Успение Богородично (Долна Търница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Успение Богородично“
Храм Успенија Пресвете Богородице
Bogorodičina crkva na Vražjem kamenu.jpg
Общ изглед
Relief map of Serbia.png
42.3842° с. ш. 22.0519° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Сърбия
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Населено място Долна Търница
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Вранска
Архиерейско наместничество Прешевско
Тип на сградата еднокорабен храм
Време на изграждане 1350 – 1380 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм

„Успение Богородично“ (на сръбски: Храм Успенија Пресвете Богородице ) е средновековна православна църква в търговищкото село Долна Търница, югоизточната част на Сърбия. Част е от Вранската епархия на Сръбската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]

Фреска на Богородица в апсидата на църквата

Църквата е разположена на върха на скалния масив Вражи камен или Вражия глава, над живописния пролом на Пчиня, наречен Просеченик или Просечено.[2] На базата на живописта и архитектурните особености храмът се датира между 1350 и 1380 година.[1]

В архитектурно отношение е еднокорабен храм с полукръгла апсида и масивен зидан иконостас. Входовете в наоса са два – от запад и юг. Осветлението става чрез два тесни прозореца на източната стена. Декоративността при зидарията е особено изразена в апсидата. В XIX век към старата църква е дограден притвор. По-късно храмът е реставриран като е възстановен разрушеният полукръгъл свод, припворът и наосът са покрити с общ покрив от каменни плочи, а живописта е консервирана.[1]

В храма частично е запазена оригинална живопис, която обхваща зоните на правите фигури и цикъла на Великите празници, разширен със сцени от житието на Богородица. Стенописите се различават стилистично и принадлежат на двама художници, от които единият е склонен на класически решения, а другият дава предимство на експресивността.[1] На зидания иконостас са били изписани Богородица и Христос на престола като Съдия и Спасител, които заедно със Свети Николай на южната стена правят Дейсис.[2]

Стилистичните особености на живописта приличат на тази в „Света Богородица“ на Мал град в Преспанското езеро, в „Свети Атанасий Музашки“ в Костур, „Свети Георги“ в Полошко, „Животворящ източник“ в Борие, Корчанско, Марковия манастир, както и на живописта в Охридско от XIV век.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ракоција, Миша. Црква Свете Богородице На Вражјем камену. // Саопштења 19. Београд, 1987. с. 81 - 108.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Богородична црква. // Споменици културе у Србије. Посетен на 23 януари 2017.
  2. а б в г Храм Успенија Пресвете Богородице. // Епархија Врањска. Посетен на 22 декември 2017.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония