Света Богородица Фанеромени (Никозия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Фанеромени.

„Света Богородица Фанеромени“
Παναγία Φανερωμένη
Nikozja faneromeni.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Cyprus.svg Кипър
Населено място Никозия
Вероизповедание Църква на Кипър
Тип на сградата куполна базилика
Време на изграждане 1872 – 1873 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
„Света Богородица Фанеромени“ в Общомедия

„Света Богородица Фанеромени“ (на гръцки: Παναγία Φανερωμένη; на английски: The Holy Church of Panagia Phaneromeni) е православна църква в гръцката част на Никозия, посветена на Дева Мария.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е на площад „Фанеромени“ в Стария град, който по време на създаването ѝ е бил централният площад на града. Това е най-голямата православна църква в рамките на Венецианските стени.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на обекта, като религиозно място, датира от много векове. През Средновековието тук има православен женски манастир, в който монахините се занимават с тъкане на коприна. Към манастира е било организирано и девическо училище. Предполага се, че са унищожени през 1571 година, когато турците превземат града.[1]

Според преданията, турците се опитват да превърнат църквата в джамия, но бързо изоставят тази идея, защото имамите, които се заемат с нея започват да умират един след друг. След чудодейната намеса на Дева Мария, усилия за запазване на църквата полага и турският управител на Кипър, Кючюк Мехмед паша през 1821 година. Освен това през 1856 година той дава пари за да се изработи сребърен полилей на три нива, който е закачен в центъра на църквата.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Според учения архимандрит Киприан, старата църква е построена през 1715 година, което се доказва и от запазен мраморен надпис. В сегашния си вид е изградена през 1872 – 1873 година. Сградата е тип куполна базилика, еднокорабна, едноапсидна, с елементи, характерни за западната архитектура и е проектирана от архитект Т. Фотиадис. Посветена е на Дева Мария, защото в руините на унищожената стара църква е намерена икона на Света Богородица.[2]

Улуците по покрива на храма са образци на великолепното изкуство на кипърските каменоделци. Гаргойлите по тях носят специфична символика. Изобразени с човешки и животински фигури, те са възприети от готическите паметници на острова. Сегашната камбанария, заменила по-старата, е построена през 1937 – 1938 година, също по проект на Фотиадис.[2]

Мавзолеят

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на църквата е красив, въпреки че на пръв поглед тя изглежда почти гола, защото близките до входа стени, отдалечени от олтара, са просто най-обикновени, бели, без всякаква украса. Но иконите в близост до него са рисувани в различни периоди между 16 и 19 век и са много добре поддържани.[1] Самият иконостас е от 17 век.[3]

Малкото стенописи, украсяващи интериора на църквата, са правени през 1929 година и са дело на кипърския художник Йоанис Кисонергис. На централния купол е изобразен Бог Отец Пантократор, а по стените – четиримата евангелисти. В апсидата е изрисувана Богородица, изпълнена със смес от восък, бои, натрошен мрамор и благовонни масла. Олтарът е украсен с позлатени дърворезби и има изображения от Стария и Новия завет, рисувани през 18 и 19 век.[2]

Амвонът е дело на скулптура М. Х. Талиадору и е изрисуван от Адамантиос Диамантис през 1928 година. Владишкият трон е друг образец на кипърското дърворезбарско изкуство, изработен от Артемис Пападопулос. На църковната маса е поставен сребърен дискос, на който се слага осветеният хляб и който е един от най-добрите примери на златарството от 20 век. Църковната маса и „кивотът“ в амвона са произведения на изкуството, а изисканите дървени скулптури са изработени отново от скулптора дърворезбар Артемис Пападопулос и изобразяват сцени от Страстите Христови.[2]

Мавзолей[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на двора е изграден голям мраморен мавзолей, чийто паметник е изработен през 1930 година от внесен гръцки пентелийски мрамор. В него се пазят мощите на епископи и свещеници, екзекутирани от турците през юли 1821 година.[3] Сред тях са костите на мъчениците архиепископ Киприану, митрополитите Хрисанту на Пафос, Мелетий на Китион, Лаврентио на Кирения и други видни личности, духовници и миряни. През същата година турците заколват главния свещеник на църквата Леондио, чиито кости също са в мавзолея. Тук се съхраняват и тленните останки на епископ Дионисий Кикотис, положени през 1981 година. Това е човекът, предвождал бунта на кипърци срещу британската окупация, депортиран и умрял в изгнание.[2]

Околно пространство[редактиране | редактиране на кода]

В южната страна на двора на църквата се намира сграда, в която се помещава кипърската православната християнска младежка асоциация ОХЕН и неделното училище. Построена е през 1953 – 1954 година. В северната част се издига двуетажна сграда с неокласическа фасада, където се намират офисите на църквата.[2]

Интересни и забележителни сгради, разположени близо на църквата на същия площад включват училище „Фанеромени“, което първоначално е било само девическо и библиотеката „Фанеромени“. Площадът пред църквата сега е място за срещи на кипърските анархисти, а графитите по фасадата ѝ действат шокиращо. Малките калдъръмени улички около нея са се превърнали в място за среща на артисти и музиканти, но също така и на либертарианци, антифашисти и антиавторитаристи.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]