Сборско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сборско
Πευκωτό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 555 m
Население 0 души (2001)

Сборско (на гръцки: Πευκωτό, Певкото, катаревуса Πευκωτόν, Певкотон, до 1926 Σμπόρτσκο, Сборцко[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Сборско е без жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сборско е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Пиново.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Исборине с 45 джизие ханета (домакинства).[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Спортско (Sportsko), Мъгленска епархия, живеят 4200 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сборско (Sborsko) е посочено като село във Воденска каза с 212 къщи и 1346 жители българи.[4]

В 1893 година в Сборско е открито българско училище.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сборско живеят 880 българи християни.[6]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сборско (Sborsko) 1200 българи екзархисти и в селото има има българско училище.[7]

По време на Балканската война 3 души от Сборско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зборско има 260 къщи славяни християни.[9] В 1926 година е прекръстено на Певкото.

По време на Втората световна война край селото действат югославски комунистически партизани. Партизанинът от Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ Христо Андонов - Галча от Цариброд, който пребивава в Сборско в началото на 1944 година, го описва по следния начин:

Селото е малко и скрито на височина като орлово гнездо. Непристъпно е за неприятелски части. Селото живее в такава мизерия, каквато много рядко може да се види на друго място. Къщите са изградени от груб камък, без прозорци. В средата - огнища, а димът от огнищата излиза от малък отвор на покрива. Стаите са преградени от редки, дървени прегради като в обор; в тях спят заедно с добитъка си. Постелята им е на пода, а одеало им е гуня от овча кожа...[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сборско
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Шпинтов, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, четата на Гоце Бърдаров[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър А. Димов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Вълчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Цървенаков, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[15]
Починали в Сборско
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Хараламбев Карпадски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Желязков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Лука Иванов (1867 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кара Ташо (? – 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Тетовчето (? – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Михаил Попето[18][19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  10. Андонов, Христо. Царибродски родослов 1851-1951, Пирот, б.г., с. 313.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39. Може би идентичен с Петър А. Димов.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 237.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  15. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 5; а.е. 323, л. 5
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 193, л. 101
  18. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64, 96.
  19. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
     Портал „Македония“         Портал „Македония