Света Богородица Мавровска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Богородица Мавровска“
Παναγία Μαυριώτισσα
Bogoroditsa Mavriotissa.jpeg
Общ изглед
Местоположение в дем Костур
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костур
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Архиерейско наместничество Костур
Изграждане XI век
Статут паметник на културата
Състояние действащ храм
„Света Богородица Мавровска“ в Общомедия

„Света Богородица Мавровска“ или Мавриотица (на гръцки: Ιερά Μονή Παναγία Μαυριώτισσα, Панагия Мавриотиса или Μεσονησιώτισσα, Месонисиотиса) е православен манастир край град Костур, Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4] В 1924 година църквата с параклиса „Свети Йоан Богослов“ е обявена за паметник на културата.[5]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село Маврово от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името Мавриотиса – Мавровска.[3]

Католикон[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в 1082 година от император Алексий I Комнин (1081 – 1118). В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив. На западната страна на сграда е оформен просторен притвор, а на източната е полукръглата апсида на олтара.[4][3]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Успение Богородично

Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дърво Йесеево и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. Във вътрешността много от стенописите на северната и южната стена на църквата са унищожени при реставрационните дейности на храма. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век (Успение Богородично, Разпятие).[1][3] Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.[1][3] Авторите на стенописите произхождат от константинополско ателие. Външните стенописи Дърво Йесеево, императори и светците Димитър и Георги, са датирани около 1260 година.[3][4]

От X век са входните резбовани дървени врати.[6]

„Свети Йоан Богослов“[редактиране | редактиране на кода]

Входът на параклиса

Според запазения надпис 1552 година на южната стена на католикона е иззидан и изписан от зографа Евстатиос Якову с ценни стенописи параклисът „Свети Йоан Богослов“. В архитектурно отношение е малък, еднокорабен храм с дървен покрив и вход от запад. Апсидата не излиза извън източната стена. Северната му стена е и южна стена на католикона, затова и покривът му е едноскатен, влизащ под ската на този на католикона.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
  2. Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.
  3. а б в г д е Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας. // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Посетен на 20 декември 2018. Архив на оригинала от 2018-12-21 в Wayback Machine.
  4. а б в Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 34. (на гръцки)
  5. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
  6. Базайтова, Ралица. Черквите на Костур. // Pravoslavieto.com.
  7. Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 97. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония