Света Параскева (Писодер)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.
| „Света Параскева“ Αγίας Παρασκευής | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Преспа | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Писодер |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1848 г. |
| Статут | паметник на културата |
„Света Параскева“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής) е възрожденска православна църква в Гърция, част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Цариградската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]
Точната дата на изграждане на храма е неизвестна. Обновен е в 1848 година.[3] Най-старата година на иконите в него е 1730 - отбелязана долу на лявата част на резбованите царски двери. Вероятно дверите са от по-стара църква. В архитектурно отношение църквата е семпла каменна трикорабна базилика с вход за мъжете от север и за жените от запад. В 1906 година на северозапад е построена камбанария от архимандрит Модест - каменна и триделна на височина. Художествена стойност имат иконостасът, амвонът и владишкият трон, които са резбовани. Над колоните има стенописи със светци.[1] Иконата „Христос Велик Архиерей“ (1849) е дело на братятата зографи Василиос и Йоанис от Востина и подписана „χειρ Βασιλείου και Ιωάννου των αδελφών“.[4]
В параклиса „Свети Харалампий“ в двора на църквата в 1904 година е погребана главата на Павлос Мелас, която остава там три години.[3]
В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής // βλαχόφωνοι Έλληνες. Посетен на 8 декември 2014.
- ↑ Αγία Παρασκευή – Πισοδέρι // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2016.
- ↑ а б Πολιτιστικά μνημεία // Ο υγρότοπος των Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 181. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 20 юли 2020 г.
| |||||||||||||||||
