Света Богородица Моливдоскепастис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Богородица Моливдоскепастис“
Μονή Μολυβδοσκέπαστης
Molivdoskepastos-panoramic.jpg
Общ изглед на манастира
Местоположение в Konitsa Municipality
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Моливдоскепастос
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Дринополска, Погонианска и Коницка
Архитектурен стил византийски
Изграждане 671/672 г.
Статут действащ
Състояние запазен
„Света Богородица Моливдоскепастис“ в Общомедия

„Света Богородица Моливдоскепастис“ край Моливдоскепастос (Депалица) се намира на 250-300 m от албано-гръцката граница в дем Коница.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира на устието на река Аоос във Вовуса и в подножието на планината Немърчка. Името на манастира идва от оловните плочи, заменени от каменни плочи, които са покривали покрива на манастирската църква в миналото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът, според традицията, е основан от император Константин IV Погонат при завръщането му от експедицията в Сицилия (671-672 г.) и е по-късно възстановен от император Андроник Палеолог.

В 1536/1537 година манастирът е изписан от зографа Евстатиос Якову, протонотарий на Арта. В 1552 година той изписва и параклиса „Свети Йоан Богослов“ на манастира „Света Богородица Мавровска“ край Костур.[1]

В началото на управлението на Сюлейман Великолепни, през 1522 година, манастирът е реновиран. Манастирът е бил седалище на Погонианската епархия от XII до XVII век. От XIV век тук се развива калиграфска школа.

Сегашният манастир е обновен и с две камбанарии и хубава градина. Църквата му е във византийски стил, с висок купол и запазени фрески от XIII до XVIII век, а в западната част на притвора има фрески, изобразяващи Константин Погонат и Андроник Палеолог.

Иконостасът на църквата е запазен от стар мрамор. Манастирът е действащ мъжки и чества храмовия си празник всяка година в средата на август – 15 август. Предхожда се от бдение в нощта на 14 август и се чака до разсъмване.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 97. (на гръцки)