Сафо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сафо
Ψάπφω
древногръцка поетеса
Жена с восъчна плочка и стилус (т.нар. „Сафо“). Фреска от Помпей, открита през 1760 г.
Жена с восъчна плочка и стилус (т.нар. „Сафо“). Фреска от Помпей, открита през 1760 г.

Родена
Починала
Литература
Период между 630 и 612 - ок. 570 пр. Хр.
Жанрове химни, партении, любовни песни
Известни творби „Любовна болка“, „Молба към Афродита“
Сафо в Общомедия

Сафо (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още „божествената Сафо“[1], е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.

Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.

Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.

Сафо: мит и легенда[редактиране | редактиране на кода]

Сафо и Алкей, картина на Лорънс Алма-Тадема от 1881 г.

В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий и Лукиан, и със сигурност не е с християнски произход.

Философът Максим от Тир през 3 век пише, че Сафо е била „дребна и смугла“ и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези на Сократ:

Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя - тази на жените, той - тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория [според други източници името е Анагория].

Голямо ново литературно откритие, Миланският папирус,cds.colleges.org.367 намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001 г., показва голямото уважение, което поетът Посидип Пелски, известен автор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към „божествените песни“ на Сафо. [2]

Бюст с гравиран надпис Сафо от Ересос римско копие на гръцки оригинал от 5. век пр. Хр.

Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:

Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. Катул в неговата „Ille mi par esse deo videtur“ (Catullus 51).

Анотирана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Reading Sappho: Contemporary Approaches. Berkeley: University of California Press, 1996.
  • Re-Reading Sappho: Reception and Transmission. Berkeley: University of California Press, 1996.
Два сборника под редакторството на Ellen Greene със статии от съвременни автори в областта на класическата филология, литературната история, културологията, феминистката теория и др. Дават изчерпателна информация за богатството от теми и гледни точки в изследванията върху Сафо от последните десетилетия.
  • Margaret Reynolds. The Sappho Companion. New York, 2002
Изключително интересно изследване за начина, по който всяка епоха „конструира“ Сафо според собствените си потребности, за клишетата, съпровождащи разказа за личността ѝ, и за това колко различни и често противоположни неща се асоциират с името ѝ в отделните исторически моменти.
  • If Not, Winter: Fragments of Sappho, translated by Anne Carson. New York, 2002.
Съвременен, красив и вдъхновен превод на Сафо от една от най-значимите англоезични поетеси на настоящето.
  • Margaret Williamson. Sappho's immortal daughters. Harvard University Press, 1995, ISBN 0674789121
Това е внимателно подготвена критика, която грабва вниманието, макар да не интерпретира почти нито един текст на Сафо. Книгата е исторически материал за социалното и историческо място на Сафо в света на мъже и жени, заедно с отлична дискусия върху изображенията върху вази. [3]

Една различна гледна точка[редактиране | редактиране на кода]

Сафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VІІ-VІ в. пр.Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният ѝ произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете ѝ са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта ѝ името ѝ се превръща в легенда.

Приписвани са ѝ всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес. Сведенията за брака ѝ, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата ѝ школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота ѝ или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник.

Авторитетът ѝ на поетеса през класическата епоха е безспорен - Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича „прекрасна“; двата града на о. Лесбос, Ересос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа ѝ. През елинизма поезията ѝ е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете ѝ започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват.

Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм, обогатяват с немалко текстове библиографията ѝ. Най-скорошната находка е едва от 2005 г. - стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Сафо, 100+1 фрагмента, превод от старогръцки, уводна статия и бележки Яна Букова, изд. Стигмати, София, 2009
Стихотворение на Сафо. Папирус от 3. век пр. Хр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На български
На английски
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sappho“ и страницата „Sappho“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.