Сванте Паабо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сванте Паабо
Svante Pääbo
шведски генетик, Нобелов лауреат
Professor Svante Paabo ForMemRS (cropped).jpg
Роден
20 април 1955 г. (67 г.)

Учил вУниверситет в Упсала
Работил вМюнхенски университет
НаградиЗлатен медал „Ломоносов“ (2014)[1]
Федерален кръст за заслуги
Pour le Mérite
Нобелова награда за физиология или медицина (2022)[2][3]

Уебсайтwww.eva.mpg.de/genetics/staff/paabo/
Сванте Паабо в Общомедия

Сванте Паабо (на шведски: Svante Pääbo) е шведски генетик, специализиран в областта на еволюционната генетика. Като един от пионерите на палеогенетиката той работи в продължение на години върху генома на неандерталеца.[4] През 1997 г. основава и е първи ръководител на катедрата по генетика в института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия.[5][6][7] Професор е в Института по наука и технологии в Окинава, Япония.[8]

През 2022 г. Паабо е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина „за своите открития, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция“.[9][10]

Образование и ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Паабо е роден в Стокхолм. Майка му е естонската химичка Карин Паабо, баща му е биохимикът Суне Бергстрьом,[11] който споделя Нобеловата награда за физиология или медицина за 1982 г. с Бенгт И. Самуелсон и Джон Р. Вейн.[12] Брат на Паабо по бащина линия е Рурик Реенстиерна,[13] който също като него е роден през 1955 г.

През 1986 г. получава докторска степен от университета в Упсала за изследване върху свойството на протеина E19 на аденовирусите да модулира имунната система. През следващата една година провежда постдокторантски изследвания в Института по молекулярна биология II към Цюрихския университет в Швейцария. От 1987 до 1990 г. продължава да развива изследователска дейност в Катедрата по биохимия на Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

Изследователска дейност и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Pääbo на Нобеловата конференция през 2014 г

Паабо е известен като един от основателите на палеогенетиката – дисциплина, която използва методите на генетиката за изучаване на предшествениците на Homo sapiens и други древни популации.[14][15] През 1997 г. Паабо и негови колеги съобщават за успешно секвениране на неандерталска митохондриална ДНК (mtDNA), произлизаща от екземпляр, открит в пещерата Фелдхофер в долината Неандер в днешна Германия.[16][17]

През август 2002 г. катедрата на Паабо публикува открития за „езиковия ген“ FOXP2,[18] който липсва или е увреден при някои хора с езикови увреждания.

През 2006 г. Паабо обявява план за реконструкция на целия геном на неандерталците. На следващата година намира място в списъка със 100-те най-влиятелни хора на годината според списание Time.

През февруари 2009 г. на годишната среща на Американската асоциация за развитие на науката (AAAS) в Чикаго е обявено, че Институтът „Макс Планк“ за еволюционна антропология е завършил първия вариант на генома на неандерталеца.[19] Над 3 милиарда базови двойки са секвенирани в сътрудничество със закритата няколко години по-късно компания за биотехнологии 454 Life Sciences Corporation.

През март 2010 г. Паабо и колегите му публикуват доклад за ДНК анализ на кост от пръст, открита в Денисовата пещера в Сибир; резултатите дават основание да се направи обосновано предположение, че костта е принадлежала на изчезнал член на рода Homo, който все още не е бил разпознат – Денисовия хоминин.[20] Откриването на Денисовия човек е първият случай, при който неизвестен дотогава хоминин е открит чрез ДНК анализ.

През май 2010 г. Паабо и колегите му публикуват вариант на секвениране на генома на неандерталеца в списание Science.[21] Екипът стига до заключението, че вероятно е имало кръстосване между неандерталци и евразийски (но не и субсахарски) хора.[22] Тази теория за кръстосване между древни и съвременни хора получава широка подкрепа в научната общност.[23] Смята се, че смесването на съвременни човешки и неандерталски гени се е случило приблизително преди 50 000 и 60 000 години в Южна Европа.[24]

През 2014 г. той публикува книгата Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes, която съчетава мемоари с популярна наука. Книгата проследява историята на изследователските усилия за картографиране на генома на неандерталеца, съчетани с размишленията на Паабо за човешката еволюция.[12][25]

През 2020 г. Паабо установява чрез ДНК анализ, че по-сериозните въздействия върху засегнатите, включително относителната честота на необходимост от хоспитализация и уязвимост към болестта COVID-19, са свързани с генетични вариации в хромозома 3 – характеристики, които са свързани с европейското неандерталско наследство. Тази структура се свързва с по-големи рискове за засегнатите да развият по-тежка форма на заболяването.[24] Констатациите са на Паабо и изследователи от Института „Планк“ и Каролинския институт в Швеция, работещи под негово ръководство.[24]

Към октомври 2022 г. Паабо има h-index 167 според Google Наука и 133 според Scopus.[26]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. Паабо получава наградата „Готфрид Вилхелм Лайбниц“ на Германското научноизследователско дружество, която е смятана за най-високото отличие, присъждано в германските научни изследвания. Той е избран за член на Кралската шведска академия на науките през 2000 г. През 2005 г. получава престижната награда за медицина Louis-Jeantet, а през 2008 г. е причислен към членовете на Ордена Pour le Mérite за наука и изкуства. През същата година получава наградата „Златна плоча“ на Американската академия за постижения.[27] През октомври 2009 г. Фондацията за бъдещето обявява, че Паабо е удостоен с наградата Kistler за работата си по изолирането и секвенирането на древна ДНК, започваща през 1984 г. с мумия на 2400 години.[28] През юни 2010 г. Федерацията на европейските биохимични дружества (FEBS) му връчва медал на името на Теодор Бюхер за изключителни постижения в биохимията и молекулярната биология.[29] През 2013 г. получава наградата „Грубер“ за новаторски изследвания в еволюционната генетика[30], а през юни 2015 г. е удостоен с титлата хонорис кауза от Галуейския университет.[31] На следващата година е избран за чуждестранен член на Кралското общество, а през 2017 г. е удостоен с наградата „Дан Дейвид“. Между 2018 и 2020 г. Паабо получава наградите на принцесата на Астурия в категорията за научни изследвания, наградата на Япония[32] и наградата Massry[33]. През 2022 г. става лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина[34] за секвенирането на първия неандерталец геном.[10]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

В книгата на Паабо от 2014 г. Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes ученият разкрива, че е открито бисексуален. Предположението му, че е гей, е било опровергано при срещата му с Линда Виджилант – американски приматолог и генетик, чийто „момчешки чар“ го привлича и с която сключва брак. Двамата са съавтори на много статии и отглеждат заедно син и дъщеря в Лайпциг.[35][4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Origins of Us (тв поредица на BBC от 2011 г.)
  • First Peoples (тв поредица на PBS от 2015 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.ras.ru.
  2. Announcement of the 2022 Nobel Prize in Physiology or Medicine. Посетен на 3 октомври 2022 г.
  3. Svante Pääbo: “There were almost always other types of humans around”. Посетен на 3 октомври 2022 г.
  4. а б Pääbo, Svante. Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes. Basic Books, 2014. ISBN 978-0-465-02083-6.
  5. Gitschier, J. Imagine: An Interview with Svante Pääbo. // PLOS Genetics 4 (3). PLOS, 2008. DOI:10.1371/journal.pgen.1000035. с. e1000035.
  6. Zagorski, N. Profile of Svante Pääbo. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 103 (37). 2006. DOI:10.1073/pnas.0606596103. с. 13575–13577.
  7. Svante Paabo at the Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology. // Посетен на 2022-10-04.
  8. Svante Pääbo. // OIST Groups. Посетен на 2022-10-04.
  9. Press release: The Nobel Prize in Physiology or Medicine 2022. // Посетен на 2022-10-04.
  10. а б Grover, Natalie. Swedish geneticist wins Nobel medicine prize for decoding ancient DNA. // Reuters. October 3, 2022. Архивиран от оригинала на 3 October 2022. Посетен на 2022-10-04.
  11. Kolbert, Elizabeth. "Sleeping with the Enemy: What happened between the Neanderthals and us?". The New Yorker. No. 15 & 22 August 2011. pp. 64–75. Archived from the original on 11 July 2022. Retrieved 2022-10-04.
  12. а б Peter Forbes (20 February 2014) Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes by Svante Pääbo – review Архив на оригинала от 1 декември 2021 в Wayback Machine.
  13. Svensken Svante Pääbo får Nobelpriset i medicin. // DN.SE. Посетен на 2022-10-04.
  14. Svante Paabo publications in PubMed. // Посетен на 2022-10-04.
  15. Edge: Mapping the Neanderthal Genome – A Conversation With Svante Pääbo. // Посетен на 2022-10-04.
  16. Krings, M и др. Neandertal DNA sequences and the origin of modern humans. // Cell 90 (1). 1997. DOI:10.1016/S0092-8674(00)80310-4. с. 19–30.
  17. Rincon, Paul. How ancient DNA is transforming our view of the past. // BBC. Посетен на 2022-10-04.
  18. Enard, W. и др. Molecular evolution of FOXP2, a gene involved in speech and language. // Nature 418 (6900). 2002. DOI:10.1038/nature01025. с. 869–872.
  19. Callaway, Ewen (12 February 2009) First draft of Neanderthal genome is unveiled Архив на оригинала от 3 октомври 2022 в Wayback Machine. New Scientist, Life, Посетен на 2022-10-04
  20. Krause, J. и др. The complete mitochondrial DNA genome of an unknown hominin from southern Siberia. // Nature 464 (7290). 2010. DOI:10.1038/nature08976. с. 894–897.
  21. Green, R. E. и др. A Draft Sequence of the Neandertal Genome. // Science 328 (5979). 2010. DOI:10.1126/science.1188021. с. 710–722.
  22. Rincon, Paul. Neanderthal genes 'survive in us'. // BBC, 2010. Архивиран от оригинала на 14 August 2012. Посетен на 2022-10-04.
  23. Lalueza-Fox, C и др. Paleogenomics of Archaic Hominins. // Current Biology 21 (24). 2011. DOI:10.1016/j.cub.2011.11.021. с. R1002–R1009.
  24. а б в The ancient Neanderthal in severe COVID-19 Архив на оригинала от 4 май 2021 в Wayback Machine., Science News, September 30, 2020.
  25. Simon Underdown (3 April 2014) Neanderthal Man: In Search of Lost Genomes, by Svante Pääbo Архив на оригинала от 14 юли 2014 в Wayback Machine. Times Higher Education.
  26. Scopus preview – Pääbo, Svante – Author details – Scopus. // www.scopus.com. Посетен на 2022-10-04.
  27. Golden Plate Awardees of the American Academy of Achievement. // www.achievement.org. American Academy of Achievement. Посетен на 2022-10-04.
  28. Foundation For the Future has selected Dr. Svante Pääbo as the 2009 winner of the Kistler Prize. // Посетен на 2022-10-04.
  29. A Neanderthal Perspective on Human Origins | About Svante Pääbo. // Посетен на 2022-10-04.
  30. Gruber Genetics Prize for Svante Pääbo. // MAX-PLANCK-GESELLSCHAFT. Посетен на 2022-10-04.
  31. One of World’s Most Influential Scientists to Speak at University of Galway. // University of Galway. Посетен на 2022-10-04.
  32. Laureates of the Japan Prize. // www.japanprize.jp. Посетен на 2022-10-04.
  33. 2021 Massry Prize Laureates. // USC University of Southern California | Keck School of Medicine of USC. Посетен на 2022-10-04.
  34. The Nobel Prize in Physiology or Medicine 2022. // NobelPrize.org. Посетен на 2022-10-04.
  35. Powledge, Tabitha M. Sexy Science: Neanderthals, Svante Pääbo and the story of how sex shaped modern humans. // Genetic Literary Project. Архивиран от оригинала на 2014-03-06. Посетен на 2022-10-04.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Svante Pääbo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​