Сборско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сборско
Πευκωτό
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 555 m
Население (2001) 0 души

Сборско (на гръцки: Πευκωτό, Певкото, катаревуса Πευκωτόν, Певкотон, до 1926 Σμπόρτσκο, Сборцко[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Сборско е без жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сборско е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Пиново.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Исборине с 45 джизие ханета (домакинства).[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Спортско (Sportsko), Мъгленска епархия, живеят 4200 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сборско (Sborsko) е посочено като село във Воденска каза с 212 къщи и 1346 жители българи.[4]

В 1893 година в Сборско е открито българско училище.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сборско живеят 880 българи християни.[6]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сборско (Sborsko) 1200 българи екзархисти и в селото има има българско училище.[7]

По време на Балканската война 3 души от Сборско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година е прекръстено на Певкото.

По време на Втората световна война край селото действат югославски комунистически партизани. Партизанинът от Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ Христо Андонов - Галча от Цариброд, който пребивава в Сборско в началото на 1944 година, го описва по следния начин:

Селото е малко и скрито на височина като орлово гнездо. Непристъпно е за неприятелски части. Селото живее в такава мизерия, каквато много рядко може да се види на друго място. Къщите са изградени от груб камък, без прозорци. В средата - огнища, а димът от огнищата излиза от малък отвор на покрива. Стаите са преградени от редки, дървени прегради като в обор; в тях спят заедно със добитъка си. Постелята им е на пода, а одеало им е гуня от овча кожа...[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сборско
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Шпинтов, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, четата на Гоце Бърдаров[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър А. Димов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Вълчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Цървенаков, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[14]
Починали в Сборско
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Хараламбев Карпадски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Желязков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Лука Иванов (1867 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кара Ташо (? – 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Тетовчето (? – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Михаил Попето[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σμπόρτσκο -- Πευκωτό
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  5. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
  9. Андонов, Христо. Царибродски родослов 1851-1951, Пирот, б.г., с. 313.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39. Може би идентичен с Петър А. Димов.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 237.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 133.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 5; а.е. 323, л. 5
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 193, л. 101
  17. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64, 96
     Портал „Македония“         Портал „Македония