Света Параскева (Несебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.

„Света Параскева“
Карта
Местоположение в Несебър
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоНесебър
Посветен наПетка Българска
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСливенска
Архиерейско наместничествоБургаско
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилвизантийски
ИзгражданеXIII-XIV век
Статутнедействащ храм, паметник на културата
Състояниереставрирана
„Света Параскева“ в Общомедия

„Света Параскева“ е православна църква в Несебър, България.

Тя е част от Архитектурно-историческия резерват в града, който е обект от Световното наследство на ЮНЕСКО и сред 100-те национални туристически обекта.

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Параскева“ е еднокорабна базилика в старата част на Несебър датираща от XIII-XIV в. с размери 14,7 м дължина и 6,6 м ширина, с характерен нартекс и олтарна апсида. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси.

Украсата по фасадата ѝ е в керамопластичен стил. По дължината на северната и южната фасада минава редица от слепи арки, чиито тимпани са богато орнаментирани. Мотивите – рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др. – са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена.

Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Над притвора се е издигала кула-звънарница, за която свидетелствува каменната стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора. Покривната ѝ конструкция не се е съхранила. Предполага се, че е била куполна. Вероятно над нартекса е имало камбанария. Сегашният ѝ покрив е строен по-късно.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Рашенов, Александър. Месемврийски църкви. София, 1932 г., с.26-35, 103;
  • Димова, Виолета. Църквите в България през XIII-XIV век. София, 2008 г., с.280-282.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]