Света Неделя (дем Костур)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.
| Света Неделя Αγία Κυριακή | |
| — село — | |
  Света Неделя  Света Неделя  Света Неделя | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 305 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 520 58 |
| Телефонен код | 24670-91 |
Свèта Нèделя (изписване до 1945 година: Свѣта Недѣля; на гръцки: Αγία Κυριακή, Агия Кириаки; на албански: Shënedjelli) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 15 километра западно от демовия център Костур, на 750 m надморска височина в Костурската котловина.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Света Неделя е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Света Неделя (Svéta-Nédélia) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 220 жители българи и 70 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Света Неделя има 80 жители българи християни и 350 турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света Неделя е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 85 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.[5]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – със 175 жители гърци и 375 жители турци.[6] Христо Силянов, който посещава Света Неделя през 1912 година, го описва като помашко село.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Света Неделя преди Балканската война има 15 български и 30 помашки къщи.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Света Неделя е обозначено като българо-турско селище.[9]
Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свата Неделя (Свата Недеља) има 13 къщи славяни християни и 57 къщи славяни мохамедани.[11] През 20-те години мюсюлманското население на Света Неделя се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци (мухаджири) от Мала Азия, общо 221 души.[1] В 1928 година селото е бежанско с 60 семейства с 205 души.[12]
Населението отглежда жито и тютюн и частично се занимава и със скотовъдство.[1]
През Втората световна война в Света Неделя е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[13] Репресиите от страна на гръцки жители на Света Неделя, включително и над свои съселяни, продължават и през следващите години.[14]
По време на Гражданската война (1946 – 1949) селяните са изселени в Костур, но след нормализацията на положението се завръщат.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Света Неделя[15] | Σφέτα Νεδέλα | Кастраки | Καστράκι[16] | връх в Дъмбенската планина (869 m), С от Света Неделя[15] |
| Бела падина[15] | Μπέλα Παδίνα | Аспронери | Ασπρονέρι[16] | река в Дъмбенската планина, ляв приток на Четирската река[15] |
| Старово село[15] | Στάροβο Σέλο | Халасмата | Χαλάσματα[16] | връх в Дъмбенската планина (839 m), С от Света Неделя[15] |
| Дервено[15] | Δέρβενο | Дистрото | Δίστρωτο[16] | местност в Дъмбенската планина, ЮИ от Косинец[15] |
| Сюпотока[15] | Σιουποτόκα | Мурмура Рема | Μουρμούρα Ρέμα[16] | река във Флацата, ляв приток на Четирската река[15] |
| Гоцово | Γκότσοβο | Пердика | Πέρδικα[16] | връх във Флацата (1002 m), СЗ над Кърчища |
| Карцишка[15] | Καρτσίσκα | Ризома | Ρίζωμα[16] | връх в Дъмбенската планина (961 m), СИ от Кърчища и ЮЗ от Косинец[15] |
| Чифлик Жупан[15] | Τσιφλίκι Ζουπάνη | Парорион | Παρόριον[16] | местност в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15] |
| Главата[15] | Γκλαβάτα | Месолонгос | Μεσόλογγος[16] | връх в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15] |
| Нинка[15] | Νίνκα | Сфина | Σφήνα[16] | местност в Дъмбенската планина, СИ от Кърчища и ЮЗ от Косинец[15] |
| Полие[15] | Πόλιε | Педино | Πεδινό[16] | местност в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15] |
| Сукалица[15] | Σουκάλιτσα | Вергес | Βέργες[16] | местност в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15] |
| Бреница[15] | Μπρένιτσα | Перасма | Πέρασμα[16] | местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15] |
| Кукувичина стена[17] | Κουκουβίτσινα | Кукос | Κοῦκος[16] | връх в Дъмбенската планина (1355 m), СИ от Косинец[15] |
| Баница[15] | Μπάνιτσα | Хлои | Χλόη[16] | местност в Дъмбенската планина, ЮИ от Косинец[15] |
| Орлово[15] | Ορλοβο | Аетос | Αετός[16] | връх в Дъмбенската планина (1285 m), СИ от Косинец и З от Дъмбени[15] |
| Глъмбочица[15] | Γκλαμπότσιστα | Ватитопос | Βαθύτοπος[16] | местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15] |
| Крумница[15] | Κρούμνιτσα | Мегали Платия | Μεγάλη Πλατιά[16] | връх в Дъмбенската планина, С от Лобаница и Косинец[15] |
| Селцко[15] | Σέλτσκο | Месоплая | Μεσοπλαγιά[16] | местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15] |
| Мали Мади[15] | Μάλι Μάδι | Ипсома Папатанасиу | Ύψωμα Παπαθανασίου[16] | връх в Дъмбенската планина, СЗ от Дъмбени (1654 m), СИ от Косинец и ЮИ от Смърдеш |
| Арвенико[15] | Αρβένικο | Фаранги | Φαράγγι[16] | местност в Дъмбенската планина, СИ от Косинец и З от Дъмбени[15] |
| Рамбатина[15] | Ραμπατίνα | Ипсома Греску | Ύψωμα Γρέσκου[16] | връх в Дъмбенската планина (1674 m), СЗ от Дъмбени, СИ от Косинец и ЮИ от Смърдеш |
| Корици[15] | Κορίτσι | Диамесо | Διάμεσο[16] | местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15] |
| Чунгия[15] | Τσούγκια | Анарахи | ᾿Αναράχη[16] | връх в Дъмбенската планина, С от Дъмбени |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 450[1] | 395[1] | 264[1] | 427[1] | 362[1] | 349[1] | 258[1] | 278[1] | 305[1] | 364 | 263 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Света Неделя
Нуредин ефенди (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 40. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Kiriaki., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/066.htm, посетен на 20 декември 2007
- ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, стр. 545
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125, 127.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
- ↑ кукувичина стена - Google Търсене // www.google.com. Посетен на 30 март 2022.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
