Света Петка (Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Видин |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Видинско |
| Изграждане | 1634 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
„Света Петка“ е църква във Видин, срещу музея „Кръстата казарма“ в старата укрепена част на града „Калето“. Паметник на културата от местно значение.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според надписа над входната врата църквата е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Славянски надпис над входа на наоса, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал нейния строеж през 1636 г. Той отбелязва, че изографисването на храма е станало с помощта на влашкия войвода Йоан Матей Басараба при видинския митрополит Софроний през 1646 г.
Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в „Св. Петка“ по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 г.
В 1806 г. бившият еничар и местен владетел Осман Пазвантоглу затваря в църквата няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник, и ги изколва пред олтара.[1]
По силата на османския граничен закон от онова време властите можели да конфискуват и приспособяват за отбранителни цели всички постройки в граничното укрепление. Поради близостта и до военни обекти църквата била превърната във военен склад за въглища и била в това състояние няколко години преди Освобождението през 1878 г.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на църквата е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и 4 реда тухли.
Вкопана е по-дълбоко в земята от църквата „Свети Пантелеймон“. Късният по-тесен притвор е със засводен вход към наоса, който е по-къс, с полуцилиндричен вход и ниши в надлъжните му стени.
Църквата е изографисана. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му има 2 медальона, на които са изобразени Христос и Богородица.
Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват 2 икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г.
