Света Богородица (Ранковце)
| „Света Богородица“ „Света Богородица“ | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Ранковце |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кривопаланско |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | действащ храм |
„Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е възрожденска православна църква в село Ранковце, община Ранковце, Северна Македония. Църквата е част от Кривопаланското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Църквата е гробищна и е построена ХVI – началото на XVII век под името „Свети Никола“ и поне три пъти е обновявана. Последното обновяване е през 1840 година, за което свидетелства надпис в храма.[1] От старата църква са запазени северната стена, източната стена и част от апсидата.[1] Запазени са и част от старите стенописи.[1]
В църквата има шест недатирани царски икони, приписвани на Димитър Зограф.[2] В югозападния ъгъл на църквата е гробът на първия ктитор и обновител на църквата Иван Станкович от Ранковце, починал в 1847 година.[3]
В 1885 година църквата е изписана от видния дебърски майстор Аврам Дичов,[4] подпомаган от Мирон Илиев,[5] Григор Петров[6] и Петър Новев.[7] Зографите оставят следния надпис:
| „ | Рукою Авраама Дичовъ и Миронъ Илиевъ, и Григориа Петровъ зографъ Тресанчани, Дебрали 1885 маиа 8.[1] | “ |
Върху старите стенописи и върху тези на Аврам Дичов има множество надписи.[1]
Ценни са царските двери от XVI – XVII век. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[8] Сходни са с дверите в църквите „Свети Георги“ в Петралица, „Въведение Богородично“ в Карпино, „Свети Никола“ в Кратово и дверите от „Свети Никола“ в „Успение Богородично“ в Кюстендил.[9]
По-късно селяните преименуват църквата на „Света Богородица“, тъй като тя непрекъснато се събаряла.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
- ↑ Културно наследство // Општина Ранковце. Архивиран от оригинала на 2012-05-16. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Проблеми на изкуството, 37-38. София, Институт за изкуствознание, Издателство на Българската академия на науките, 2004. с. 47.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 203.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 202.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски - от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен - тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3-4, 5-6). 2008 - 2009. с. 156.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски - от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен - тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3-4, 5-6). 2008 - 2009. с. 155.
- ↑ Български фолклор, 16. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 72.
