Света Богородица (Скопие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Богородица“
„Света Богородица“
Црква св. Богородица во Скопје.jpg
църквата отвън
Centar Municipality OSM.svg
41.9961° с. ш. 21.4394° и. д.
„Света Богородица“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Скопие
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Архиерейско наместничество Скопие
Архитект Дамян Янкулов,
Андрей Дамянов,
Георги Дамянов,
Коста Дамянов,
Никола Дамянов
Време на изграждане 1835 година
Съвременен статут действащ храм
„Света Богородица“ в Общомедия

„Рождество на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.

Църквата е разположена в скопската Пайко махала, на левия бряг на Вардар, близо до старото устие на Серава. Според преданията на мястото ѝ имало следи от средновековна църква. Работата по църквата започва още в 1809 година от строителя зографа Дамян Янкулов Рензовски (1770 - 1834), който умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.[1] Църквата е построена на място, подарено от хаджи Трайко Дойчинович, а издигането на църквата е подпомогнато и от скопския митрополит Гавриил, който е погребан по-късно в двора на църквата.[2] На 1 май 1835 година храмът е тържествено осветен и наречен „Рождество Богородично“. Като архитектура църквата наподобява известни църкви в Цариград и Солун - трикорабна базилика от дялан камък, като западният дял е разширен с трем. Църквата е имала красив иконостас, наполовина от мрамор, наполовина от резбовано орехово дърво. Васил Кънчов пише за нея:

Зографите на църквата „Света Богородица“, Коста, Георги, Андрей и Никола
"Тя е голяма черква, градена от дялани камъни, постлана с мраморни плочи, има красив иконостас, направен до половината от хубави мраморни камъни, а от половината нагоре от орехово дълбано дърво...[3] църквата била почната през 1834 г. и свършена през 1835 г. Тази църква широка, висока, зидана от дялан камък, постлана с мрамор, с мраморен иконостас, със скъпи икони, била едничката не само в цяла Македония, но нямала равна на себе си далеч зад пределите ѝ. Затова тя се прочула много и била слава на Скопие и гордост на хаджи Трайко, главния виновник за нейното съграждане. Резбата на горната половина от иконостаса била направена от прочутия по онова време дебърски майстор Станишев, същия, що е направил по-после крушовския иконостас, който и до днес се брои за най-красива работа от тоя род. На 1 май 1835 г. новата църква била тържествено осветена и наречена „Св. Богородица“".[4]

Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и Петър Гарката.[5] Мраморната част на иконостаса е била до лозницата, откъдето е започвала дървена резба.[6]

Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия.[7] В 1857 година видният дебърски майстор Дичо Зограф изписва и подписва осем икони за църквата, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.[8] За този храм Дичо Зограф работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.[9]

Голямата иконостасна икона на Св. св. Петър и Павел е дело на Димитър Папрадишки (изгоряла в 1944 г.).[10] Негови са и целувателните икони.[10]

В църквата първоначално има килийно училище. В средата на XIX век в двора на църквата е построено ново 4-класно българско училище, което после става известно като Педагогическото българско училище.[11]

Църквата е засегната от пожар на 5 срещу 6 април 1944 година.[10] Според други сведения пожарът узбухва на 6 срещу 7 април. Управителят на Скопско-Велешката епархия митрополит Софроний Търновски провежда вътрешно разследване и установява причината. Инцидентът е предизвикан поради невнимание на готвача на германска военна част настанена в обслужващите помещения на храма.[12] Част от църковната утвар е изнесена от горящата сграда и впоследствие е прибрана от църковните власти.[13] При пожарът редица имоти на Скопския диоцез на БПЦ са засегнати сериозно, като освен църквата, са пострадали и жилищните постройки обитавани от духовниците.[14] През същия месец в града започва кампания по набиране на средства за възстановяване на храма.[15] Според македонистката историография църквата всъщност умишлено е запалена от българските фашистки окупатори, при което в нея изгаря част от църковния инвентар - иконостасът, олтарът и др.[16] Силно повредената църква е доразрушена от Скопското земетресение в 1963 година.

През 2005 г. започва реконструкция на храма, която завършва в 2008 година.[17]

През 2018 г. в македонски медии се появява съобщение и снимка на съхранена плоча с надпис „Главната врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 г.“ В съобщението се твърди, че плочата е била монтирана на самата църква, но впоследствие е премахната и е съхранявана през годините на тайно място, за да не бъде унищожена от властите.[18]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“
  • Јов. Хаџи Василевић, Црква Света Богородица у Скопљу (1835-1935), “Споменица православног храма Свете Богородице у Скопљу 1835-1935 год.”, Скопље 1935.
  • Васил Кънчов, Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало (Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вест. "Св. Богородица" е подигната во чест на заштитничката на Скопје пресвета Богородица.
  2. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  3. Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 10
  4. Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 133.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 192.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 239.
  7. Старо Скопие. Црквите и црковниот живот
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 183.
  9. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  10. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 207.
  11. Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр.137.
  12. Иван Хаджийски. Българската православна църква във Вардарска Македония, Македонски преглед, МНИ, 2001, бр. 2, стр. 86.
  13. „Пресвета Богородица“
  14. Вългария и независимата Хърватска държава, 1941-1944, Николай Кочанков, Херон Пресс, 2000, ISBN 9545800763, стр. 69.
  15. Ангел Давидов и колектив, Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов: материали от Международна научна конференция, Велико Търново, 13-14 декември 2002 г. Университетско изд-во "Св. Св. Кирил и Методий", В. Търново, 2004 г. стр. 583.
  16. Научен проект: Градот Скопје и формирањето граѓанска класа помеѓу двете светски војни од етнолошки аспект, Скопје 1993-2001
  17. А1. Обновен храмот на Пресвета Богородица во Скопје
  18. Поглед.мк. март 21, 2018, Историја под прашина – бие ли се уште некој битка за да ја скрие вистината?
     Портал „Македония“         Портал „Македония