Свен Нюквист
| Свен Нюквист Sven Nykvist | |
|---|---|
| шведски кинооператор | |
 Нюквист (вляво) с Ингмар Бергман на снимките на филма „Като в огледало“, 1960 | |
| Роден |
3 декември 1922 г.
|
| Починал | 20 септември 2006 г.
|
| Религия | лутеранство |
| Уебсайт | |
| Свен Нюквист в Общомедия | |
Свен Вилхем Нюквист (на шведски: Sven Vilhem Nykvist) е шведски кинооператор, режисьор и сценарист.
Той е оператор на повече от 120 филма, над 20 от които са режисирани от Ингмар Бергман. За два от тях получава награда „Оскар“ за най-добър оператор – „Шепот и викове“ (1973) и „Фани и Александър“ (1983). Има плодотворно сътрудничество и с Уди Алън, с когото снима 4 филма.
Частична филмография[редактиране | редактиране на кода]
Като оператор[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Заглавие на български | Оригинално заглавие | Бележки |
|---|---|---|---|
| 1953 | „Вечерта на комедиантите“ | „Gycklarnas afton“ | |
| 1960 | „Изворът на девственицата“ | „Jungfrukällan“ | |
| 1961 | „Като в огледало“ | „Såsom i en spegel“ | |
| 1963 | „Мълчанието“ | „Tystnaden“ | |
| „Зимна светлина“ | „Nattvardsgästerna“ | ||
| 1966 | „Персона“ | „Persona“ | |
| 1968 | „Срамът“ | „Skammen“ | |
| „Часът на вълка“ | „Vargtimmen“ | ||
| 1969 | „Една страст“ | „En Passion“ | |
| 1971 | „Докосването“ | „Beröringen“ | |
| 1972 | „Сидхарта“ | „Siddhartha“ | |
| 1973 | „Шепот и викове“ | „Viskningar och rop“ | |
| „Сцени от един семеен живот“ | „Scener ur ett äktenskap“ | ||
| 1974 | „Гълъбът“ | „The Dove“ | |
| 1975 | „Вълшебната флейта“ | „Trollflöjten“ | |
| „Черна луна“ | „Black Moon“ | ||
| 1977 | „Змийското яйце“ | „Das Schlangenei“ | |
| 1978 | „Есенна соната“ | „Höstsonaten“ | |
| „Хубавицата“ | „Pretty Baby“ | ||
| 1980 | „От живота на марионетките“ | „Aus dem Leben der Marionetten“ | |
| 1981 | „Пощальонът винаги звъни два пъти“ | „The Postman Always Rings Twice“ | |
| 1982 | „Фани и Александър“ | „Fanny och Alexander“ | Награда Оскар за най-добър оператор (1983) |
| 1986 | „Жертвоприношение“ | „Offret“ | |
| 1988 | „Непоносимата лекота на битието“ | „The Unbearable Lightness of Being“ | Номинация за Оскар за най-добър оператор (1989) |
| 1989 | „Нюйоркски истории“ | „New York Stories“ | Частта „Едипово разстройство“ |
| „Престъпления и прегрешения“ | „Crimes and Misdemeanors“ | ||
| 1992 | „Чаплин“ | „Chaplin“ | |
| 1993 | „Безсъници в Сиатъл“ | „Sleepless in Seattle“ | |
| „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ | „What's Eating Gilbert Grape“ | ||
| 1998 | „Знаменитост“ | „Celebrity“ |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
