Свани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свани
Общ брой ок. 14 000 – 30 000
Значителен
брой в

Флаг на Грузия Грузия: 14 000 – 30 000

Флаг на Русия Русия: 45
Език свански, грузински
Религия православие
Сродни етно групи грузинци, мегрели
Свани в Общомедия

Свани (на свански: შვანარ, шванар; на грузински: სვანები, свани) са подгрупа грузинци,[1][2][3][4] живеещи основно в Сванетия, регион в Северозападна Грузия. До 1930-те години сваните са причислявани в отделна етническа група.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение на картвелските езици.

По време на руското и ранното съветско управление сваните, заедно с мегрелите, са причислявани към отделни етнически групи до 1930-те години, когато са причислени към грузинците. Семействата са малки, като бащата е глава на семейството. Старите жени са високо уважавани. Много дълго време са съхранени и някои традиции отпреди покръстването, като например кръвното отмъщение (лицври). Тази традиция вече е отмряла.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Сванският език (самоназвание: ლუშნუ ნინ лушну нин; на грузински: svanuri ena) е неписмен език, говорен във високите долини на юг от планината Елбрус в Кавказ. Принадлежи към картвелското езиково семейство, към което спадат още мегрелски, лазки и грузински. Съществуват 4 диалекта, които се различават от другите картвелски езици, особено в речниковия състав. В него са запазени архаизми, които не присъстват в другите три езика. Има и независими езикови промени.[6] Сваните масово владеят и грузински.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Сван, края на XIX век.

Сваните са грузински православни християни, като са били покръстени през IV – VI век. Свети Георги, покровителят на Грузия, е най-почитаният светец. Християнството навлиза в Сванетия от Византия, доста по-рано отколкото се разпространява в Русия. Силно се откроява византийското влияние в богослужебните им обреди, в песнопенията, иконописта, фреските и дори в архитектурните паметници.[7]

Въпреки многовековното господство на християнството, сваните съхраняват и голяма част от древната си религия. В нея всички природни явления имат свой култ. И досега се практикува езическото почитане на Слънцето, Луната и небесните тела. Небето е населено с богове – Гербет на небето, Ал на планините, Ансад на горите, Дали на лова, Квирия на сладострастието и други. В Горна Сванетия християнските вярвания са здраво преплетени с езическите. Например култът към свети Георги (Джграга) се съчетава с култа към Луната. До днес са запазени култът към огъня, водата, домашното огнище.[7]

Съвсем доскоро всеки отрасъл от стопанството е свързан с определени обреди и вярвания, които съпровождат и всички основни моменти в живота – раждане, брак, болест, смърт. Особено живи се оказват обредите, свързани със смъртта. На погребението пристигат не само всички родственици, но и свани от съседни селища. Помен се прави на седмия, 40-ия и 360-ия ден. Тъй като в представите на вярващите мъртвите продължават да живеят и след смъртта си, в леглото на починалия, където се подреждат дрехите и личните му вещи, се оставя и храна. Задължително починалият трябва да бъде погребан в родната земя, в семейното гробище. Запазени са и елементи на жертвоприношението.[7]

Сванските жилища и кули[редактиране | редактиране на кода]

Свански жилища с кули в село Ушгули

Съвременните свански жилища по нищо не се отличават от тези по целия свят. Но традиционните им жилища се среща единствено при сваните. На първо място впечатлява тяхната възраст – много от тях са изградени още през Средновековието, през 10 – 14 век. Строени са изцяло от камък и са се съхранили прекрасно до наши дни. Всяко жилище е крепост, не в преносен а в пряк смисъл.[7]

Първият етаж служи като зимник и представлява голямо помещение с тясна бойница вместо прозорец. Осветява се само от тънък лъч светлина, процеждаща се през този отвор. По продължение на три от страните му са поставени дървени стенички, предназначени за добитъка. Над първия етаж е разположен сеновалът с малък отвор към помещението за животните на долния етаж.[7]

Над него са спалните помещения. Отопляват се от огнище, разположено в средата на стаята и закрито отгоре с каменна плоча, носена от резбовани дървени крака. Димът се отвежда през отвор към горния етаж и оттам през покрива. Едната стена е заета с шкафове и полици за съдовете и продуктите. По другите три са подредени резбовани дървени нарове, на едната – за жените, а на другата – за мъжете.[7]

Към всяка жилищна сграда е издигната защитна каменна кула. Приема се, че са строени между 9 и 12 век.[8] Някои историци смятат, че кулите са изградени малко по-късно – през 12-13 век, по време на управлението на царица Тамара.[7] В случай на опасност фамилията складира в тях хранителни припаси и вода, а на първия етаж се пазят домашните животни. Жилищните сгради са съединени с кулите с тайни проходи, известни само на старейшините на рода. Понякога са строени и лъжливи пасажи, завършващи с капани. На над 2 метра от повърхността кулите нямат нито врати, нито прозорци. По-нагоре, на нивото на втория или третия етаж, се предвижда малка врата, достъпът до която става само с подвижна стълба. На върха на кулата се изгражда наблюдателна площадка. Понякога се налагало в тях да се живее в продължение на години, докато заплахата отмине.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stephen F. Jones. Svans. World Culture Encyclopedia. Retrieved on March 13, 2011: „The Svans are one of the dozen or so traditionally recognized ethnic subgroups within the Georgian (Kartvelian) nation.
  2. The Svans Kevin Tuite Université de Montréal 1992: „The Svans are one of the dozen or so traditionally recognized ethnic subgroups within the Georgian (Kartvelian) nation.
  3. Britannica. Caucasian peoples: „The Caucasian peoples ... The southerners, comprising the Georgians, the closely related Mingrelians and Laz, and the Svan, make up the Republic of Georgia and live in western Transcaucasia (the Laz live in Turkish territory).“
  4. R. Wixman. The Peoples of the USSR: An Ethnographic Handbook (p.181): „Svan ... The Svanetians are one of the Kartvelian peoples of the Georgian SSR“
  5. National population census ZSFSR 1926
  6. ((en)) Encyclopedia Britannica/Svan language
  7. а б в г д е ж ((ru)) LiveJournal/Олег Колодязни/Сванетия
  8. ((ru)) Рамблер/Путеводитель/Сванетия
  9. ((ru)) All my World/Сванетия и город Местия – самы „медвежий угол“ Грузии
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Svans“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.