Шпицберген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свалбард)
Jump to navigation Jump to search
Шпицберген
Longyearbyen4.jpg
Снимка на град Лонгийър, през месец юли.
Topographic map of Svalbard.svg
Карта на Шпицберген
Страна Flag of Norway.svg Норвегия
Население 2400 жители
Map of Svalbard.png
78° с. ш. 16° и. д.
Местоположение на Шпицберген
Шпицберген в Общомедия

Архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард (на норвежки: Svalbard), е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан. Намира се зад Северния полярен кръг със средни географски координати 78°54′ сев. шир. и 18°01′ изт. дълж. Включва над 1 000 острова с обща площ 62,7 хил. кв. км. Най-големите острови са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Административен център е град Лонгийър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е планински, като над 60% от островите са покрити с ледници. Най-високият връх е Нютон (1712 m). Климатът е арктичен. Средните температури са от -12 до +5 градуса по Целзий. Има находища на въглища.

През май и юни ледът се стопява. От края на април до края на август слънцето не залязва. [1]

Релефът включва планини, каньони, равнини, лагуни и тундра. [1]

Шпицберген има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. От 1974 г. има въздушен път между Тромсьо и Свалбард. [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Между XVII и XIX век Свалбард е отправна точка за полярен лов. Поради това северните елени, китовете и моржовете в региона почти изчезват. През XX век Норвегия спира това със закон и превръща архипелага в много защитен резерват. [1]

Архипелагът е ничие владение до 1920 г., когато Норвегия предявява правата си върху острова, където вече се осъществява въгледобив от американски, английски, норвежки, съветски и шведски предприятия. През 1925 г. Норвегия го обявява официално за свое владение, приемайки Закон за Свалбард. В миналото правата на Норвегия върху архипелага са оспорвани, особено от СССР, заради богатите залежи на полезни изкопаеми.

През 1920 г. САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Норвегия, Нидерландия и Швеция подписват Парижкия договор за Шпицберген, като към него се присъединява и СССР през 1935 г. Всички страни, подписали договора (39), имат право свободно да осъществяват там стопанска дейност. От 1947 г. СССР има право да добива въглища на островите.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Шпицберген и Мечи остров образуват норвежкия окръг Свалбард, който се управлява от губернатор. Съществуват ограничения, свързани с облагането с данъци (зона без данъци), опазването на околната среда, военната активност и др., наложени от Парижкия договор за Шпицберген и по-късни международни споразумения.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [3],[4],[5]
Година Общо норвежци руснаци и
украинци
поляци други*
1990 3 544 1 125 2 407 12
1995 2 906 1 218 1 679 9
2000 2 376 1 475 893 8
2005 2 400 1 645 747 8
2009 2 735 1 645 423 10 322
2011 2 932 2 111 469 10 342
  • Най-големите групи от други националности в Лонгийър са от Тайланд, Швеция, Дания и Германия.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

На Шпицберген през 2013 г. живеят около 3000 полярни мечки и 10 000 северни елена. Освен тях животинският свят обхваща морски птици, северни елени, полярни лисици и морски бозайници, приспособили се към климата. [1]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. В днешно време само Русия и Норвегия развиват икономическа дейност, главно въгледобив, най-вече на остров Западен Шпицберген.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((en))  An Arctic summer adventure. // BBC Travel. „Би Би Си“, 27 юни 2013. Посетен на 28 юни 2013.
  2. Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт, от pravoslavieto.com, автори Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова, посетен на 19 февруари 2012 г.
  3. Svalbardstatistikk 2005
  4. Nie-Noorweegse populasie in Longyearbyen, volgens nasionaliteit. Per 1 Januarie 2004 en 2005. Getal persone. Statistieke Noorweë. Verkry op 24 Maart 2010.
  5. "Populasie in die nedersettings. Svalbard". Statistieke Noorweë. 22 Oktober 2009. Verkry op 24 Maart 2010.