Света Параскева (Теологос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.

„Света Параскева“
Αγία Παρασκευή
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Теологос
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Филипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничество Тасос
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1843 г.
Съвременен статут действащ храм

„Света Параскева“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγία Παρασκευή Θεολόγου) е възрожденска православна църква в село Теологос на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1]

Църквата е разположена в южния край на селото. Построена е в 1843 година – датата е спомената в ктиторския надпис. Храмът е съществувал и преди тази дата, тъй като се споменава в писмо от 12 февруари 1749 и в писмо от 1793 година. Храмът е посветен както на Света Петка Римлянка, така и на Света Петка Епиватска. Запазена е и кондиката на храма, написана в 1844 година от светогорския монах Яков.[1]

В архитектурно отношение е трикорабна базилика, посветена на двама светци, с женска църква. Наосът има външни размери 17,52 m на 11,80 m, дебелината на стените е 0,75 m, а площта 251,93 m2. Заедно с екзонартекса дължината достига 21,35 m. Екзонартексът е широк 3,28 m и висок 2,65 m. В него се влиза се през два сводести входа на западната фасада. Първоначално е имало още един отпред и един на южната стена, но са затворени и превърнати в прозорци. Двойна врата води в наоса, който е с ширина от 9,23 m, височина 4,85 m, а височината на женската църква е 2,40 m. Две колонади от по пет колони разделят трите кораба, широки 2,45, 4,77 и 2,42 m. Над всеки капител са изписани евангелистите, а в централния кораб на аркадата – пророци.[1] Таванът е интересно украсен с правоъгълници, кръгове и розети. Стените от средата на прозорците са изписани. Осветлението е от четири южни и три северни прозореца с различна форма. По продължение на дългие страни в храма има пейки. Подът е покрит с бетонови плочи. Иконостасът е извит. Царските икони от север са „Свети Николай“, северната врата, „Свети Георги“, „Свети Георги“ (1846), „Света Параскева Римлянка и Света Параскева Епиватска“ (1848, монах Агапий), „Света Богородица Одигитрия“, царските двери, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“ (1842), „Свети Архангел“, „Свети Пантелеймон“, южната врата, „Свети Симеон“. Над тях има пояс с малките икони, след което е кръстът.[2]

Вътрешно стълбище с пет каменни и няколко дървени стълби в северозападния ъгъл на наоса, както и външно каменно водят до женската църква. Женската църква заема целия екзонартекс и се простира дъгообразно в средния кораб и до втората колона в страничните кораби. Парапетът е дървен с вертикални панели с летви. Осветлението става през два западни и един северен прозорец.[3]

В храма има два владишки трониа, от които единияте резбован. Забележителен е и амвонът. Стенописите на църквата са от десетилетието 1890 – 1900 година. Покривът е единен, четирискатен с плочи. До цълквата от север има висока каменна камбанария също покрита с плочи.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 437.
  2. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 438.
  3. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 439.
     Портал „Македония“         Портал „Македония