Сборско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сборско
Πευκωτό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 680 m

Сборско (на гръцки: Πευκωτό, Певкото, катаревуса Πευκωτόν, Певкотон, до 1926 Σμπόρτσκο, Сборцко[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сборско е разположено на 680 m в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 km северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Пиново.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Исборине с 45 джизие ханета (домакинства).[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Спортско (Sportsko), Мъгленска епархия, живеят 4200 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сборско (Sborsko) е посочено като село във Воденска каза с 212 къщи и 1346 жители българи.[5]

В 1893 година в Сборско е открито българско училище.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сборско живеят 880 българи християни.[7]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сборско (Sborsko) 1200 българи екзархисти и в селото има има българско училище.[8]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи 930 жители.[2]

По време на Балканската война 3 души от Сборско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война, тъй като край селото минава фронтовата линия, населенето на Сборско е евакуирано от българските военни власти - по-голямата част в Тиквеш, а по-малката в старите предели на Царството. След войната се връщата само малък брой.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зборско има 260 къщи славяни християни.[10] В 1926 година е прекръстено на Певкото.[2]

В 1924 година 22 души емигрират в България.[2]

По време на Втората световна война край селото действат югославски комунистически партизани. Партизанинът от Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ Христо Андонов - Галча от Цариброд, който пребивава в Сборско в началото на 1944 година, го описва по следния начин:

Селото е малко и скрито на височина като орлово гнездо. Непристъпно е за неприятелски части. Селото живее в такава мизерия, каквато много рядко може да се види на друго място. Къщите са изградени от груб камък, без прозорци. В средата - огнища, а димът от огнищата излиза от малък отвор на покрива. Стаите са преградени от редки, дървени прегради като в обор; в тях спят заедно с добитъка си. Постелята им е на пода, а одеало им е гуня от овча кожа...[11]

По време на окупацията селото е изгорено от германските окупационни части.[2]

Селото пострадва силно и от Гражданската война в Гърция, като през зимата на 1947 година жителите му са изселени в полските села Северяни и Невор. След нормализирането на обстановката, жителите на Сборско не се връщат, а им е изградена специална махала в Северяни на пътя за Сборско. В 1951 година селото се води напуснато, а в 1961 година на съвсем ново място със 198 жители.[2]

Традиционно жителите на селото се занимават предимно със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1102[2] 172[2] 189[2] 292[2] 0[2] 198[2] 228[2] 244[2] 268[2] 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сборско
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Шпинтов, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, четата на Гоце Бърдаров[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър А. Димов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Вълчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Цървенаков, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[16]
Починали в Сборско
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Хараламбев Карпадски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Желязков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Лука Иванов (1867 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кара Ташо (? – 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Тетовчето (? – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Михаил Попето[19][20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 99. (на македонска литературна норма)
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  6. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  11. Андонов, Христо. Царибродски родослов 1851-1951, Пирот, б.г., с. 313.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39. Може би идентичен с Петър А. Димов.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 237.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 5; а.е. 323, л. 5
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 193, л. 101
  19. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64, 96.
  20. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония