Шпицберген
| Шпицберген | |
|---|---|
 Снимка на град Лонгийър, през месец юли. | |
 Карта на Шпицберген | |
| Страна |
 Норвегия |
| Население |
2400 жители |
  Местоположение на Шпицберген | |
| Шпицберген в Общомедия | |
Архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард (на норвежки: Svalbard), е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан. Намира се зад Северния полярен кръг със средни географски координати 78°54′ сев. шир. и 18°01′ изт. дълж. Включва над 1 000 острова с обща площ 62,7 хил. кв. км. Най-големите острови са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Административен център е град Лонгийър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Релефът е планински, като над 60% от островите са покрити с ледници. Най-високият връх е Нютон (1712 m). Климатът е арктичен. Средните температури са от -12 до +5 градуса по Целзий. Има находища на въглища.
През май и юни ледът се стопява. От края на април до края на август слънцето не залязва. [1]
Релефът включва планини, каньони, равнини, лагуни и тундра. [1]
Шпицберген има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. От 1974 г. има въздушен път между Тромсьо и Свалбард. [2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Между XVII и XIX век Свалбард е отправна точка за полярен лов. Поради това северните елени, китовете и моржовете в региона почти изчезват. През XX век Норвегия спира това със закон и превръща архипелага в много защитен резерват. [1]
Архипелагът е ничие владение до 1920 г., когато Норвегия предявява правата си върху острова, където вече се осъществява въгледобив от американски, английски, норвежки, съветски и шведски предприятия. През 1925 г. Норвегия го обявява официално за свое владение, приемайки Закон за Свалбард. В миналото правата на Норвегия върху архипелага са оспорвани, особено от СССР, заради богатите залежи на полезни изкопаеми.
През 1920 г. САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Норвегия, Нидерландия и Швеция подписват Парижкия договор за Шпицберген, като към него се присъединява и СССР през 1935 г. Всички страни, подписали договора (39), имат право свободно да осъществяват там стопанска дейност. От 1947 г. СССР има право да добива въглища на островите.
Статут[редактиране | редактиране на кода]
Шпицберген и Мечи остров образуват норвежкия окръг Свалбард, който се управлява от губернатор. Съществуват ограничения, свързани с облагането с данъци (зона без данъци), опазването на околната среда, военната активност и др., наложени от Парижкия договор за Шпицберген и по-късни международни споразумения.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Общо | норвежци | руснаци и украинци |
поляци | други* |
|---|---|---|---|---|---|
| 1990 | 3 544 | 1 125 | 2 407 | 12 | |
| 1995 | 2 906 | 1 218 | 1 679 | 9 | |
| 2000 | 2 376 | 1 475 | 893 | 8 | |
| 2005 | 2 400 | 1 645 | 747 | 8 | |
| 2009 | 2 735 | 1 645 | 423 | 10 | 322 |
| 2011 | 2 932 | 2 111 | 469 | 10 | 342 |
- Най-големите групи от други националности в Лонгийър са от Тайланд, Швеция, Дания и Германия.
Фауна[редактиране | редактиране на кода]
На Шпицберген през 2013 г. живеят около 3000 полярни мечки и 10 000 северни елена. Освен тях животинският свят обхваща морски птици, северни елени, полярни лисици и морски бозайници, приспособили се към климата. [1]
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. В днешно време само Русия и Норвегия развиват икономическа дейност, главно въгледобив, най-вече на остров Западен Шпицберген.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ((en)) An Arctic summer adventure. // BBC Travel. „Би Би Си“, 27 юни 2013. Посетен на 28 юни 2013.
- ↑ Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт, от pravoslavieto.com, автори Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова, посетен на 19 февруари 2012 г.
- ↑ Svalbardstatistikk 2005
- ↑ Nie-Noorweegse populasie in Longyearbyen, volgens nasionaliteit. Per 1 Januarie 2004 en 2005. Getal persone. Statistieke Noorweë. Verkry op 24 Maart 2010.
- ↑ "Populasie in die nedersettings. Svalbard". Statistieke Noorweë. 22 Oktober 2009. Verkry op 24 Maart 2010.
| |||||||||||||||||
