Направо към съдържанието

Сватба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сватба.

Българска сватба в Дебърско, края на XIX - началото на XX век.
Църковна сватба на оперната актриса Христина Морфова, 1926.

Сватбата е церемония, в която двама души сключват брак или подобен институционализиран съюз. Законният брак (граждански брак), съгласно законите на Република България, се сключва при извършване на сватбен ритуал от общински органи, кметове или упълномощени лица, а така нареченият църковен брак (венчание/венчавка) като ритуал е съобразен с източноправославната християнска религия. Провеждането му е повече морален, отколкото законен акт, защото с него не може официално да се узакони сключването на брака.

Сватбените традиции и обичаи варират в различните култури, етнически групи, религии, държави и социални прослойки. Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни клетви и на златни халки, получаването на подаръци (материални, нематериални и символични) и публичното признаване на брака от лице, имащо законовото право да го обяви за официален. Често се носи специално сватбено облекло, а церемонията е последвана от прием/празненство. Освен това по време на самата сватбена церемония може да има музика, поезия, молитви, четения от свети писания и други традиционни прояви. При извеждането на булката се пее песен. Родителите на младоженеца са наричани от булката „свекър“ и „свекърва“. Братът на младоженеца е наричан от булката „девер“.

Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник. Традицията е булката да носи сватбена рокля (често – бяла) и букет. Тя би могла да смени фамилията си с тази на мъжа си, включително по собствено желание. След церемонията и празненството приключат младоженецът и булката имат брачна нощ.

Сватба с църковен брак

[редактиране | редактиране на кода]

Дни, в които не се извършват венчавки:

- През Великия пост – от Сирни заговезни до вторник на Светлата седмица.
- През Богородични пости.
- През Коледните пости – от Коледни заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
- Срещу неделя, срещу Дванадесетте Господски и Богородични празници и срещу дните Отсичане главата на св. Йоан Кръстител и Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден).