.13
  5. Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press, р.94
  6. Peirce, Leslie Penn (1993). The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Studies in Middle Eastern History. New York: Oxford University Press, 1993.