Направо към съдържанието

Света Варвара (Мелник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Света Варвара“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоМелник
РелигияБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
ИзгражданеХІІІ – ХІV век/1864 г.
Статутнедействащ храм
Състояниеруини
„Света Варвара“ в Общомедия

„Света Варвара“ е средновековна църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2]

Църквата с Кордопуловата къща

Храмът е разположен в североизточната част на града, под Кордопуловата къща.[1][2]

Църквата не е датирана, но вероятно е изградена в ХІІІ – ХІV век.[1] Според предания е била семеен храм на Кордопулови.[1] В 2008 година са направени археологически разкопки, които на 0,6 m дълбочина разкриват цветни парчета стенопис.[1] В 1864 година е обновена и разширена.

Църквата е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Свети Антоний“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Свети Николай“.[3]

Представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика. Днес са запазени единствено стените и апсидата при олтарното пространство.[1]

През юли 1915 година Богдан Филов посещава Мелник и пише за църквата:

„Св. Варвара“ в източната част на града, голяма и хубава църква с хубав дървен таван, правена 1842 г. и изографисана в 1881 г.; обикновена базилика с 2 реда колони по 4 в ред. Разграбена от Сандански, за да украси Роженския манастир.[4]

Църквата има добра акустика и в нея се устройват камерни концерти.[1]

  1. а б в г д е ж Древната църква „Св. Варвара“ в Мелник // Bulgaria Travel TV. Архивиран от оригинала на 2014-12-25. Посетен на 25 декември 2014.
  2. а б Църква Света Варвара // Сайт за град Мелник и Околността – Melnik-bg.eu. Архивиран от оригинала на 2014-12-25. Посетен на 25 декември 2014.
  3. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 297. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  4. Филов, Богдан. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916, София, 1993, стр. 84.