Сванте Паабо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сванте Паабо
Svante Pääbo
шведски генетик, Нобелов лауреат
Роден
20 април 1955 г. (68 г.)
Учил вУпсалски университет
Работил вМюнхенски университет
НаградиЗлатен медал „Ломоносов“ (2014)[1]
Федерален кръст за заслуги
Pour le Mérite
Нобелова награда за физиология или медицина (2022)[2][3]
Семейство
Уебсайтwww.eva.mpg.de/genetics/staff/paabo/
Сванте Паабо в Общомедия

Сванте Паабо (на шведски: Svante Pääbo) е шведски генетик, специализиран в областта на еволюционната генетика. Като един от пионерите на палеогенетиката той работи в продължение на години върху генома на неандерталеца.[4] През 1997 г. основава и е първи ръководител на катедрата по генетика в института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия.[5][6][7] Професор е в Института по наука и технологии в Окинава, Япония.[8]

През 2022 г. Паабо е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина „за своите открития, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция“.[9][10]

Образование и ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Паабо е роден в Стокхолм. Майка му е естонската химичка Карин Паабо, баща му е биохимикът Суне Бергстрьом,[11] който споделя Нобеловата награда за физиология или медицина за 1982 г. с Бенгт И. Самуелсон и Джон Р. Вейн.[12] Брат на Паабо по бащина линия е Рурик Реенстиерна,[13] който също като него е роден през 1955 г.

През 1986 г. получава докторска степен от университета в Упсала за изследване върху свойството на протеина E19 на аденовирусите да модулира имунната система. През следващата една година провежда постдокторантски изследвания в Института по молекулярна биология II към Цюрихския университет в Швейцария. От 1987 до 1990 г. продължава да развива изследователска дейност в Катедрата по биохимия на Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

Изследователска дейност и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Pääbo на Нобеловата конференция през 2014 г

Паабо е известен като един от основателите на палеогенетиката – дисциплина, която използва методите на генетиката за изучаване на предшествениците на Homo sapiens и други древни популации.[14][15] През 1997 г. Паабо и негови колеги съобщават за успешно секвениране на неандерталска митохондриална ДНК (mtDNA), произлизаща от екземпляр, открит в пещерата Фелдхофер в долината Неандер в днешна Германия.[16][17]

През август 2002 г. катедрата на Паабо публикува открития за „езиковия ген“ FOXP2,[18] който липсва или е увреден при някои хора с езикови увреждания.

През 2006 г. Паабо обявява план за реконструкция на целия геном на неандерталците. На следващата година намира място в списъка със 100-те най-влиятелни хора на годината според списание Time.

През февруари 2009 г. на годишната среща на Американската асоциация за развитие на науката (AAAS) в Чикаго е обявено, че Институтът „Макс Планк“ за еволюционна антропология е завършил първия вариант на генома на неандерталеца.[19] Над 3 милиарда базови двойки са секвенирани в сътрудничество със закритата няколко години по-късно компания за биотехнологии 454 Life Sciences Corporation.

През март 2010 г. Паабо и колегите му публикуват доклад за ДНК анализ на кост от пръст, открита в Денисовата пещера в Сибир; резултатите дават основание да се направи обосновано предположение, че костта е принадлежала на изчезнал член на рода Homo, който все още не е бил разпознат – Денисовия хоминин.[20] Откриването на Денисовия човек е първият случай, при който неизвестен дотогава хоминин е открит чрез ДНК анализ.

През май 2010 г. Паабо и колегите му публикуват вариант на секвениране на генома на неандерталеца в списание Science.[21] Екипът стига до заключението, че вероятно е имало кръстосване между неандерталци и евразийски (но не и субсахарски) хора.[22] Тази теория за кръстосване между древни и съвременни хора получава широка подкрепа в научната общност.[23] Смята се, че смесването на съвременни човешки и неандерталски гени се е случило приблизително преди 50 000 и 60 000 години в Южна Европа.[24]

През 2014 г. той публикува книгата Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes, която съчетава мемоари с популярна наука. Книгата проследява историята на изследователските усилия за картографиране на генома на неандерталеца, съчетани с размишленията на Паабо за човешката еволюция.[12][25]

През 2020 г. Паабо установява чрез ДНК анализ, че по-сериозните въздействия върху засегнатите, включително относителната честота на необходимост от хоспитализация и уязвимост към болестта COVID-19, са свързани с генетични вариации в хромозома 3 – характеристики, които са свързани с европейското неандерталско наследство. Тази структура се свързва с по-големи рискове за засегнатите да развият по-тежка форма на заболяването.[24] Констатациите са на Паабо и изследователи от Института „Планк“ и Каролинския институт в Швеция, работещи под негово ръководство.[24]

Към октомври 2022 г. Паабо има h-index 167 според Google Наука и 133 според Scopus.[26]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. Паабо получава наградата „Готфрид Вилхелм Лайбниц“ на Германското научноизследователско дружество, която е смятана за най-високото отличие, присъждано в германските научни изследвания. Той е избран за член на Кралската шведска академия на науките през 2000 г. През 2005 г. получава престижната награда за медицина Louis-Jeantet, а през 2008 г. е причислен към членовете на Ордена Pour le Mérite за наука и изкуства. През същата година получава наградата „Златна плоча“ на Американската академия за постижения.[27] През октомври 2009 г. Фондацията за бъдещето обявява, че Паабо е удостоен с наградата Kistler за работата си по изолирането и секвенирането на древна ДНК, започваща през 1984 г. с мумия на 2400 години.[28] През юни 2010 г. Федерацията на европейските биохимични дружества (FEBS) му връчва медал на името на Теодор Бюхер за изключителни постижения в биохимията и молекулярната биология.[29] През 2013 г. получава наградата „Грубер“ за новаторски изследвания в еволюционната генетика[30], а през юни 2015 г. е удостоен с титлата хонорис кауза от Галуейския университет.[31] На следващата година е избран за чуждестранен член на Кралското общество, а през 2017 г. е удостоен с наградата „Дан Дейвид“. Между 2018 и 2020 г. Паабо получава наградите на принцесата на Астурия в категорията за научни изследвания, наградата на Япония[32] и наградата Massry[33]. През 2022 г. става лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина[34] за секвенирането на първия неандерталец геном.[10]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

В книгата на Паабо от 2014 г. Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes ученият разкрива, че е открито бисексуален. Предположението му, че е гей, е било опровергано при срещата му с Линда Виджилант – американски приматолог и генетик, чийто „момчешки чар“ го привлича и с която сключва брак. Двамата са съавтори на много статии и отглеждат заедно син и дъщеря в Лайпциг.[35][4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Origins of Us (тв поредица на BBC от 2011 г.)
  • First Peoples (тв поредица на PBS от 2015 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.ras.ru
  2. ↑ Announcement of the 2022 Nobel Prize in Physiology or Medicine // Посетен на 3 октомври 2022 г.
  3. ↑ Svante Pääbo: “There were almost always other types of humans around” // Посетен на 3 октомври 2022 г.
  4. ↑ а б Pääbo, Svante. Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes. Basic Books, 2014. ISBN 978-0-465-02083-6.
  5. ↑ Gitschier, J. Imagine: An Interview with Svante Pääbo // PLOS Genetics 4 (3). PLOS, 2008. DOI:10.1371/journal.pgen.1000035. с. e1000035.
  6. ↑ Zagorski, N. Profile of Svante Pääbo // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 103 (37). 2006. DOI:10.1073/pnas.0606596103. с. 13575–13577.
  7. ↑ Svante Paabo at the Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology // Посетен на 2022-10-04.
  8. ↑ Svante Pääbo // OIST Groups. Посетен на 2022-10-04.
  9. ↑ Press release: The Nobel Prize in Physiology or Medicine 2022 // Посетен на 2022-10-04.
  10. ↑ а б Grover, Natalie. Swedish geneticist wins Nobel medicine prize for decoding ancient DNA // Reuters. October 3, 2022. Архивиран от оригинала на 3 October 2022. Посетен на 2022-10-04.
  11. ↑ Kolbert, Elizabeth. "Sleeping with the Enemy: What happened between the Neanderthals and us?". The New Yorker. No. 15 & 22 August 2011. pp. 64–75. Archived from the original on 11 July 2022. Retrieved 2022-10-04.
  12. ↑ а б Peter Forbes (20 February 2014) Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes by Svante Pääbo – review Архив на оригинала от 1 декември 2021 в Wayback Machine.
  13. ↑ Svensken Svante Pääbo får Nobelpriset i medicin // DN.SE. Посетен на 2022-10-04.
  14. ↑ Svante Paabo publications in PubMed // Посетен на 2022-10-04.
  15. ↑ Edge: Mapping the Neanderthal Genome – A Conversation With Svante Pääbo // Посетен на 2022-10-04.
  16. ↑ Krings, M и др. Neandertal DNA sequences and the origin of modern humans // Cell 90 (1). 1997. DOI:10.1016/S0092-8674(00)80310-4. с. 19–30.
  17. ↑ Rincon, Paul. How ancient DNA is transforming our view of the past // BBC. Посетен на 2022-10-04.
  18. ↑ Enard, W. и др. Molecular evolution of FOXP2, a gene involved in speech and language // Nature 418 (6900). 2002. DOI:10.1038/nature01025. с. 869–872.
  19. ↑ Callaway, Ewen (12 February 2009) First draft of Neanderthal genome is unveiled Архив на оригинала от 3 октомври 2022 в Wayback Machine. New Scientist, Life, Посетен на 2022-10-04
  20. ↑ Krause, J. и др. The complete mitochondrial DNA genome of an unknown hominin from southern Siberia // Nature 464 (7290). 2010. DOI:10.1038/nature08976. с. 894–897.
  21. ↑ Green, R. E. и др. A Draft Sequence of the Neandertal Genome // Science 328 (5979). 2010. DOI:10.1126/science.1188021. с. 710–722.
  22. ↑ Rincon, Paul. Neanderthal genes 'survive in us' // BBC, 2010. Архивиран от оригинала на 14 August 2012. Посетен на 2022-10-04.
  23. ↑ Lalueza-Fox, C и др. Paleogenomics of Archaic Hominins // Current Biology 21 (24). 2011. DOI:10.1016/j.cub.2011.11.021. с. R1002–R1009.
  24. ↑ а б в The ancient Neanderthal in severe COVID-19 Архив на оригинала от 4 май 2021 в Wayback Machine., Science News, September 30, 2020.
  25. ↑ Simon Underdown (3 April 2014) Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes, by Svante Pääbo Архив на оригинала от 14 юли 2014 в Wayback Machine. Times Higher Education.
  26. ↑ Scopus preview – Pääbo, Svante – Author details – Scopus // www.scopus.com. Посетен на 2022-10-04.
  27. ↑ Golden Plate Awardees of the American Academy of Achievement // www.achievement.org. American Academy of Achievement. Посетен на 2022-10-04.
  28. ↑ Foundation For the Future has selected Dr. Svante Pääbo as the 2009 winner of the Kistler Prize. // Архивиран от оригинала на 2011-07-26. Посетен на 2022-10-04.
  29. ↑ A Neanderthal Perspective on Human Origins | About Svante Pääbo // Посетен на 2022-10-04.
  30. ↑ Gruber Genetics Prize for Svante Pääbo // MAX-PLANCK-GESELLSCHAFT. Посетен на 2022-10-04.
  31. ↑ One of World’s Most Influential Scientists to Speak at University of Galway // University of Galway. Посетен на 2022-10-04.
  32. ↑ Laureates of the Japan Prize // www.japanprize.jp. Посетен на 2022-10-04.
  33. ↑ 2021 Massry Prize Laureates // USC University of Southern California | Keck School of Medicine of USC. Посетен на 2022-10-04.
  34. ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 2022 // NobelPrize.org. Посетен на 2022-10-04.
  35. ↑ Powledge, Tabitha M. Sexy Science: Neanderthals, Svante Pääbo and the story of how sex shaped modern humans // Genetic Literary Project. Архивиран от оригинала на 2014-03-06. Посетен на 2022-10-04.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Svante Pääbo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Швеция“         Портал „Швеция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сванте_Паабо&oldid=12155375“.