Света Богородица Перивлепта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Богородица“
„Света Богородица“
24 1 храм Богородица Перивлепта.jpg
Църквата отпред
Ohrid OSM.svg
41.1142° с. ш. 20.7953° и. д.
„Света Богородица“
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане 1295 година
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Света Богородица“ в Общомедия

„Света Богородица Перивлепта“ или Перивлептос, наричана „Свети Климент“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица Перивлепта“), е средновековна православна църква от XIII век в град Охрид, Република Македония, втори катедрален храм на Охридската архиепископия (XV-XVIII век). Църквата е под управлението на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис на гръцки над западния вход на нартекса гласи, че църквата е издигната в 1295 година от византийския аристократ, вероятно от албански произход, Прогон Сгур, роднина на император Андроник II Палеолог.[2]

Ἀνηγέρθη ὁ θεῖος καἱ πάνσεπτος ναὸς οὕτος τῆς πανυπεραγίου δεσποίνης ἡμῶν θεοτόκου τῆς περιβλέπτου. διὰ συνδρομἢς κ(αὶ) ἐξόδου καρίου Προγόνου τοῦ Σγούρου μεγάλου. ἑταιριάρχου κ(αὶ) τῆς αυζύγου αὐτοῦ κυρ(ᾶς) Εὐδοκίας κ(αὶ) γαμβροῦ τοῦ κρατίστου κ(αὶ) ἁγίου ἡμῶν αὐτοκ(ράτορος) βασιλέως. ἐπὶ τῆς βασιλείας τοῦ εὐσεβεστάτου βασιλέως κ(αὶ) αὐτοκράτορος Ρωμαίων Ἀνδρονίκου τοῦ Παλαιολόγου κ(αὶ) Εἰρήνης τῆς εὐσεβεστάτης αὐγούστης. ἀρχιερατεύοντος δὲ Μακαρίου τοῦ παναγιωτάτου ἀρχιεπισκόπου τῆς πρώτης Ἰουστινιανῆς κ(αὶ) πάσης Βουλγαρίας ἐπὶ ἔτους ͵ϚΩΓ ἰνδ(ικτιῶνος) β'.
Надписът от 1295 година
Вдигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на благочестивейшата му съпруга Ирина. При архиерейството на Макарий, всесветейши архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България в г. 6803, индикт 2-ри.[2]

През 1365 година до северната страна, а в неизвестна година – и от южната страна на олтара са пристроени два параклиса.[3] Над вратата на северното крило има друг гръцки надпис:

Ἀνηγέρθη καὶ ἀνιστορίθη ὁ θεῖος καὶ πάνςεπτος ναὸς. τοῦ ἐν ἁγιοις πατρὸς ἡμῶν ἀρχιεπισκόπου Κωνσταντινουπόλεως Γρηγορίου τοῦ θεολόγου. διὰ συνδρομῆς καὶ ἐξόδου τοῦ πανιεροτάτου ἐπισκόπου Διαβόλεως Γρηγορίου ἢτοι Σελασφόρου. ἐπὶ τῆς βασιλείας Στεφάνου τοῦ Οὐρέσι. ἀρχιερατεύοντος δὲ τῆς πρώτης Ἰουστινιανῆς τοῦ πανιερωτάτου ἀρχιεπισκόπου Γρηγορίου. ἐπὶ ἔτους ͵ϚΩΟΓ ἰνδ(ικτιῶνος) ιγ'.
Вдигна се и изписа този божествен и всечестен храм на нашия между светците отец архиепископ цариградски Григорий Богослов със съдействието и разходите на преосвещения епископ на Девол, тоест Селасфор, Григорий, в царуването на Стефан Урош. При архиерейството на Григорий, преосвещен архиепископ на Първа Юстиниана. В година 6873, индикт 13-ти.[2]

След османското завоевание и разрушаването на църквата „Свети Пантелеймон“ мощите на Климент Охридски са преместени в „Света Богородица Перивлепта“ и храмът получава паралелното име „Свети Климент“ или Големата църква. След като и „Света София“ е превърната в джамия, „Света Богородица Перивлепта“ става катедрален храм на Охридската архиепископия, а след нейното закриване през 1767 година - на Охридската митрополия.[3] В нея е пренесена църковната утвар от „Света София“ както и голямата патриаршеска библиотека, която не е запазена. До църквата са изградени манастирски конаци и патриаршески дворец, които изгарят през 1862 година.[4][5][3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурата на църквата има забележителна прилика с тази на Червената църква във Вургарели, Епир и според някои изследователи двете църква са дело на едни и същи майстори.[6]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Стенописите в църквата са дело на зографите Михаил и Евтихий.[7][8]

Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия. Те се намират днес в Националния исторически музей в София. Други произведения от същата работилница са царските двери на „Свети Пантелеймон“, дверите от „Големи Свети Врачи“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Георги“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[9]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црквата Св. Богородица Перивлепта (Свети Климент). // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  2. а б в Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 212.
  3. а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 423-426.
  4. Црквата Света Богородица Перивлепта (Свети Климент)
  5. Ралица Базайтова. Църквата "Св. Климент" в Охрид
  6. Ohrid - St Kliment
  7. Ohrid - St Kliment
  8. Фрески от „Света Богородица Перивлепта“
  9. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
     Портал „Македония“         Портал „Македония