Свердловска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свердловска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Свердловска област на картата на РусияСвердловска област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 194 307 km²
Население 4 325 256 души (2018)
22,3 души/km²
Адм. център Екатеринбург
Федерален окръг Уралски федерален окръг
Губернатор Евгений Куйвашев
Часова зона UTC +6
МПС код 66, 96, 196
Свердловска област в Общомедия

Свердловска област е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Уралския федерален окръг[1] . Площ 194 307 km² (16-о място по големина в Руската Федерация, 1,13% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 4 325 256 души (5-о място в Руската Федерация, 2,94% от нейното население). Административен център град Екатеринбург. Разстояние от Москва до Екатеринбург 1667 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски градове на територията на Свердловска област възникват в края на ХVІ в. – Верхотуре (1598 г.) и Туринск (1600 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Екатеринбург 1722 г., Ирбит 1775 г., Камишлов и Красноуфимск 1781 г. Всичките останали 41 града са признати за такива през ХХ в. Свердловска област е образувана на 17 януари 1934 г. при разделянето на отделни части на бившата Уралска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Свердловска област е разположена в западната част на Азиатска Русия, а част от нейната територия се намира и в Европейската част на Русия. На североизток граничи с Ханти-Мансийски автономен окръг, на изток – с Тюменска област, на юг – с Курганска и Челябинска област, на югозапад – с Република Башкортостан, на запад – с Пермски край и на северозапад – с Република Коми. В тези си граници заема площ от 194 307 km² (16-о място по големина в Руската Федерация, 1,13% от нейната площ).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта заема основно източните склонове Среден Урал и части от Северен Урал и западните покрайнини на Западносибирската низина, а крайните ѝ югозападни части попадат по западните склонове на Среден Урал, в Европейската част на Русия. Около 1/4 от територията на областта е заето от планинските хребети на Урал. В Северен Урал се намират най-високите точки на областта – върховете Конжаковски Камен (1569 m) и Денежкин Камен (1492 m). Хребетите на Среден Урал са силно заоблени и ниски, като по-високи са западните им разклонения (средна височина 300 – 500 m). На изток се простира хълмистата меридионална полоса на Зауралския пенеплен (средна височина 200 – 300 m), а на югозапад малка площ заема слабохълмистото Предуралие (средна височина 250 – 300 m) – части от Уфимското плато и Силвинското възвишение. Около 1/3 от територията на Свердловска област на североизток и изток съставляват плоските участъци на Западносибирската низина (средна височина 100 – 200 m и по-малко).[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален. Зимата е студена и продължителна със средна януарска температура в равнинните части на Зауралието от -20 °C на север, до -17 °C на югоизток и -15 °C на юг. Лятото е умерено топло, а на югозапад горещо със средна юлска температура от 16 °C на север и 19 °C на югоизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е до 160 денонощия. Годишната сума на валежите в равнините на Зауралието варира от 500 mm на север до 350 – 400 mm на югоизток, а в крайните югоизточни части и в планините на Урал до 500 – 600 mm и повече.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Свердловска област е представена от 18 414 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина над 68 хил. km и принадлежи към два водосборни басейна: на река Об (84,6% от територията), вливаща се в Карско море и река Волга (15,4%), вливаща се в Каспийско море. Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река Об са притоците от първи, втори и трети порядък на река Тобол (ляв приток на Иртиш, ляв приток на Об) Исет, Тавда и Тура (притоци на Тобол); Ница, Пишма и (притоци на Тура; Лозва, Сосва и Пелим (притоци на Тавда). Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на Волга са: Чусовая (ляв приток на Кама, ляв приток на Волга) с притока си Силва и Уфа (десен приток на Белая, ляв приток на Кама. Уралските планински реки се характеризират с дълбоко врязани долини, бързо течение, каменисто дъно и многочислени прагове и бързеи. реките в равнините съ със спокойно течение, протичат в широки долини и образуват множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното, съставляващо 85 – 90% в южните части и 60 – 65% в пределите на Урал. Реките от водосборния басейн на Волга имат високо пролетно пълноводие, лятно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Водния режим на реките принадлежащи към басейна на Об се отличава със слабо изразено и разтегнато във времето пролетно пълноводие, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. В крайните южни части някои от по-малките реки през лятото пресъхват.[3]

В Свердловска област са разположени 8850 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1350 km² (езерност 0,7%), като само около 2 хил от тях са площ над 10 дка. По произход езерата се отнасят към тектонските, крайречните (старици), ерозионно-акумулативните, суфозионните и карстовите. Най-голямото естествено езеро в областта е Пелимски Туман (65 km²), на река Пелим в североизточната част, а най-големите изкуствени водоеми са Белоярското и Волчихинското водохранилища на реките Пишма и Чусовая. Блатата и заблатените земи заемат 10,53% от територията на областта – 20 461 km².[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Подзолистите почви заемат 36,7% от цялата площ, подзолисто-блатните, торфено-блатните и заблатените почви – 18,2%, ливодно-подзолистите почви – 14,8%, сивите горски и ливадните почви – 12,9%, черноземните и ливадно-черноземните (на югоизток и югозапад) – 11,3%.[2]

Голяма част от територията на областта лежи в горската зана, а на югоизток и на места на югозапад – в лесостепната зона. Горите заемат 61% от нейната територия, в т.ч. иглолистни гори – 2/3. Запасите от дървесина се изчисляват на 1,5 млрд.m3 (от тях бор и смърч – 0,9 млрд.m3). Значителни са запасите от залежи на торф 3,6 мрд. тона.[2]

Преобладава типичната фауна за тайгата: бялка, заек, лисица, лос, собол и множество видове птици.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари населението на Свердловска област наброява 4 325 256 души (5-о място в Руската Федерация, 2,94% от нейното население). Средна гъстота 22,26 души на km². Градско население 84,78%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 3 684 843 души (90,6%), татари 143 803 (3,5%), украинци 35 563 (0,9%), башкири 31 183 (0,8%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Свердловска област се дели на 68 областни градски окръга, 5 муниципални района, 47 града, в т.ч. 43 града с областно подчинение, 2 града с районно подчинение (Нижние Серги и Михайловск) и 2 града с особен статут (Лесной и Новоуралск) и 27 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.

Административно-териториално деление на Свердловска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Екатеринбург
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. МО гр. Алапаевск 1082 43 640 гр. Алапаевск 37 653 180
2. МО Алапаевско 4282 24 762 сгт Верхная Синячиха 9795 200
3. Арамилски ГО 22 18379 гр. Арамил 15 102 24
4. Артьомовски ГО 2027 56 592 гр. Артьомовски 30 938 120
5. Артински ГО 2774 27 864 сгт Арти 13 003 286
6. Асбестовски ГО 768 66 955 гр. Асбест 64 666 86
7. Ачитски ГО 2072 16 031 сгт Ачит 4937 213
8. Белоярски ГО 1323 34 954 сгт Белоярски 11 972 60
9. Берьозовски ГО 1126 74 344 гр. Берьозовски 57 194 8
10. Бисертски ГО 1289 9965 сгт Бисерт 9626 100
11. ГО Богданович 1498 45 971 гр. Богданович 29 311 99
12. ГО Верхнее Дуброво 34 5078 сгт Верхнее Дуброво 5078 37
13. ГО Верх Нейвински 49 4949 сгт Верх Нейвински 4949 79
14. Верхнесалдински ГО 1847 75 737 гр. Верхняя Салда 72 733 195
15. ГО Верхни Тагил 311 12 784 сггр. Верхни Тагил 11 171 91
16. ГО Верхняя Пишма 1045 83 017 гр. Верхняя Пишма 69 117 13
17. ГО Верхняя Тура 265 9167 гр. Верхняя Тура 9167 227
18. ГО Верхотурски 4926 16 076 гр. Верхотуре 8651 306
19. Волчански ГО 471 9140 гр. Волчанск 8885 454
20. Гарински ГО 16 774 4045 сгт Гари 2148 415
21. Горноуралски ГО 3625 33 479 сгт Горноуралск 3503 168
22. ГО Дегтярск 167 16 188 гр. Дегтярск 16 141 58
23. МО гр. Екатеринбург 1143 1 488 406 гр. Екатеринбург 1 455 904
24. ГО Заречни 299 31 207 гр. Заречни 27 617 60
25. Ивделски ГО 20 786 21 990 гр. Ивдел 16 090 510
26. МО гр. Ирбит 64 37 443 гр. Ирбит 37 443 204
27. Ирбитско МО 4722 28 653 сгт Пионерски 3081 201
28. Каменски ГО 2141 28 323 гр. Каменск Уралски 100 Мартюш
29. МО гр. Каменск Уралски 144 171 727 гр. Каменск Уралски 169 929 100
30. Камишловски ГО 52 26 538 гр. Камишлов 26 538 143
31. ГО Карпинск 5523 29 607 гр. Карпинск 26 957 431
32. Качканарски ГО 318 41 579 гр. Качканар 39 338 294
33. Кировградски ГО 662 26 335 гр. Кировград 19 712 99
34. ГО Краснотуринск 719 62 602 гр. Краснотуринск 57 514 348
35. ГО Красноуралск 1627 23 629 гр. Красноуралск 23 142 119
36. ГО Красноуфимск 428 39 304 гр. Красноуфимск 38 731 224
37. МО Красноуфимски окръг 3412 26 001 сгт Наталинск 1539 245
38. Кушвински ГО 2386 38 599 гр. Кушва 28 409 96
39. ГО гр. Лесной[4] 359 51 035 гр. Лесной 49 149 248
40. Малишевски ГО 155 10 707 сгт Малишева 9254 100
41. Махньовско МО 5754 5971 сгт Махньово 3108 269
42. Невянски ГО 1842 41 451 гр. Невянск 23 348 99
43. Нижнетурински ГО 1940 25 942 гр. Нижняя Тура 20 217 243
44. МО гр. Нижни Тагил 4106 358 724 гр. Нижни Тагил 355 693 149
45. ГО Нижняя Салда 591 17 672 гр. Нижняя Салда 17 380 208
46. Новолялински ГО 6206 21 745 гр. Нова Ляля 11 974 320
47. Новоуралски ГО 421 84 229 гр. Новоуралск 81 577 84
48. ГО Пелим 4905 3953 сгт Пелим 3225 няма път
49. ГО Первоуралск 2054 147 520 гр. Первоуралск 124 447 45
50. Полевской ГО 1551 70 233 гр. Полевской 62 259 57 Столбовая
51. Пишминска ГО 1899 19 537 сгт Пишма 9748 186
52. ГО Ревда 1106 64 291 гр. Ревда 62 632 42
53. Режевски ГО 1949 47 730 гр. Реж 37 420 83
54. ГО Рефтински 24 16 201 сгт Рефтински 16 201 104
55. ГО Свободни[4] 280 8682 сгт Свободни 8682 189
56. Североуралски ГО 3504 41 169 гр. Североуралск 26 543 512
57. Серовски ГО 6690 106 217 гр. Серов 97 762 388
58. Сосвински ГО 4813 14 040 сгт Сосва 8275 493
59. ГО Среднеуралск 84 23 479 гр. Среднеуралск 22 896 17
60. ГО Староуткинск 612 3162 сгт Староуткинск 3068 126
61. ГО Сухой Лог 1682 48 734 гр. Сухой Лог 34 018 114
62. Сисертски ГО 2088 62 285 гр. Сисерт 20 962 50
63. Тавдински ГО 6539 39 456 гр. Тавда 33 666 360
64. Талицки ГО 4448 44 071 гр. Талица 15 874 219
65. Тугулимски ГО 3332 20 234 сгт Тугулим 5738 268
66. Турински ГО 7474 26 132 гр. Туринск 17 316 263
67. МО сгт Уралски[4] 10 2455 сгт Уралски 2455 41
68. Шалински ГО 4852 20 049 сгт Шаля 6470 147
Муниципални райони
1. Байкаловски 2294 15 226 с. Байкалово 8368 257
2. Камишловски 2217 28 959 гр. Камишлов 143
3. Нижнесергински 3690 40 503 гр. Нижни Серги 9481 120 гр. Михайловск, Атиг, Верхние Серги, Дружинино
4. Слободо-Турински 2709 13 210 с. Туринская Слобода 7209 343
5. Таборински 11 367 3121 с. Табори 1916 359
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Свердловской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Свердловска област е изключително богата на полезните изкопаеми: злато, платина, азбест, боксит, желязо, никел, хром, и мед. Това определя и характера на местната регионална икономика, в която преобладаващи отрасли са рудодобив и металургическа промишленост.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

В структурата на промишления комплекс доминират черната и цветната металургия (съответно 31% и 19% от обема на промишленото производство), обогатяване на уран и обогатяване на железни руди, машиностроене.

Уралската металургия започва да се развива още през 1703 г.

Свердловска област заема второ място в Русия по обема на промишлено производство, тук са разположени предприятията "Качканарски рудодобивен комбинат „Ванадий“, „Уралмаш“, „Богословски алуминиев завод“ и „Уралски алуминиеви заводи“.

Сред машиностроителните отрасли преобладава „тежкият военно-промишлен комплекс“ (производство на бронетанкова техника и боеприпаси), а също и тежко индустриално машиностроене (оборудване за добивната, енергийната и химическа промишленост).

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

На цената на производството; 40% от селското стопанство е култура. Отглеждат фураж и зърнени култури култури, както и картофи и зеленчуци. Има пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1521[5] 1516,3[6] 1334,1 1175,1[6] 959,6[7] 851,9 866,4[7]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Свердловска област е важен транспортен възел. През нея преминават железопътни, автомобилни и въздушни магистрали от общонационално значение, в това число Транссибирската железопътна магистрала.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Свердловска област (Свердло́вская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Свердловска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Свердловска област
  4. а б в закрито административно-териториално образувание
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))