Света Петка (Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
Map of Vidin.png
43.9908° с. ш. 22.8809° и. д.
„Света Петка“
Местоположение в България Видин
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Видин
Вероизповедание православие (БПЦ)
Епархия Видинска епархия
Архиерейско наместничество Видин
Време на изграждане 1634 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата

Света Петка е църква във Видин, срещу музея „Кръстата казарма“ в старата укрепена част на града „Калето“. Паметник на културата от местно значение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според надписа над входната врата църквата е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Славянски надпис над входа на наоса, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал нейния строеж през 1636 г. Той отбелязва, че изографисването на храма е станало с помощта на влашкия войвода Йоан Матей Басараба при видинския митрополит Софроний през 1646 г.

Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в „Св. Петка“ по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 г.

В 1806 г. бившият еничар и местен владетел Осман Пазвантоглу затваря в църквата няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник, и ги изколва пред олтара[1].

По силата на османския граничен закон от онова време властите можели да конфискуват и приспособяват за отбранителни цели всички постройки в граничното укрепление. Поради близостта и до военни обекти църквата била превърната във военен склад за въглища и била в това състояние няколко години преди Освобождението през 1878 г.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на църквата е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и 4 реда тухли.

Вкопана е по-дълбоко в земята от църквата „Св. Пантелеймон“. Късният по-тесен притвор е със засводен вход към наоса, който е по-къс, с полуцилиндричен вход и ниши в надлъжните му стени.

Църквата е изографисана. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му има 2 медальона, на които са изобразени Христос и Богородица.

Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват 2 икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България